Един чиновник, излизайки от администрацията си, погледнал към замъка на

Един служител, излизайки от администрацията си, погледнал към замъка на краля и си помислил: „ Колко тъпо, че не съм се родил в кралското семейство. Животът ми щеше да бъде толкоз елементарен.”

Той траял по пътя към центъра на града, откъдето се чували ритмични удари с чук и мощен звук. На площада служащи подготвяли градежа на нова постройка.

Един от служащите видял чиновника с неговите папки и документи и си помислил: „ Защо не отидох да изучавам, както ме съветваше татко ми, в този момент можех да бъда на лека работа, да плагиатствам всякакви текстове по през целия ден и животът щеше да бъде толкоз прост…”

А през това време, през големия прозорец на своя палат, кралят гледал към площада. Видял служащите, служителите, търговците и купувачите, децата и възрастните и си мислел какъв брой ли е хубаво по през целия ден да си на открито, на чист въздух, да се занимаваш с физически труд или да работиш някъде или просто да се шляеш свободно из града и изобщо да не мислиш за политика и всевъзможни комплицирани държавни въпроси. „ Колко ли е елементарен животът на тези елементарни хора!” – съвсем гласно прошепнал императорът и надълбоко въздъхнал.