Грабежът на Роженския манастир възкреси легенди
Един дръзновен обир, чийто краен резултат се материализира с дупка в стената на Роженския манастир възкреси исторически обстоятелства за действителни персони от Пиринския край и ги оплете с иманярски митове, съобщи кореспондентът на БГНЕС за района. На 18 септември по здрач крадци нахлуват в светата обител, връзват намиращия се там духовник, вадят кирки и за 15-на минути разрушават зазидан преди години прозорец на черквата в манастира. След което бягат, с цел да не бъдат хванати от полицията. От тук нататък стартира да излиза от ден на ден и повече спорна информация за мистериозния обир: откраднати са пари, икони и църковна утвар, в това число чудотоворната и позлатена икона на Света Богородица. Последва сбитото: нищо не е откраднато. За да се разбере в края на краищата за дупката в стената. От нея не се появи нищо - още веднъж от „ намерили са, това което са търсили “, до противоположното – „ нищо не са разкрили “.
От полицията отхвърлиха каквато и да е информация, а кметът на Рожен Сашо Филипов бе нещо като представител по случая, само че изрично не искаше да бъде представен. Нападателите сякаш са били 5-6, взели са камерите за наблюдаване, само че ги има на записите, позирайки като в кабина за моментни фотоси - без да крият лицата си. Въпреки, че в началото бяха „ въоръжени и маскирани ”. „ Ке ги фанат ” безапелационен бе на езика, говорен преди над 100 години от Яне Сандански кметът на Рожен Сашо Филипов. И ги „ фанаха “. След обяд същия ден стартира подаването на нищожна, непотвърдена нито от прокуратурата, нито от полицията „ информация ”. „ Всички са арестувани, четирима в петричко село, един в София и един в Кърджали, те са с турски имена ”, бе тиражираната информация, като полиция и прокуратура безусловно си „ прехвърляха топката ”, отказвайки потвърждението й. 24 часа по-късно в ареста се оказаха юрист от Сандански, един гурбетчия, завърнал се в страната неотдавна и двама малолетни от петричкото село Яворница.
В петък съдиите от Районен съд-Сандански си дадоха отказ по гледането на изтичащата 72-часова мярка за задържане на четиримата, което наложи гледането й да бъде трансферирано чак в Пловдив. На уеб страницата на Окръжна прокуратура единствената информация по случая е отпратка към изявление на представителя й Весела Стоилова, която споделя пред Нова ТВ, че взломаджийте търсели част от откупа, взет от Яне Сандански след отвличането на американската мисионерка мис Елена Стоун и гувернантката й Катерина Цилка на 21 август 1901 година За освобождението им е заплатен откуп от 14 500 турски лири, равняващи се на 63 800 $, с които организацията на Яне Сандански купува оръжие за Илинденското въстание от 1903 година Колко от този откуп е изхарчен за тази цел не е известно. От тук нататък потеглят легендите за скритата някъде част от откупа. За да стигнем през днешния ден - 117 година по-късно до дребната дупка с размери две на три педи в стената на Роженския манастир. Дали пък обирът не е интензивно мероприятие, обслужващо водевила към назначението на основния секретар на Министерство на вътрешните работи за министър и неговия възможен правоприемник?!
На 100 м. под Роженския манастир, край черквата „ Св. св. Кирил и Методий ” е гробът на Яне Сандански, тръгнал от с. Рожен за Неврокоп, с цел да бъде погубен на 22 април 1915 година в прохода „ Папазчаир ”, в този момент към този момент село Попови ливади. А другояче в Пиринско има десетки митове къде е скрита останалата част от откупа. Според най-състоятелната от тях, златните лири са в пещера над село Пирин, по скатовете на връх Ореляк. Възможно е иманярите да са объркали черквите. Според друга легенда златото на Яне е прикрито някъде към параклиса „ Св. Петка ” под с. Черешница, община Сандански. Така духът на Яне, пиринския „ Старик ”, бе възкресен 100 и три години по-късно. С каква цел, надали ще стане ясно.
От полицията отхвърлиха каквато и да е информация, а кметът на Рожен Сашо Филипов бе нещо като представител по случая, само че изрично не искаше да бъде представен. Нападателите сякаш са били 5-6, взели са камерите за наблюдаване, само че ги има на записите, позирайки като в кабина за моментни фотоси - без да крият лицата си. Въпреки, че в началото бяха „ въоръжени и маскирани ”. „ Ке ги фанат ” безапелационен бе на езика, говорен преди над 100 години от Яне Сандански кметът на Рожен Сашо Филипов. И ги „ фанаха “. След обяд същия ден стартира подаването на нищожна, непотвърдена нито от прокуратурата, нито от полицията „ информация ”. „ Всички са арестувани, четирима в петричко село, един в София и един в Кърджали, те са с турски имена ”, бе тиражираната информация, като полиция и прокуратура безусловно си „ прехвърляха топката ”, отказвайки потвърждението й. 24 часа по-късно в ареста се оказаха юрист от Сандански, един гурбетчия, завърнал се в страната неотдавна и двама малолетни от петричкото село Яворница.
В петък съдиите от Районен съд-Сандански си дадоха отказ по гледането на изтичащата 72-часова мярка за задържане на четиримата, което наложи гледането й да бъде трансферирано чак в Пловдив. На уеб страницата на Окръжна прокуратура единствената информация по случая е отпратка към изявление на представителя й Весела Стоилова, която споделя пред Нова ТВ, че взломаджийте търсели част от откупа, взет от Яне Сандански след отвличането на американската мисионерка мис Елена Стоун и гувернантката й Катерина Цилка на 21 август 1901 година За освобождението им е заплатен откуп от 14 500 турски лири, равняващи се на 63 800 $, с които организацията на Яне Сандански купува оръжие за Илинденското въстание от 1903 година Колко от този откуп е изхарчен за тази цел не е известно. От тук нататък потеглят легендите за скритата някъде част от откупа. За да стигнем през днешния ден - 117 година по-късно до дребната дупка с размери две на три педи в стената на Роженския манастир. Дали пък обирът не е интензивно мероприятие, обслужващо водевила към назначението на основния секретар на Министерство на вътрешните работи за министър и неговия възможен правоприемник?!
На 100 м. под Роженския манастир, край черквата „ Св. св. Кирил и Методий ” е гробът на Яне Сандански, тръгнал от с. Рожен за Неврокоп, с цел да бъде погубен на 22 април 1915 година в прохода „ Папазчаир ”, в този момент към този момент село Попови ливади. А другояче в Пиринско има десетки митове къде е скрита останалата част от откупа. Според най-състоятелната от тях, златните лири са в пещера над село Пирин, по скатовете на връх Ореляк. Възможно е иманярите да са объркали черквите. Според друга легенда златото на Яне е прикрито някъде към параклиса „ Св. Петка ” под с. Черешница, община Сандански. Така духът на Яне, пиринския „ Старик ”, бе възкресен 100 и три години по-късно. С каква цел, надали ще стане ясно.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ