Един 77-годишен истински българин - Димитър Димитров-Треперски от Босилеград бе

Един 77-годишен същински българин - Димитър Димитров-Треперски от Босилеград бе арестуван в продължение на часове в полицията, тъй като искаше да покаже на сръбския президент своите плакати. В тях той бе показал всички претенции на българското малцинство в Сърбия. Не го позволиха да се срещне с президента, като го затвориха. Но все пак Димитър измисли метод да се видят плакатите му, като ги сложи на оградата на своя личен дом.

Димитров от години пази българщината в Сърбия. Автор е на редица начинания, които не остават незабелязани от сръбските управляващи.

Даваме думата на Димитър Димитров – Треперски в изявлението, направено особено за " Фокус “.

Имате ли обяснение какъв беше този арест, господин Димитров?

-   Ох, аз какви кахъри бера тук. Просто не знам кой е отговорен, че не се реагира на това нещо, което се прави с нас. От ноември месец стартира офанзивата. Това е най-черният месец, както за България, по този начин и за нас тук. Слагам на паметника на Левски в Босилеград " Долу Ноьй “ и " 100 години иго “, както и националното знаме с черната кърпа, а на сутринта полиция у нас, 4-5 души. " Не може по този начин, на къщата си също не може да слагаш плакати “, ми споделят. Ние си пишем, само че никой не го интересува. Защото нашият нихилизъм, този на българските политици, е повече отговорен, в сравнение с даже сръбският национализъм. Ние тук сме изгубени хора, нисши хора. Арестуването беше с призовка. Дойдоха наши, българчета, да ми я дадат. Реших, че ще отида поради тях. Но там - единствено нелепости. Защо това, за какво това, за какво си поставил тима на Хърватия по футбол да ги рекламираш. Защото играха с Мароко за трето място, им споделям. Такива неща. И ми викат, викат отсреща. Казах им да не ми покачват звук. Никой не може да ми приказва по този начин.

Но другояче, ние имаме едни претенции, с 12 точки в тях, с които искаме едно ново начало за нас. Ще ви ги прочета:

1. Искаме да ни се позволи да сложим плочата на починалите 38 мирни българи, избити от сърбите в погрома в Босилеградско на 15 и 16 май 1917 година Взеха ни плочата, по-късно и втората, никой нищо не връща. 

2. Искаме още 7-метровия боен монумент в Цариброд, взривен през 1946 година от югокомунистите на Тито, да бъде възобновен в истинския му тип.

3. Искаме връщане на името Цариброд, а не Димитровград. И не с насмешки, а същински да се върне.

4. Искаме връщане на българските женски фамилни имена на   " -ова “.

5. Връщане на напълно образование на майчин български език - от детската градина до 12 клас.

6. Настояваме за изповедание на майчин български език.

7. За цивилен книги на български език.

8. Всички естествени запаси в интерес на общините Босилеград и Цариброд.  

9. 1/10 от приходите от митниците да идват в интерес на двете общини.

10. Искаме още медии и вестници без цензура.

11. Настояваме всички, които са взели участие директно и индиректно в нарушаването на човешките права в Западните покрайнини да бъдат наказани.

Няма да отстъпим от тези претенции. А България, т.е. българските политици наложително, при срещите си със сръбските, би трябвало да приказват и да упорстват за това.

Изобщо прави ли се нещо в това отношение от българска страна? Какво е вашето усещане? Идва ли някой при вас?

-   Никой не идва, нищо не се прави. Някои български публицисти са описали каква е нашата битка. Но няма отговор.  

Ние също писахме на Външно и към момента чакаме отговор от тях. 

-   Не знам, аз съм тотално отчаян, това са към този момент 32 години. Уж народна власт, пък нищо не се случва с нас. Дойдат публицисти от национални медии, приказваме с тях, а след това нищо от това, което съм споделил го няма в медиите. Нито дума. От нихилисти и конформисти родолюбие не може да се чака. Това важи за нашите политици. Един някогашен министър председател, при срещата си с Вучич на Царибродско сподели, че към този момент е паднала " Берлинската стена сред България и Сърбия “. Ама това е прекомерно неуместно изявление! Но, да сме живи и здрави!

Кажете ми, унищожава ли се съзнателно Босилеград? Това по този начин ли е в действителност?

-   А по какъв начин да не е правилно? Бяхме през 1956 година 33000 души, от този момент до момента сме останали под 2000 души. Населението ни е намаляло за 10-15 години доста. Сърбите си реализираха задачата, изгониха ни, избягахме и в този момент могат да си поставят тези боклуци там.

А за тези мини по какъв начин стоят нещата?

-   О, това е ужасно. Там дори щяха и да ни бият. На 77 години съм и доживях някой да ме бие, това е грехота и доста ужасно. Но за българските политици отново ще кажа. Такъв нихилизъм няма на никое място, единствено в България. Въпреки това, ние ще отстояваме правата си. Та ние си живеем на изконна българска земя. Нашата работа е чиста. Даже 2006 година, когато се разпадна Сърбия и Черна гора нашите трябваше в Хага, или в ООН да кажат, че вече Югославия не съществува, би трябвало нещо да се направи. Но те не попитаха дори.

Абсолютно нищо не направиха. Виновни са нашите български политици за нашето състояние сега.

Ще ви кажа нещо. Ходих в нашето Външно министерство. Ходих, тъй като тук ме съдят и под път и над път- осъждан съм един път с 2000, и повторно с 1000 евро. Отидох във Външно да си потърся правата, нещо да ми оказват помощ. Знаете ли какво ми споделиха там? " Ама господине, спуснато ни е от Европа, Сърбия и Македония да ги вкараме в Европейски Съюз. Да не се заяждаме с тях ". Леле-мале! Искаше ми се цялото Външно да го напсувам, само че не, крещя си, няма да падам толкоз ниско... 

А на вас, благодаря от сърце и душа, че се свързахте. По-често ни се обаждайте, да не сме забравени най-малко от вас!