Един ден името Мариупол ще се върне като име на

Един ден името Мариупол ще се върне като име на правосъден развой. Снимките на всеобщите гробове и разказите за глада ще оживеят отначало в правосъдната зала, името на съвсем всеки стрелец по града ще бъде научено, ще има присъди за отговорните и техните командири. Но тази прогноза е за далечното бъдеще. А Мариупол умира през днешния ден. Как изчезва градът Мариупол беше бомбардиран още в първия ден на войната, на 24 февруари 2022 година Руската войска стартира нахлуване от изток и североизток, като си послужи с територията на Донбас, окупиран от проруските сепаратисти още преди 8 години. Оттам до Мариупол са единствено десетина километра. Руските елементи бързо блокираха града и от север. Към 3 март те го приближиха и с войските, настъпващи от запад. С това стартира обсадата на Мариупол. На 3 март Мариупол остана без ток и вода, обстрелът се усили, магазините затвориха, доставките стопираха. Дни по-късно беше изключен газът, с който се зарежда освен отоплението, само че и множеството кухненски печки. Температурата по това време беше към 9 градуса. Започна плячкосване на магазините. Десетина дни по-късно към сухопътния обстрел се добави и самолетният. На 20 март градът за първи път беше обстрелван и по море, където съветската войска има ракетни и десантни кораби. Жители, съумели да избягат, настояват, че почти до 6-7 март обстановката е приличала на филантропична злополука, само че след това и този израз е изгубил мощ. Хората са почнали да пият вода от локвите и да убиват бездомни кучета, с цел да се хранят. Убитите се погребват в всеобщи гробове, сходни на траншеи, демонстрираха фотоси на Асошиейтед прес. Родилният дом беше бомбардиран на 9 март. Театърът, в който по разнообразни данни се укриват от 1200 до 1500 души, беше взривен на 16 март. На 20 март беше разрушена школата по изкуствата, където се криеха към 400 души. Официалните данни 90% от постройките в Мариупол сега са изцяло или отчасти разрушени, споделя Татяна Игнатченко-Тюрина от регионалната администрация в Донецк, където се намира градът. Жертвите са „ доста хиляди души “, само че даже приблизителният им брой не се загатва. Областната администрация събира данни за цялата област, само че в тях не попада информация за жертвите в Мариупол. На 19 март основната прокурорка на Украйна заяви единствено това, че има данни за 112 убити деца и назова Мариупол „ град пленник “. Президентът Володимир Зеленски назова нападението против Мариупол „ гнет “. По време на визитата си в Рига държавният секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен съпостави обсадата на Мариупол с обсадата на Ленинград от Втората международна война. Дни по-късно президентът на Съединени американски щати Джо Байдън назова Путин военнопрестъпник. " Военни закононарушения " е сборен израз за неприемливо отношение към цивилни или към свалили оръжието бойци, подхванато по време на боен спор. Понятието включва също унищожаването на невоенни обекти. Защо хората не са си тръгнали навреме Повечето поданици не са желали да напущат града, твърди кметът Вадим Бойченко. Депутатът Серхий Тарута прибавя, че множеството не са вярвали, че могат да бъдат подложени на непрестанен обстрел, водещ до систематично заличаване на всички живи същества. Мариупол е прекомерно необикновен град – считан е за най-проруския в Украйна след Донецк. През 2014 година той е високомерен за малко от проруски сепаратисти, само че украинската войска си връща контрола над него. Впоследствие благосклонностите към Русия понижават, само че не престават да са водещи настройки в региона, споделят украински политолози пред телевизия Current time. Защо съветската войска би нападала регион, който и без друго е бил надъхан проруски? Защо би сривала до основи театъра, в който се играе най-вече на съветски и се слага съветска класика? Това са въпроси, които публицистите не стопират да задават, само че на тях няма отговор. Те видяха, че не могат да завладяват Украйна и че никой не ги чака с цветя като освободители, споделя съветникът на ръководителя на украинската президентска администрация Олексий Арестович. Според него тогава съветските елементи са минали към така наречен „ сирийски вид “ – обграждане на обитаемото място и сриването му до основи. Наричат го още тактичност на изпепелената земя. Какво стана с филантропичните коридори Украйна и Русия на няколко пъти договориха така наречен „ филантропични коридори “ – пътища, по които няма да се стреля в избран откъслек от време, с цел да могат цивилните да изоставен града. Това съвсем в никакъв случай не сработи по две аргументи. Първата е, че съветската войска не спря да обстрелва тези пътища. Втората е, че съветската войска не позволява никакви транспортни средства да влязат вътре в града – включително и рейсовете, които да извозват хората. Така единственият метод за бягство е с персонален автомобил, само че тук пречките са цели три. Първата е в обстрелите, които не стихват в нито един миг от денонощието. Втората причина е, че няма бензин още от февруари. Третата е, че множеството коли са взривени от бомбите. Единствените, които съумяват да се измъкнат, са тези, чиито коли са здрави, и които са заредили бензин през февруари, без след това да карат колата, споделя фотографът Сергей Макаров, който е напуснал Мариупол на 15 март. Областната администрация на Донецк твърди, че хората, напуснали Мариупол по време на блокадата, са към 41 000. Преди съветското нахлуване в града живеят към 450 000 души. Многобройни източници от администрацията настояват, че пътят за овакантяване на региона е единствено един – през Мангуш, който е на десетина километра на запад и оттова до Бердянск на още към 90 км. От Бердянск се прави проведена евакуация с влакове и автобуси. Какво твърди Руската федерация Русия отхвърля, че бомбардира цивилни и цивилен обекти. Според нея в Мариупол е ситуиран украинският полк „ Азов “, който е определян от Москва като нацистки. Кремъл удостовери, че е нанесъл удари по родилния дом, само че твърди, че в него е имало не пациенти, а украински бойци. Русия отхвърля да е нападала Украйна. Според украинския народен представител Серхий Тарута казармите на полк „ Азов “ са на 40 км от Мариупол, а не вътре в града, който се отбранява самичък. Жители, напуснали региона, споделят, че полк „ Азов “ няма нищо общо с нацизма, и че обособени негови бойци са носили храна на хората, когато градът е останал и без доброволци. Москва не трансформира тезата си, съгласно която тя е там, с цел да освободи популацията от нацистите. Според ръководителя на Комисията по младежка политика на съветската Дума Русия е „ приела над 270 000 бежанци от Донбас и Украйна “. източник: svobodnaevropa.bg