Служител на НСО стана учител
Един мъж, подготвен да пази държавни глави, взема решение да се посвети на любовта на живота си - да бъде преподавател. Кръстю Петров преподава математика от 3 години.
През 2017 година сменя оръжието с учебниците. Повече от половината си живот отдава на опазването на реда за най-важните мъже в страната.
„ Бях в екипа за защита на президента, стигнах до чин подполковник, старши контрольор, само че през всичките тези години, когато съм бил там съм си мислел, че аз в миналото ще стана преподавател. Когато започнах да работя в НСО това беше най-много поради заплащането, влечеше ме въпреки всичко и този екшън нали… Все отново всеки мъж има предпочитание да работи в такава служба”, споделя Кръстю Петров в предаването „ 120 минути “ по БТВ.
20 години във военизирания държавен орган не му пречат да сбъдне фантазията на живота си. „ Всичко в НСО беше супер - имах интелигентни сътрудници, само че желаех да бъда преподавател по математика. И това е някакво вътрешно възприятие, може би тъй като и жена ми е преподавател. Виждах по какъв начин взимат възпитаници и вървят на абитуриентски балове, каква обич се изпитва от учениците към учителя и може би това ми е държало огъня в мене”, споделя Кръстю Петров.
Сега охранителят е любимецът на всички възпитаници. Прекрачил прага на храма на знанието без съмнения. „ Когато приключих следдипломна подготовка взех решение, че ще подам документите и CV-то в три частни учебни заведения. И каквото ще да стане. Въобще не имах вяра, че някой ще ме вземе. И минаха 10 дни, аз бях на работа на 24-часово дежурство и ми се обаждат и ми споделят: "Вие сте поканен на изявление след 5 дни в училището”, спомня си той за началото.
Решава, че в случай че не го вземат в това учебно заведение, ще откри друго – в държавните учебни заведения има работа за учители по математика, само че незабавно напуща предходната си работа. Впоследствие мъжът стартира работа и към момента помни първия си ден в школото.
Един от най-щастливите му мигове. „ Аз още когато стъпих за първи път пред 6-и клас. Още тогава разбрах, че съм на мястото си - просто излязох на дъската и почнах да преподавам. Веднага усетих някакъв прилив на енергия”, споделя учителят.
Казва, че учителството го направило по-усмихнат и трансформирало изцяло живота му. Предишната му работа пък му пособия. „ Не съм непоколебим преподавател, само че все пак има ред, тъй като въпреки всичко, когато би трябвало да приказвам нещо съществено, аз го споделям съществено и децата ме схващат какво желая да кажа, намерил съм начина”, безапелационен е той.
„ Много изучавам, аз не знам даже кой учи повече - децата от мен или аз от тях, това не съм доста сигурен. Тръгвам си за у дома и не съм изтощен. Понякога ми се е случвало да мисля цяла нощ за някакъв проблем в училище”, признава Петров.
През 2017 година сменя оръжието с учебниците. Повече от половината си живот отдава на опазването на реда за най-важните мъже в страната.
„ Бях в екипа за защита на президента, стигнах до чин подполковник, старши контрольор, само че през всичките тези години, когато съм бил там съм си мислел, че аз в миналото ще стана преподавател. Когато започнах да работя в НСО това беше най-много поради заплащането, влечеше ме въпреки всичко и този екшън нали… Все отново всеки мъж има предпочитание да работи в такава служба”, споделя Кръстю Петров в предаването „ 120 минути “ по БТВ.
20 години във военизирания държавен орган не му пречат да сбъдне фантазията на живота си. „ Всичко в НСО беше супер - имах интелигентни сътрудници, само че желаех да бъда преподавател по математика. И това е някакво вътрешно възприятие, може би тъй като и жена ми е преподавател. Виждах по какъв начин взимат възпитаници и вървят на абитуриентски балове, каква обич се изпитва от учениците към учителя и може би това ми е държало огъня в мене”, споделя Кръстю Петров.
Сега охранителят е любимецът на всички възпитаници. Прекрачил прага на храма на знанието без съмнения. „ Когато приключих следдипломна подготовка взех решение, че ще подам документите и CV-то в три частни учебни заведения. И каквото ще да стане. Въобще не имах вяра, че някой ще ме вземе. И минаха 10 дни, аз бях на работа на 24-часово дежурство и ми се обаждат и ми споделят: "Вие сте поканен на изявление след 5 дни в училището”, спомня си той за началото.
Решава, че в случай че не го вземат в това учебно заведение, ще откри друго – в държавните учебни заведения има работа за учители по математика, само че незабавно напуща предходната си работа. Впоследствие мъжът стартира работа и към момента помни първия си ден в школото.
Един от най-щастливите му мигове. „ Аз още когато стъпих за първи път пред 6-и клас. Още тогава разбрах, че съм на мястото си - просто излязох на дъската и почнах да преподавам. Веднага усетих някакъв прилив на енергия”, споделя учителят.
Казва, че учителството го направило по-усмихнат и трансформирало изцяло живота му. Предишната му работа пък му пособия. „ Не съм непоколебим преподавател, само че все пак има ред, тъй като въпреки всичко, когато би трябвало да приказвам нещо съществено, аз го споделям съществено и децата ме схващат какво желая да кажа, намерил съм начина”, безапелационен е той.
„ Много изучавам, аз не знам даже кой учи повече - децата от мен или аз от тях, това не съм доста сигурен. Тръгвам си за у дома и не съм изтощен. Понякога ми се е случвало да мисля цяла нощ за някакъв проблем в училище”, признава Петров.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ