Един махараджа, прочут с мъдростта си, навършил сто години. Събитието

Един махараджа, фамозен с мъдростта си, навършил 100 години. Събитието било посрещнато с огромна наслада, тъй като всички обичали доста своя държател. В двореца подготвили огромен празник за тази нощ, на който били поканени всякакви велможи от царството и от други страни.
Настъпил денят и пред залата, където махараджата щял да одобри гостите, се натрупала планина от блага.
По време на вечерята махараджата наредил на прислужниците да разделят даровете на две групи: тези, които имат адресант, и тези, за които не знаели кой ги праща.
Накрая царят заповядал да донесат всички блага от двете купчини. Едната, със стотици огромни и скъпи дарове, а другата — по-малка, единствено с десетина дара.
Махараджата почнал да отваря даровете от първия куп и да вика тези, които са ги изпратили. Карал всеки от тях да се качи до трона и му казвал:

- Благодаря ти за подаръка, връщам ти го и дано бъде както до момента.

И му връчвал подаръка, без значение какъв бил той.
Когато приключил с първия куп блага, той се доближил до втория и рекъл:

- Тези блага нямат адресант. И аз ще ги приема, тъй като не ме задължават с нищо, а на моята възраст не е хубаво да оставам дебитор.

***
Винаги когато получаваш нещо, в твоето схващане или в съзнанието на другия този подарък може да се трансформира в дълг. Ако е по този начин, по-добре да не приемаш нищо.
Но в случай че можеш да даваш, без да чакаш компенсация, и да получаваш, без да се чувстваш длъжен, тогава можеш да даваш или да не даваш, да получаваш или да не получаваш, само че в никакъв случай няма да се чувстваш задължен. И най-важното: никой няма да ти остане дебитор, тъй като никой няма да ти дължи нищо.