Мустафа Избищали: Религията изгражда мостове, а не стени
Един свещеник, без значение дали принадлежи към мюсюлманското или християнското изповедание, не може да създаде огромна вест, сензация, която да притегли внимание. Затова духовното остава в този материализиран свят на назад във времето, за жалост. Но не може да се каже, че духовните общности желаят да бъдат затворени. Така счита Мустафа Избищали. Той е районният мюфтия на София от юли 2012 година Завършил е държавно приблизително общообразователно духовно учебно заведение в Кувейт, по-късно - Висшияислямски институт в София. Родом съм от село Годешево, Гоцеделчевско. Семеен с три дъщери. Избищали е един от духовниците от разнообразни религии, с които " Дневник " избра да беседва в края на тази година и началото на идната. Четете интервютата с тях в специфичната тематика " Годината ".
По-толерантен ли е станал светът?
- Хората са станали по-толерантни и демонстрират по-голямо почитание и толерантност към другите. Но не мога да го кажа за политиците. Те са тези, които основават възприятие, че светът е нетърпелив и самите хора в него също. Според мен е тъкмо противоположното. Самите хора, както преди демократичните промени, а и по-късно, живеем в съгласие и добросъседство. За страдание политиците, гонейки доста материални и земни богатства, се пробват да ни кажат, че има спор сред религиите, което е несъстоятелно.
Мюфтийството поема ли просветителска роля?
- Мюфтийството е единствената законна институция в страната, която съставлява мюсюлманското население и се грижи за духовния му живот. През годините несъмнено разговорът с другите институции не е бил на едно и също равнище. Имали сме месеци и години, когато разговорът е бил извънредно прагматичен и са се изпълнявали много положителни неща. За момента, за жалост не мога да кажа, че имаме подобен добър разговор с институциите. От друга страна би трябвало да знаем, че едно мощно мюфтийство е равно на мощна и сигурна страна. Мюфтийството е предварителна защита за всяко зло нещо.
Надявам се, че и нашите политици ще го осъзнаят. Така няма да изпадаме в положения, в които да вземем за пример нашите чиновници - имамите, ръководителите на Коран курсове, проповедниците, ще остават 4,5,6 месеца без заплащане, което по този начин или другояче е минимално. Това се отразява дотам, че обитаеми места остават без духовник, без имам. Тук сами можем да се досетим, че по-добре да има човек, който ще бъде под шапката на мюфтийството, която институция ще подсигурява за него, в сравнение с една огромно обитаемо място да бъде оставено без подобен духовник и самите хора да търсят информация от други места, от интернет или по други способи, без да могат да я ревизират, да пресеят хубавото от неприятното.
Как притегляте младежи към религията? М ладите имат ли отношение към вярата...
- Когато падна комунизмът джамиите се изпълниха. Млади, остарели, хора от всички възрасти. По същия метод, както бързо се изпълниха, по този начин бързо станаха празни.
След това стартира в действителност едно завръщане към религията на хора, които го вършат по разбиране. Когато нещо се прави по разбиране, е трайно, останалото е моментно положение.
Поддържате ли връзки с другите вероизповедания?
- Разбира се, най-много това се прави посредством Националния съвет за религиозните общности в България (НСРОБ). Има срещи и разговор сред патриарха и основния мюфтия, на равнище основен секретар на БПЦ и на мюсюлманско изповедание, на равнище районни мюфтии. Имаме участия в разнообразни събития като почитането на жертвите на комунизма.
© Районно мюфтийство София
Диалогът може да бъде единствено и само в интерес на цялото общество. Било то когато се предлага законопроект или пък за това да се учат религиите в учебните заведения.
По тази тематика също има единогласие с всички вероизповедания - че в нашата страна това към момента не се прави, което също способства за ситуацията, в което се намираме.
Какви са Вашите причини да се учи вяра ?
- Религията сама по себе си е нещо, което учи хората на положително. Религията учи на почитание и ценене на другия и на това да го приемаш подобен, каквъто е, без да се опитваш да го промениш или да го докараш до положение, в което на теб ще ти хареса. Религията построява мостове, а не стени.
Така че, в този материализиран свят религията и духовното ще ни върнат към полезностите и един по-нормален метод на живот и другарство в нашата страна. Ако щете – хората ще карат колите си по-внимателно и няма да заплашват другия.
Как мислите - би трябвало ли децата от христи я нски фамилии да учат за Корана, а деца та от мюсюлмански - за Библията?
- Да, несъмнено, само че не във разновидността, в който сега религиите са показани в учебниците по история.
Защото на едно дете в 5 клас да се приказва за джихад и то в тълкуванието, че става въпрос за война е изцяло несъстоятелно. Защото " джихад " значи битка със себе си, с егото. Още повече на едно дете в 10 клас да се приказва за сходни тематики е извънредно неприятно. Не единствено за нас, само че и за християните. Защото християнството също не беше показано в по-добра светлина. Тогава, когато тези неща не са написани конкрентно, създателите не са се допитали до съответните вероизповедания, вместо този урок да учи децата, той ги учи на това по какъв начин едните са варвари по отношение на другите и противоположното.
Трябва наличието да се преценява с възрастта на самите деца, което не беше направено в тези учебници. Разбира се би трябвало да се показа същността на съответната вяра. Трябва да се показа в същинския й тип, може да не се икономисва нещо, което е залегнало в съответаната Свещена книга. Но не безредно, изборно, изваждайки от подтекст цитати и избрани фрази.
Мюфтийството има доста благотворителни начинания. Това е значимо за вас...
- Зекят, лепта – това е една от петте основи на исляма. Мюсюлманите обичат да дават и да подаряват. Защото знаем, че даващата ръка в никакъв случай не обеднява. Мюсюлманското вероизповедание, макар че главната му работа не е обществена, постоянно се отзовава на всевъзможни положителни начинания. Независимо дали идват от страната или са самодейност на самите мюсюлмани.
През 2013 година, осъзнавайки значимостта на обществената активност в мюсюлманско вероизповедание беше отворен отдел Социален. Най-важният план в него е ежемесечната помощ за сирачетата. Тогава започнахме със 7 деца в цялата страна. 2017 година към този момент оказваме помощ на 262 деца в цялата страна. Ежемесечно им изплащаме по 50 лв., а по случай празниците Рамазан байрам, Курбан байрам или началото на образователната година им се обезпечават обувки, облекла, учебници.
Миналата седмица имахме акция за седмица на сираците. Очакваме да съберем по-голяма сума, с цел да можем през 2018 година да помогнем на най-малко 300 деца.
© Районно мюфтийство София
През 2013 година с първата огромна бежанска вълна мюфтийството реагира доста по-адекватно от Държавната организация за бежанците. Обявихме акция, която беше под самодейността на основния мюфтия и основния секретар Ахмедов. Кампанията се споделяше " Подай ръка, бъди помощник ". Както при преселението на пророка Мохамед в Медина локалните поданици са го посрещнали и са отворили домовете си за него. Така ние споделяме да отворим домовете си и кой с каквото може да оказва помощ. Тази акция съумя да помогне с облекла, обувки, консервирано месо. медикаменти. Оказвахме помощ с превод, запознавахме ги с правата им. Бяхме мост сред ДАБ и бежанците и " Лекари без граница ". Реагирахме съответно, във време в което страната не знаеше тъкмо какво да прави.
Католиците помогнаха много, те и сега го вършат посредством Каритас. Българската православна черква също на избрани места имаше такава филантропична акция.
Какви са в този момент проблемите за ислямската общественост в България?
- Най-големият проблем може би е неналичието на акредитирано висше учебно заведение, което да приготвя нужните фрагменти за мюсюлманската общественост в България. За страдание този въпрос все се отсрочва и по този начин и не се намира политик с воля, който да откри решение един път вечно. Ние сме очевидци, че хора, които учат отвън България, било то в арабските страни или Турция, биват порицавани. От друга страна нашата страна не обезпечава опция младите, които желаят, да завършат теология, да станат имами, ходжи, мюфтии, тъй като Ислямският институт в София към момента не е упълномощен.
В последно време присъединяване на националистически партии в ръководството на локално и централно равнище също е проблем. Хората, които си разрешиха да дърпат баби по границите на изборите, в този момент са на висши позиции. Това е неприятен образец за всички.
За страдание тихата асимилация към мюсюлманите също е в ход. До 1989 година беше очевидно и самите мюсюлмани чакаха сходни дейности. Но след демократичните промени асимилацията не е серпантина. Само методите са разнообразни и тя тече безшумно.
Какво имате поради, по какъв начин става това?
- Например недопускане на хора, които изповядват исляма, практикуващи мюсюлмани, до избрани институции. Макар че те самите имат нужния ценз за тези позиции. Например мюсюлманка, която желае да съблюдава повелите на Всевишния и да бъде със кърпа, с покрита коса, не с покрито лице, мъчно е допускана да работи в болница. Да не приказваме за учебните заведения, за детските градини, където към момента не се съблюдава каква храна се дава на децата от мюсюлманско изповедание. В множеството случаи става дума за неведение. Защото там, където мюсюлманите кажат своите стремежи, шефовете влизат в състояние и се преценяват. Това обаче подсказва, че ние към момента не се познаваме.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Годината (665)
По-толерантен ли е станал светът?
- Хората са станали по-толерантни и демонстрират по-голямо почитание и толерантност към другите. Но не мога да го кажа за политиците. Те са тези, които основават възприятие, че светът е нетърпелив и самите хора в него също. Според мен е тъкмо противоположното. Самите хора, както преди демократичните промени, а и по-късно, живеем в съгласие и добросъседство. За страдание политиците, гонейки доста материални и земни богатства, се пробват да ни кажат, че има спор сред религиите, което е несъстоятелно.
Мюфтийството поема ли просветителска роля?
- Мюфтийството е единствената законна институция в страната, която съставлява мюсюлманското население и се грижи за духовния му живот. През годините несъмнено разговорът с другите институции не е бил на едно и също равнище. Имали сме месеци и години, когато разговорът е бил извънредно прагматичен и са се изпълнявали много положителни неща. За момента, за жалост не мога да кажа, че имаме подобен добър разговор с институциите. От друга страна би трябвало да знаем, че едно мощно мюфтийство е равно на мощна и сигурна страна. Мюфтийството е предварителна защита за всяко зло нещо.
Надявам се, че и нашите политици ще го осъзнаят. Така няма да изпадаме в положения, в които да вземем за пример нашите чиновници - имамите, ръководителите на Коран курсове, проповедниците, ще остават 4,5,6 месеца без заплащане, което по този начин или другояче е минимално. Това се отразява дотам, че обитаеми места остават без духовник, без имам. Тук сами можем да се досетим, че по-добре да има човек, който ще бъде под шапката на мюфтийството, която институция ще подсигурява за него, в сравнение с една огромно обитаемо място да бъде оставено без подобен духовник и самите хора да търсят информация от други места, от интернет или по други способи, без да могат да я ревизират, да пресеят хубавото от неприятното.
Как притегляте младежи към религията? М ладите имат ли отношение към вярата...
- Когато падна комунизмът джамиите се изпълниха. Млади, остарели, хора от всички възрасти. По същия метод, както бързо се изпълниха, по този начин бързо станаха празни.
След това стартира в действителност едно завръщане към религията на хора, които го вършат по разбиране. Когато нещо се прави по разбиране, е трайно, останалото е моментно положение.
Поддържате ли връзки с другите вероизповедания?
- Разбира се, най-много това се прави посредством Националния съвет за религиозните общности в България (НСРОБ). Има срещи и разговор сред патриарха и основния мюфтия, на равнище основен секретар на БПЦ и на мюсюлманско изповедание, на равнище районни мюфтии. Имаме участия в разнообразни събития като почитането на жертвите на комунизма.
© Районно мюфтийство София
Диалогът може да бъде единствено и само в интерес на цялото общество. Било то когато се предлага законопроект или пък за това да се учат религиите в учебните заведения.
По тази тематика също има единогласие с всички вероизповедания - че в нашата страна това към момента не се прави, което също способства за ситуацията, в което се намираме.
Какви са Вашите причини да се учи вяра ?
- Религията сама по себе си е нещо, което учи хората на положително. Религията учи на почитание и ценене на другия и на това да го приемаш подобен, каквъто е, без да се опитваш да го промениш или да го докараш до положение, в което на теб ще ти хареса. Религията построява мостове, а не стени.
Така че, в този материализиран свят религията и духовното ще ни върнат към полезностите и един по-нормален метод на живот и другарство в нашата страна. Ако щете – хората ще карат колите си по-внимателно и няма да заплашват другия.
Как мислите - би трябвало ли децата от христи я нски фамилии да учат за Корана, а деца та от мюсюлмански - за Библията?
- Да, несъмнено, само че не във разновидността, в който сега религиите са показани в учебниците по история.
Защото на едно дете в 5 клас да се приказва за джихад и то в тълкуванието, че става въпрос за война е изцяло несъстоятелно. Защото " джихад " значи битка със себе си, с егото. Още повече на едно дете в 10 клас да се приказва за сходни тематики е извънредно неприятно. Не единствено за нас, само че и за християните. Защото християнството също не беше показано в по-добра светлина. Тогава, когато тези неща не са написани конкрентно, създателите не са се допитали до съответните вероизповедания, вместо този урок да учи децата, той ги учи на това по какъв начин едните са варвари по отношение на другите и противоположното.
Трябва наличието да се преценява с възрастта на самите деца, което не беше направено в тези учебници. Разбира се би трябвало да се показа същността на съответната вяра. Трябва да се показа в същинския й тип, може да не се икономисва нещо, което е залегнало в съответаната Свещена книга. Но не безредно, изборно, изваждайки от подтекст цитати и избрани фрази.
Мюфтийството има доста благотворителни начинания. Това е значимо за вас...
- Зекят, лепта – това е една от петте основи на исляма. Мюсюлманите обичат да дават и да подаряват. Защото знаем, че даващата ръка в никакъв случай не обеднява. Мюсюлманското вероизповедание, макар че главната му работа не е обществена, постоянно се отзовава на всевъзможни положителни начинания. Независимо дали идват от страната или са самодейност на самите мюсюлмани.
През 2013 година, осъзнавайки значимостта на обществената активност в мюсюлманско вероизповедание беше отворен отдел Социален. Най-важният план в него е ежемесечната помощ за сирачетата. Тогава започнахме със 7 деца в цялата страна. 2017 година към този момент оказваме помощ на 262 деца в цялата страна. Ежемесечно им изплащаме по 50 лв., а по случай празниците Рамазан байрам, Курбан байрам или началото на образователната година им се обезпечават обувки, облекла, учебници.
Миналата седмица имахме акция за седмица на сираците. Очакваме да съберем по-голяма сума, с цел да можем през 2018 година да помогнем на най-малко 300 деца.
© Районно мюфтийство София
През 2013 година с първата огромна бежанска вълна мюфтийството реагира доста по-адекватно от Държавната организация за бежанците. Обявихме акция, която беше под самодейността на основния мюфтия и основния секретар Ахмедов. Кампанията се споделяше " Подай ръка, бъди помощник ". Както при преселението на пророка Мохамед в Медина локалните поданици са го посрещнали и са отворили домовете си за него. Така ние споделяме да отворим домовете си и кой с каквото може да оказва помощ. Тази акция съумя да помогне с облекла, обувки, консервирано месо. медикаменти. Оказвахме помощ с превод, запознавахме ги с правата им. Бяхме мост сред ДАБ и бежанците и " Лекари без граница ". Реагирахме съответно, във време в което страната не знаеше тъкмо какво да прави.
Католиците помогнаха много, те и сега го вършат посредством Каритас. Българската православна черква също на избрани места имаше такава филантропична акция.
Какви са в този момент проблемите за ислямската общественост в България?
- Най-големият проблем може би е неналичието на акредитирано висше учебно заведение, което да приготвя нужните фрагменти за мюсюлманската общественост в България. За страдание този въпрос все се отсрочва и по този начин и не се намира политик с воля, който да откри решение един път вечно. Ние сме очевидци, че хора, които учат отвън България, било то в арабските страни или Турция, биват порицавани. От друга страна нашата страна не обезпечава опция младите, които желаят, да завършат теология, да станат имами, ходжи, мюфтии, тъй като Ислямският институт в София към момента не е упълномощен.
В последно време присъединяване на националистически партии в ръководството на локално и централно равнище също е проблем. Хората, които си разрешиха да дърпат баби по границите на изборите, в този момент са на висши позиции. Това е неприятен образец за всички.
За страдание тихата асимилация към мюсюлманите също е в ход. До 1989 година беше очевидно и самите мюсюлмани чакаха сходни дейности. Но след демократичните промени асимилацията не е серпантина. Само методите са разнообразни и тя тече безшумно.
Какво имате поради, по какъв начин става това?
- Например недопускане на хора, които изповядват исляма, практикуващи мюсюлмани, до избрани институции. Макар че те самите имат нужния ценз за тези позиции. Например мюсюлманка, която желае да съблюдава повелите на Всевишния и да бъде със кърпа, с покрита коса, не с покрито лице, мъчно е допускана да работи в болница. Да не приказваме за учебните заведения, за детските градини, където към момента не се съблюдава каква храна се дава на децата от мюсюлманско изповедание. В множеството случаи става дума за неведение. Защото там, където мюсюлманите кажат своите стремежи, шефовете влизат в състояние и се преценяват. Това обаче подсказва, че ние към момента не се познаваме.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Годината (665)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ