Време е да спреш да се оплакваш
Един човек пасъл непознати овце, работил на непознати ниви, само че му плащали толкоз малко, че нямал пари даже ботуши да си купи. Една вечер, когато стоял необут до портата на на градския хан, се задала първокласна карета.
- Има и такива щастливци, които се возят в карета! – споделил индивидът и завистливо се загледал в нея. - А ние вървим освен пешком, а и боси... С какво аз, сиромахът, съм разгневил Господ, че би трябвало да пострадвам и да прислужвам на непознати хора? – траял овчарят. - И с какво такава берекет от Бога е заслужил този стопанин?... Ако за един час се заменяем с него това би било за мен същинско благополучие!...
В момента, в който споделил това, вратата на каретата се отворила и от нея, благодарение на двама прислужници, излязъл човек без крайници.
- Не може да бъде! - възкликнал слисан овчарят и бързо си тръгнал.
Оттогава той освен не завиждал на никого, само че и повече в никакъв случай не се оплаквал.
