Шест самотни острова в Европа
Един италиански Робинзон Крузо прекара 32 години на уединен остров посред Средиземно море и преди 3 месеца се завърна в цивилизацията, заставен от управляващите да напусне поста на надзирател на безлюдното парче земя. " Така привикнах с тишината! Сега е шумотевица безкрай... музика, мотори, народ... всичко това толкоз те разсейва, че не ти остава време да мислиш " - това е диагнозата на нашето време, дадена от този капризен дъртак.
Като всеки същински Робинзон Крузо, и този попада в ролята по случайност. Покрусен от консуматорските грехове на съвремието, политиката и всичко друго, Мауро Моранди потегля през 1989 година към Полинезия. Но не стига надалеч - катамаранът му закъсва в архипелага Ла Мадалена край Сардиния. По необикновено съвпадане по същото време близкият необитаем остров Будели остава без надзирател и Моранди зарязва Полинезия, продава катамарана и се открива на острова, където обитава до през вчерашния ден срещу волята на трите си дъщери.
Един бдителен странник незабавно може да си извлече поука от тази история и тя няма да е просто, че когато тръгваш към Полинезия, не трябва да се давиш още при Сардиния. От историята на дядо Моранди е видно, че колкото и да е цивилизована Европа, в нея въпреки всичко са останали бели петна, където човек щастливо може да не помни за останалите над 700 млн. негови съконтиненталци. Или най-малко за множеството от тях.
1. Будели, архипелаг Мадалена, Италия
Освен със синьор Моранди Будели е прочут с неповторимо розовия си плаж, увековечен от Микеланджело Антониони в " Червената пустиня ". Розовият плаж, който дължи цвета си на коралите, е неразрешен за визити. През лятото островът отваря лимитирано за туристи, които нямат право да нощуват там и би трябвало да се придържат към противоположната страна на розовия плаж. Мерките са насилствени, откакто години наред гости отнасят в буркани шепи от деликатния пясък за спомен.
Никой няма право да нощува на острова с изключение на неговия надзирател, само че това не пречи Будели да е обект на предълга собственическа драма, в която основните настоящи лица се сменят като носни кърпи. От 60-те години островът е благосъстоятелност на имотна организация, която безрезултатно се пробва да го продаде, до момента в който най-после банкрутира. Новозеландският банкер Майкъл Харт се възползва от обстановката и купува атола през 2014 година за към 2.9 млн. евро. Харт идва с огромна кошница хрумвания да трансформира Будели в биообсерватория с природосъобразен курорт, само че това провокира митинги в Италия и държавното управление приема специфичен закон, с цел да си го върне назад. Харт апелира до дупка, само че този февруари най-накрая капитулира и след доста мъдруване парковата администрация купи острова и го разгласи за обществена благосъстоятелност. Точно на новите притежатели стана жертва и Мауро Моранди, който е завещание от злощастната имотна организация.
2. Сарк, Нормандски острови
Скалистият Сарк е като картичка от предишното - тук коли няма, а локалните се придвижват с конски впряг, колело или трактор. Вековната феодална система на ръководство бе сменена с демократични избори едвам през 2008 година, а на острова има единствено един служител на реда. Понеже няма улично осветяване, тук светлинно замърсяване на процедура нощем не съществува и бездънното звездно небе се простира необезпокоявано докъдето взор стига.
3. Островите Сиес, Испания
Фин пясък, тюркоазено море и постоянно слънце - не, това не са Сейшелите, а островите Сиес край крайбрежията на Галисия. Навремето окупирани от пирати, тези три острова през днешния ден са народен парк с лимитирани квоти за туристически визити, които ги избавят от всеобщия туризъм. Няма коли, няма и хотели, единствено един къмпинг, където оптималният престой е една седмица. През тази седмица най-вероятно неудържимо ще ви притегля като магнит Родас - ослепителна дъга от бял пясък, която се къпе в транспарантното море.
4. Остров Поркерол, Франция
Гъсти гори и диви плажове - това не са неща, с които свързваме Френската Ривиера. Но точно това предлага Поркерол, дребно островче, което се намира на един хвърлей с лодка от Иер. Тук има едно селце, а оттатък него ще ви съпровожда единствено мирисът на евкалипт, бор и диви розмаринови шубраци.
5. Хидензее, Германия
Този остров не е напълно необитаем - има към 1000 поданици. Но не може да не го споменем, тъй като по тукашните пусти плажове Балтийско море постоянно изхвърля кехлибар. Ако имате шанс, можете да отнесете находката си в островното ателие да ви я полират и трансфорат в украшение. Тук частните коли са неразрешени, конските каруци са на респект, а фаровете - остарели и обрулени от вятъра.
6. Стокхолмски архипелаг, Швеция
Този архипелаг е столичен, само че това не трябва да подвежда търсачите на самотни завършения. В Европа надали има друго място, където човек може да изживее усамотение в такава цялост. Островите в архипелага са съвсем 30 000, някои от тях са едва обитаеми, други са частни, трети са на някой и различен член на " АББА ". Но опциите да се озовете в действителност надалеч от цивилизацията са доста. Част от островите са добре уредени с превоз, само че те са по-популярните. За същински дивите и ненаселени фериботът стопира единствено по поръчка. На отиване това не е огромен проблем. По-интересно е на връщане - ще би трябвало да се справите с причудливата система от отражатели, с която да сигнализирате отдалеко на ферибота, че на острова има човек за качване. Точно тогава ще разберете дали в действителност ставате за Робинзон Крузо.
Като всеки същински Робинзон Крузо, и този попада в ролята по случайност. Покрусен от консуматорските грехове на съвремието, политиката и всичко друго, Мауро Моранди потегля през 1989 година към Полинезия. Но не стига надалеч - катамаранът му закъсва в архипелага Ла Мадалена край Сардиния. По необикновено съвпадане по същото време близкият необитаем остров Будели остава без надзирател и Моранди зарязва Полинезия, продава катамарана и се открива на острова, където обитава до през вчерашния ден срещу волята на трите си дъщери.
Един бдителен странник незабавно може да си извлече поука от тази история и тя няма да е просто, че когато тръгваш към Полинезия, не трябва да се давиш още при Сардиния. От историята на дядо Моранди е видно, че колкото и да е цивилизована Европа, в нея въпреки всичко са останали бели петна, където човек щастливо може да не помни за останалите над 700 млн. негови съконтиненталци. Или най-малко за множеството от тях.
1. Будели, архипелаг Мадалена, Италия
Освен със синьор Моранди Будели е прочут с неповторимо розовия си плаж, увековечен от Микеланджело Антониони в " Червената пустиня ". Розовият плаж, който дължи цвета си на коралите, е неразрешен за визити. През лятото островът отваря лимитирано за туристи, които нямат право да нощуват там и би трябвало да се придържат към противоположната страна на розовия плаж. Мерките са насилствени, откакто години наред гости отнасят в буркани шепи от деликатния пясък за спомен.
Никой няма право да нощува на острова с изключение на неговия надзирател, само че това не пречи Будели да е обект на предълга собственическа драма, в която основните настоящи лица се сменят като носни кърпи. От 60-те години островът е благосъстоятелност на имотна организация, която безрезултатно се пробва да го продаде, до момента в който най-после банкрутира. Новозеландският банкер Майкъл Харт се възползва от обстановката и купува атола през 2014 година за към 2.9 млн. евро. Харт идва с огромна кошница хрумвания да трансформира Будели в биообсерватория с природосъобразен курорт, само че това провокира митинги в Италия и държавното управление приема специфичен закон, с цел да си го върне назад. Харт апелира до дупка, само че този февруари най-накрая капитулира и след доста мъдруване парковата администрация купи острова и го разгласи за обществена благосъстоятелност. Точно на новите притежатели стана жертва и Мауро Моранди, който е завещание от злощастната имотна организация.
2. Сарк, Нормандски острови
Скалистият Сарк е като картичка от предишното - тук коли няма, а локалните се придвижват с конски впряг, колело или трактор. Вековната феодална система на ръководство бе сменена с демократични избори едвам през 2008 година, а на острова има единствено един служител на реда. Понеже няма улично осветяване, тук светлинно замърсяване на процедура нощем не съществува и бездънното звездно небе се простира необезпокоявано докъдето взор стига.
3. Островите Сиес, Испания
Фин пясък, тюркоазено море и постоянно слънце - не, това не са Сейшелите, а островите Сиес край крайбрежията на Галисия. Навремето окупирани от пирати, тези три острова през днешния ден са народен парк с лимитирани квоти за туристически визити, които ги избавят от всеобщия туризъм. Няма коли, няма и хотели, единствено един къмпинг, където оптималният престой е една седмица. През тази седмица най-вероятно неудържимо ще ви притегля като магнит Родас - ослепителна дъга от бял пясък, която се къпе в транспарантното море.
4. Остров Поркерол, Франция
Гъсти гори и диви плажове - това не са неща, с които свързваме Френската Ривиера. Но точно това предлага Поркерол, дребно островче, което се намира на един хвърлей с лодка от Иер. Тук има едно селце, а оттатък него ще ви съпровожда единствено мирисът на евкалипт, бор и диви розмаринови шубраци.
5. Хидензее, Германия
Този остров не е напълно необитаем - има към 1000 поданици. Но не може да не го споменем, тъй като по тукашните пусти плажове Балтийско море постоянно изхвърля кехлибар. Ако имате шанс, можете да отнесете находката си в островното ателие да ви я полират и трансфорат в украшение. Тук частните коли са неразрешени, конските каруци са на респект, а фаровете - остарели и обрулени от вятъра.
6. Стокхолмски архипелаг, Швеция
Този архипелаг е столичен, само че това не трябва да подвежда търсачите на самотни завършения. В Европа надали има друго място, където човек може да изживее усамотение в такава цялост. Островите в архипелага са съвсем 30 000, някои от тях са едва обитаеми, други са частни, трети са на някой и различен член на " АББА ". Но опциите да се озовете в действителност надалеч от цивилизацията са доста. Част от островите са добре уредени с превоз, само че те са по-популярните. За същински дивите и ненаселени фериботът стопира единствено по поръчка. На отиване това не е огромен проблем. По-интересно е на връщане - ще би трябвало да се справите с причудливата система от отражатели, с която да сигнализирате отдалеко на ферибота, че на острова има човек за качване. Точно тогава ще разберете дали в действителност ставате за Робинзон Крузо.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ