Душата като ябълка | В търсене на идеалната половинка
Един мъдрец държал в ръката си ябълка и разглеждайки я от всички страни, споделил:
- Хората мислят, че техните души наподобяват на ябълки.
- Как по този начин? – заинтригувал се неговия възпитаник.
- По-точно, половинките, - той умело разрязал ябълката на две елементи и я оставил на масата. – У хората има такова вярване – за всеки човек съществува идеална половина. Изглежда Бог, преди да изпрати душите на земята, ги разделя на мъжка и женска половина, като ябълката. Идвайки тук, тези души бродят ли, бродят, в търсене на идеалната си половинка.
- И намират ли се?
- Ти по какъв начин мислиш? Каква е вероятността, те да се срещнат? Знаеш ли, какъв брой хора има в света?
- Много.
- Именно. А също така... даже да се открият, след това какво? Мислиш, че те събират цялата ябълка и заживяват в мир и единодушие?
- Ами да. Нима не е по този начин? – удивил се ученикът.
- Не, не е по този начин. Учителят взел в ръце половинките от ябълката и ги поднесъл към своето лице. – Ето, две нежни души идват на тоя свят. А по какъв начин светът се отнася с човешките души? – Философът отхапал парче от едната половина. – Светът, - траял той с корав глас, - е изменчив и нечовечен. Той смила всичко по пътя си, по един или различен метод. Реже парче по късче, или напряко отхапва, прави ябълките на пюре. – Отхапал той от другата половинка и замълчал, дъвчейки.
Ученикът погледнал към двете нагризани ябълкови половинки и нервно преглътнал.
- И ето, - тържествено споделил философът, - те се срещат! – Той съединил нагризаните ябълкови половини. – И какво, подхождат ли си една на друга? Не!
- А виж в този момент отсам, - учителят взел още няколко ябълки. Разрязал ги на половина, а след това взел разнообразни половинки и ги нагласил като една цяла ябълка. – Е, какво виждаш тук?
- Не си подхождат, - съгласил се ученикът.
- Виж още нещо. – Сложил философът две разнообразни половинки дружно, след това отхапал по едно и също време от съединената ябълка и посочил резултата. – Е, в този момент какво виждаш? Идеална двойка ли са?
- Да – зачудил се ученикът, - Как по този начин?
- Сега те си подхождат една на друга идеално. Защото светът ги е вкусил не поотделно, а дружно!
Обичащите се един различен хора имат общи цели – дружно са радват на живота и дружно посрещат ударите на ориста, учат се на схващане и самообладание един към различен, схващат се с малко думи, поддържат се и си дават кураж. А с времето, някои двойки даже одобряват привичките на обичания човек, характерите им си замязват, те хармонично се допълват... Затова не е допустимо да търсиш идеалната си половина. Идеална половинка не се ражда, тя се трансформира в такава с годините.
/снимка: pinterest/
