Един миг
Един момент. Колко трае? Какво съдържа? Как се мери? Много или малко е във футбола? Един момент от неистова наслада до голямо отчаяние. Един момент нехайство и фантазията на Локомотив София за завръщане в елита се изпари.
Отборът беше толкоз близо, само че явно не задоволително. И въпреки всичко, всеки обичащ клуба и участвал на стадиона в пловдивския парк "Лаута " може да се назова щастливец. Това беше един от най-емоционалните мачове на "червено-черния " отбор през последните години. Мач, който можеше да осмисли един дълъг и тежък сезон. Това беше шансът! Не се съмнявайте, че идващият шампионат ще е доста по-труден.
Има доста разнопосочни отзиви дали железничарите бяха подготвени да влязат в Първа лига или не. В петъчната вечер видях играчи, които желаеха да го създадат. Да, най-после физическите им сили свършиха, само че желанието беше налице. Пример в това отношение е Иво Иванов, който бе на лимита на опциите си. Излезе, върна се, отново излезе. Опита да продължи няколко пъти, само че умората и болката го събориха и той напусна терена, накуцвайки. Халфът обаче се вложи до дъно, както сториха и останалите му съотборници. Затова мисля, че почитателите би трябвало да простят на любимците си груповата неточност в добавеното време на второто продължение. Случва се...
Феновете, които през целия сезон бяха до тима си. В положително и в неприятно. Не го изоставиха даже в А окръжна група. Ходеха по села и паланки, пяха, скандираха и подкрепяха от сърце и душа. Радваха се при успехите, тъжаха при загубите и таяха вяра за присъединяване в Първа лига. Накрая плакаха дружно. Те, дружно с треньорския щаб, футболистите и управлението поеха по този сложен и бодлив път. Всички дружно, ръка за ръка, до последния мач, до последния момент, до последната секунда в Пловдив. Привържениците ще са постоянно до тима си. Ден по-късно те към този момент бяха в своя дом на бенефиса на Юлиян Петков. Същите тези почитатели, които се прибраха в късните часове на нощта от Пловдив. Съкрушени, посърнали, само че още веднъж на стадион "Локомотив " в София, с цел да покажат почитание към една от знаковите фигури от близкото минало на клуба.
Но дано се върнем към баража с Витоша. Собственикът Иван Василев, изпълнителният шеф Бойчо Величков и останалите, които оказват помощ на Локото, също бяха запленени от страстта по време на мача. Изживяваха всяка обстановка, всяка композиция, всяка офанзива или неточност. Бяха като дребни деца, които копнеят фантазията им да се сбъдне и напъните им да се отплатят. Уви...
Локомотив загуби, Витоша завоюва. Животът продължава. Уважение към бистричани, тъй като не се предадоха до последно. Честито на спечелилите. Отборът резервира елитния си статут, а Костадин Ангелов за следващ път се потвърди като умел експерт в баражите. Браво!
За Локомотив остават поуките. Този клуб ще продължи да съществува и рано или късно ще се завърне там, където би трябвало да бъде - в Първа лига. Тогава мигът на моментно отчаяние в този момент, ще се трансформира в момент на благополучие и приятност за хиляди локомотивци!
Отборът беше толкоз близо, само че явно не задоволително. И въпреки всичко, всеки обичащ клуба и участвал на стадиона в пловдивския парк "Лаута " може да се назова щастливец. Това беше един от най-емоционалните мачове на "червено-черния " отбор през последните години. Мач, който можеше да осмисли един дълъг и тежък сезон. Това беше шансът! Не се съмнявайте, че идващият шампионат ще е доста по-труден.
Има доста разнопосочни отзиви дали железничарите бяха подготвени да влязат в Първа лига или не. В петъчната вечер видях играчи, които желаеха да го създадат. Да, най-после физическите им сили свършиха, само че желанието беше налице. Пример в това отношение е Иво Иванов, който бе на лимита на опциите си. Излезе, върна се, отново излезе. Опита да продължи няколко пъти, само че умората и болката го събориха и той напусна терена, накуцвайки. Халфът обаче се вложи до дъно, както сториха и останалите му съотборници. Затова мисля, че почитателите би трябвало да простят на любимците си груповата неточност в добавеното време на второто продължение. Случва се...
Феновете, които през целия сезон бяха до тима си. В положително и в неприятно. Не го изоставиха даже в А окръжна група. Ходеха по села и паланки, пяха, скандираха и подкрепяха от сърце и душа. Радваха се при успехите, тъжаха при загубите и таяха вяра за присъединяване в Първа лига. Накрая плакаха дружно. Те, дружно с треньорския щаб, футболистите и управлението поеха по този сложен и бодлив път. Всички дружно, ръка за ръка, до последния мач, до последния момент, до последната секунда в Пловдив. Привържениците ще са постоянно до тима си. Ден по-късно те към този момент бяха в своя дом на бенефиса на Юлиян Петков. Същите тези почитатели, които се прибраха в късните часове на нощта от Пловдив. Съкрушени, посърнали, само че още веднъж на стадион "Локомотив " в София, с цел да покажат почитание към една от знаковите фигури от близкото минало на клуба.
Но дано се върнем към баража с Витоша. Собственикът Иван Василев, изпълнителният шеф Бойчо Величков и останалите, които оказват помощ на Локото, също бяха запленени от страстта по време на мача. Изживяваха всяка обстановка, всяка композиция, всяка офанзива или неточност. Бяха като дребни деца, които копнеят фантазията им да се сбъдне и напъните им да се отплатят. Уви...
Локомотив загуби, Витоша завоюва. Животът продължава. Уважение към бистричани, тъй като не се предадоха до последно. Честито на спечелилите. Отборът резервира елитния си статут, а Костадин Ангелов за следващ път се потвърди като умел експерт в баражите. Браво!
За Локомотив остават поуките. Този клуб ще продължи да съществува и рано или късно ще се завърне там, където би трябвало да бъде - в Първа лига. Тогава мигът на моментно отчаяние в този момент, ще се трансформира в момент на благополучие и приятност за хиляди локомотивци!
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ