Един от аспектите на остаряването е чувството, че животът ни

Един от аспектите на остаряването е възприятието, че животът ни минава все по-бързо с годините. То се дължи на преценката ни за времето, която е странна и променлива, субективна и относителна, показва материал на Business Insider.

Знаем, времето може да се мери с интервали от тук до безконечност, както и с шпации от едно поемане. Когато вършим еднотипна активност, която добре познаваме, то като че ли се свива в визиите ни. Ако учим обаче и придобиваме нови умения, с изключение на познания, се уголемява. Това обяснява американският невролог Дейвид Ийгълман. Той споделя, че колкото повече впрягаме ресурсите на мозъка си да учим нови неща, въпреки и да е все по-трудно с годините, толкоз повече се усилва възприятието ни за прекарване и по-бавно минава времето ни.

Връзката сред чувството за време и това дали мозъкът обработва нова информация има отношение към визиите ни за живота и спомените. Когато светът е все по-познат и идентичен, както и все по-скучен и досаден, времето ни минава ускорено. Щом стартираме да претърпяваме нови преживявания, завършения, игри, да сме откриватели, щом получим поле да развиваме креативните си гении и да се впускаме в непознати видове инициативи, времето минава по-бавно, по-смислено.

Ключът във всичко това е да не се отхвърляме да вършим нови и нови неща. Така ще има по-малка възможност след години да възкликваме „ Къде отиде цялото това време? Как литнаха годините! Какво се случи? ” и повече истории, които да описваме.