Един от четирите прототипа на Бай Ганьо е свързан с

Един от четирите прототипа на Бай Ганьо е обвързван с Варна. Това заяви Емил Демирев от Регионалната библиотека „ Пенчо Славейков “ на среща-разговор от самодейността на Българска телеграфна агенция „ Алеко през днешния ден “, отдадена на 160-годишнината на писателя. 

Информацията е основана на загатна „ Първообразите “ на проф. Михаил Арнаудов, оповестен от Димо Сяров във вестник „ Шуменска заря “ през 1929 година В него се изреждат прототипите на героя,
най-известният от които е
Ганьо Сомов от Казанлък, само че има още трима – Ганьо Чернев Арбоолу, наименуван „ разградски муфтаджия “ от Арнаудов, студентът Ботков, присъстващ при Иречек, и Ганьо Чолаков, заяви Демирев и посочи, че трима от първообразите носят в реалност името Ганьо, като същото се допуска и за Ботков.

За връзката на Ганьо Чолаков с Варна научаваме от известния политик и държавник Найчо Цанов, другар на Алеко Константинов, който разгласява през 1907 година в списание „ Мисъл “ спомен за него, където се споделя, че писателят е желал да увековечи Чолаков.

За Ганьо Чолаков Демирев черпи информация от книгата на Цанка Съчкова „ Из предишното на Церова кория “. Там през 1860 година е роден бъдещият първообраз на литературния воин. Той остава сирак от дребен и с цел да не палува го дават за пастирче. Един ден го среща Климент Браницки, по-известен като Васил Друмев, който по това време е ректор на Петропавловската семинария в Лясковец. Той го взема под крилото си и откакто приключва учебното заведение, го изпраща да учи право в Одеса. Съчкова показва, че там Чолаков се е срещнал с Алеко Константинов, само че за това няма други доказателства, сподели Демирев.

След завръщането от Русия, Ганьо Чолаков става прокурор в Пловдив и се прочува с делото, което води през юни 1893 година против Климент Браницки, повдигнато поради
неговата тирада срещу цар Фердинад
и министър-председателя Стефан Стамболов. Чолаков поема случая по лично предпочитание, а изключително отвращение буди в обществеността фактът, че той се изправя против своя покровител и преподавател. В процеса Друмев е наказан на осемгодишно изгнание в Гложенския манастир.

След делото Чолаков се реалокира във Варна, съгласно Съчкова, само че в цифровия списък на Варненската библиотека има данни, че той е бил в града още през 1892 година където води дело още веднъж за засегнатост на Стамболов, нанесена от локалния публицист Петър Бобчевски, издател на вестник „ Черно море “. Има източници, че Чолаков е произнесъл надгробното слово на погребението на кмета Михаил Колони през януари 1893 година

Според Демирев има още нещо любопитно в историята за прототипите на Бай Ганьо. През август 1893 година Петър Бобчевски разгласява материал за делото против Васил Друмев, в който прокурорът
няколко пъти е наименуван „ Бай Ганьо “.
Не може да допускаме дали Алеко Константинов е прочел тази публикация от варненския периодически щемпел, само че е забавен факт, че героят му участва с това си име преди появяването на романа, посочи Емил Демирев.

На срещата той заяви още, че няма сериозен текст, оповестяващ за идване на писателя във Варна. Известен факт е, че неговото второ произведение, стихотворението „ Защо? “, писано в Русия, е оповестено във варненския вестник „ Свободна България “ на 11 април 1881 година Демирев акцентира, че информацията, споделена от него на срещата в пресклуба на Българска телеграфна агенция, е почерпена от цифровия списък на Варненската библиотека, който датира от 15 години.

За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!