В нощен труд са заети над 400 000 души в България
econ.bg
Нощният труд е една от най-тежките и нездравословни форми на полагане на труд, по тази причина този тип труд би трябвало да се ограничи, а заплащането за него доста да се усили. Около това мнение се сплотиха специалисти, участващи в кръгла маса " За почтени условия и възнаграждение на нощния труд и попречване на следствията от него ", проведена от КТ " Подкрепа " и Фондация " Фридрих Еберт ". Кампанията на синдиката за почтени условия и възнаграждение на нощния труд стартира на 20 април тази година.
Искането е за нарастване на спомагателното възнаграждение за нощен труд като % от минималната работна заплата за страната - не по-малко от 0,5 % от нея за един час нощен труд. Началото на акцията беше оповестено от Здравчо Здравчев, ръководител на Национална федерация " Техническа промишленост, просвета, информатика " към КТ " Подкрепа ".
Ако настояването на синдиката се удовлетвори, заплащането за час нощен труд при сегашната минимална работна заплата, ще стане 2,55 лева или 17,85 лева за една нощна промяна. Приходите за осигурителната система биха били милиони в допълнение, са пресметнали от КТ " Подкрепа ".
Кампанията е и за ограничение на полагането на нощен труд. Световната здравна организация излезе със мнение, че нощният труд трайно поврежда здравето на служащите и би трябвало да се ограничи, изясни Здравчо Здравчев.
Финансово-икономическите претекстове за желаното от КТ " Подкрепа " нарастване са, че актуалният принцип на установяване на спомагателното възнаграждение за нощен труд не се отразява на динамичността в заплащането на труда - сегашната му стойност от 0,25 лева на час е избрана през 2007 година при минимална работна заплата за страната от 180 лв., а в този момент минималното хонорари е 510 лв.. Преди това има също един дълъг интервал, в който заплащането за нощен труд не е променяно - от 1997 година, когато то е било седем стотинки за час.
Това заплащане не е в положение да изплати за една нощна промяна даже транспортните разноски за отиване и връщане на работа, а камо ли да послужи за възобновяване и обезщетение на този изключително нездравословен за организма труд, считат от синдиката.
В настояването има и претекстове, свързани със здравето. Нощният труд предизвиква отмалялост, понижаване на качеството на съня, води до повишение заболеваемостта и отсъствия от работа, усилват се трудовите злополуки и текучеството на служащи.
Според КТ " Подкрепа " осъществените многочислени проучвания на полагащите нощен труд откриват нарастване на риска от болести на сърдечно-съдовата система с 40 на 100, с три пъти от рак на простатата, с 30 на 100 от рак на гърдата, с 40 на 100 от рак на белите дробове и на пикочния мехур, депресии, диабет и метаболитни проблеми. Социалните опасности са свързани с проблеми в фамилията, обществена изолираност и като разследване репродуктивни проблеми, което пък довежда и до демографски проблеми.
Според отчета на Европейска комисия и на Европейския стопански и обществен комитет от 2017 година, който проучва използването на директивата за организацията на работното време, продължителността на работното време (в това число и изключителният труд) не би трябвало да надвишава 48 часа на седмица, като само в българския Кодекс на труда се планува дълготрайност на седмичното работно време до 56 часа, което е така наречен сумирано пресмятане на седмичното работно време. Това е обвързвано с изхабяване на организма, означи Здравчев. Затова от синдиката упорстват и у нас да се вкара горна граница от 48 часа дружно с нощния труд, броят на следващите нощни смени да се понижи от пет на три в седмицата, минимална междуседмична отмора да стане 35 часа /в момента е 24 часа/ и да се ратифицира спогодба 171 на МОТ за нощния труд.
Лидерът на КТ " Подкрепа " Димитър Манолов съобщи през днешния ден, че през идващия политически сезон участниците в акцията ще предложат своите визии по тематиката на властта, като чакат политическа поддръжка.
Директорът на Бюро България на Фондация " Фридрих Еберт " доктор Хелене Кортлендер означи, че има непрекъснато повишаване на броя на служащи и чиновници на нощни смени, а в това време има все по-малко групови трудови контракти и съглашения, които регистрират нездравословното влияние на нощния труд с съответно възнаграждение и отмора.
Изпълнителният шеф на ГИТ Румяна Михайлова означи, че за никого не е загадка, че работата през нощта въобще не е съобразена с виталния цикъл на индивида и основава спомагателни опасности за злополуки. По думите й законодателят е съобразил това и в трудовото законодателство са планувани облекчени условия, които се съблюдават в секторите на ярко, само че не и в сивия бранш. Размерът на възнагражденията е максимален в секторите, в които има групово трудово договаряне и там те надвишават доста нормативно избраните.
От ГИТ означиха, че най-често нарушавания в заплащането има в хотелиерството и ресторантьорството, когато не цялата промяна е нощна, а единствено някои от часовете.
Експертите регистрираха и проблем с нощния труд на заетите в държавния бранш, защото те нямат право на групово трудово договаряне. Заетите по Закона за Министерство на вътрешните работи получават хонорари за нощен труд едвам от 2014 година, се разбра на форума.
Често нощният труд е и ексклузивен. Председателят на Асоциацията на експертите по здравни грижи Милка Василева сподели, че нерядко за медицински сестри и акушерки всяка втора нощ е работна заради големия дефицит на фрагменти. Случва се и след нощна промяна те да поемат първа промяна в друго лечебно заведение. Василева предизвести, че здравословното положение на експертите по здравни грижи се утежнява съществено поради неспазване на трудовото законодателство.
Нощният труд е една от най-тежките и нездравословни форми на полагане на труд, по тази причина този тип труд би трябвало да се ограничи, а заплащането за него доста да се усили. Около това мнение се сплотиха специалисти, участващи в кръгла маса " За почтени условия и възнаграждение на нощния труд и попречване на следствията от него ", проведена от КТ " Подкрепа " и Фондация " Фридрих Еберт ". Кампанията на синдиката за почтени условия и възнаграждение на нощния труд стартира на 20 април тази година.
Искането е за нарастване на спомагателното възнаграждение за нощен труд като % от минималната работна заплата за страната - не по-малко от 0,5 % от нея за един час нощен труд. Началото на акцията беше оповестено от Здравчо Здравчев, ръководител на Национална федерация " Техническа промишленост, просвета, информатика " към КТ " Подкрепа ".
Ако настояването на синдиката се удовлетвори, заплащането за час нощен труд при сегашната минимална работна заплата, ще стане 2,55 лева или 17,85 лева за една нощна промяна. Приходите за осигурителната система биха били милиони в допълнение, са пресметнали от КТ " Подкрепа ".
Кампанията е и за ограничение на полагането на нощен труд. Световната здравна организация излезе със мнение, че нощният труд трайно поврежда здравето на служащите и би трябвало да се ограничи, изясни Здравчо Здравчев.
Финансово-икономическите претекстове за желаното от КТ " Подкрепа " нарастване са, че актуалният принцип на установяване на спомагателното възнаграждение за нощен труд не се отразява на динамичността в заплащането на труда - сегашната му стойност от 0,25 лева на час е избрана през 2007 година при минимална работна заплата за страната от 180 лв., а в този момент минималното хонорари е 510 лв.. Преди това има също един дълъг интервал, в който заплащането за нощен труд не е променяно - от 1997 година, когато то е било седем стотинки за час.
Това заплащане не е в положение да изплати за една нощна промяна даже транспортните разноски за отиване и връщане на работа, а камо ли да послужи за възобновяване и обезщетение на този изключително нездравословен за организма труд, считат от синдиката.
В настояването има и претекстове, свързани със здравето. Нощният труд предизвиква отмалялост, понижаване на качеството на съня, води до повишение заболеваемостта и отсъствия от работа, усилват се трудовите злополуки и текучеството на служащи.
Според КТ " Подкрепа " осъществените многочислени проучвания на полагащите нощен труд откриват нарастване на риска от болести на сърдечно-съдовата система с 40 на 100, с три пъти от рак на простатата, с 30 на 100 от рак на гърдата, с 40 на 100 от рак на белите дробове и на пикочния мехур, депресии, диабет и метаболитни проблеми. Социалните опасности са свързани с проблеми в фамилията, обществена изолираност и като разследване репродуктивни проблеми, което пък довежда и до демографски проблеми.
Според отчета на Европейска комисия и на Европейския стопански и обществен комитет от 2017 година, който проучва използването на директивата за организацията на работното време, продължителността на работното време (в това число и изключителният труд) не би трябвало да надвишава 48 часа на седмица, като само в българския Кодекс на труда се планува дълготрайност на седмичното работно време до 56 часа, което е така наречен сумирано пресмятане на седмичното работно време. Това е обвързвано с изхабяване на организма, означи Здравчев. Затова от синдиката упорстват и у нас да се вкара горна граница от 48 часа дружно с нощния труд, броят на следващите нощни смени да се понижи от пет на три в седмицата, минимална междуседмична отмора да стане 35 часа /в момента е 24 часа/ и да се ратифицира спогодба 171 на МОТ за нощния труд.
Лидерът на КТ " Подкрепа " Димитър Манолов съобщи през днешния ден, че през идващия политически сезон участниците в акцията ще предложат своите визии по тематиката на властта, като чакат политическа поддръжка.
Директорът на Бюро България на Фондация " Фридрих Еберт " доктор Хелене Кортлендер означи, че има непрекъснато повишаване на броя на служащи и чиновници на нощни смени, а в това време има все по-малко групови трудови контракти и съглашения, които регистрират нездравословното влияние на нощния труд с съответно възнаграждение и отмора.
Изпълнителният шеф на ГИТ Румяна Михайлова означи, че за никого не е загадка, че работата през нощта въобще не е съобразена с виталния цикъл на индивида и основава спомагателни опасности за злополуки. По думите й законодателят е съобразил това и в трудовото законодателство са планувани облекчени условия, които се съблюдават в секторите на ярко, само че не и в сивия бранш. Размерът на възнагражденията е максимален в секторите, в които има групово трудово договаряне и там те надвишават доста нормативно избраните.
От ГИТ означиха, че най-често нарушавания в заплащането има в хотелиерството и ресторантьорството, когато не цялата промяна е нощна, а единствено някои от часовете.
Експертите регистрираха и проблем с нощния труд на заетите в държавния бранш, защото те нямат право на групово трудово договаряне. Заетите по Закона за Министерство на вътрешните работи получават хонорари за нощен труд едвам от 2014 година, се разбра на форума.
Често нощният труд е и ексклузивен. Председателят на Асоциацията на експертите по здравни грижи Милка Василева сподели, че нерядко за медицински сестри и акушерки всяка втора нощ е работна заради големия дефицит на фрагменти. Случва се и след нощна промяна те да поемат първа промяна в друго лечебно заведение. Василева предизвести, че здравословното положение на експертите по здравни грижи се утежнява съществено поради неспазване на трудовото законодателство.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ