Осъзнайте Се! Всеки Български Мъж Трябва Да Прочете Думите На Една Блондинка За Казармата!
Е в този момент си падат по розовите къси панталони, обезкосмените ръце и селфитата.
За Казармата… Та, за казармата – дядовците ми починаха прекомерно млади, с цел да могат да ми опишат какво е било по тяхно време. Но пък на мен е забавно и съм събирала отзиви на хора, минали през този ‘‘ад‘‘. Чувала съм доста истории за казармата. Къде хубави, къде неприятни. И постоянно съм си обяснявала концепцията на казармата по следния метод – тип тестване за младите ‘‘ жребчета‘‘, както тогава са ги наричали. Нужният преход от маминото детенце към един същински мъж.
И знаете ли – тъкмо по този начин е.
Има огромна разлика сред мъжа, минал през казарма и днешните момченца, които са обличали военна униформа единствено за Пейнтбол и са стреляли с пушка единствено пред компютъра на някоя игра. България има незабавна потребност от мъже с основно М, само че по какъв начин да стане, като вместо с военно образование, те се възпитават с идоли като Азис и Криско. Това родиха годините без казарма.
Едни се оплакват и до ден сегашен пазят неприятни мемоари от военната си работа, други споделят: ‘‘ беше хубаво ‘‘. От коя група ще си – евентуално е зависело от положителната акомодация на младите бойци. Или, както един прочут ми сподели: ‘‘ трябваше да бъдеш новаторски и адаптивен, с цел да не те мачкат, а да си отгоре….и, с цел да ти е добре там.‘‘
Някой споделят, че казармата е била като чистилище, други … че са се научили на доста неща там и би трябвало да я има. Какво в действителност се е случвало във военните поделения знаят единствено тези, които са били там. Ние можем единствено да описваме техните истории:
Ранно ставане, ранно лягане, тъкмо несъмнено време за хранене. Ядеш, каквото има-ако не – не ядеш въобще. Ако си гладен и храната не стига, тъй като по-старите към този момент са я изяли, ядеш остатъците. Така се е родил и прословутият кекс с люти чушки – единствените неща, останали на бойците от свижданията с роднините.
Наказания. Заслужени или не е различен въпрос.
При несъблюдение на дадена задача, едно от честите санкции е било почистване на пода в кенефите с четка за зъби… Звучи много зле, само че в действителност споделят, че тази работа се вършела за два часа и след това си почиваш, до момента в който другите ги юркали на открито. Та някои напряко са си умирали да им се падне да мият кенефите. Адаптивност – нали ви споделих!
Гадни условия, бедност, доста хора в една стая. Казармата е била тестване за младите момчета, или ‘‘ жребчета‘‘, нещо като инспекция – кой ще издържи, кой е най-силният? Здрава дисциплинираност, учене, физически извършения и доста практическа работа. Мъжете минали през казарма могат да се оправят сами в живота. Научени са да чистят, готвят, перат и шият. Там няма мама да ги изглади, облече и нахрани. Няма и тати да ги отбрани от по-големите. Длъжни са да оцелеят. САМИ.
Много хора – доста отзиви, само че всички, които попитах – ‘‘На какво ви научи казармата?‘‘, дават отговор – ‘‘ на дисциплинираност и автономия.‘‘ А това е нещото, което липсва на днешния мъж.
От една русокоска …
Една от най-големите нелепости на демокрацията е анулацията на наложителната казарма. Казарма би трябвало да има. Задължителна. Ако не две години, то най-малко 6 месеца, или даже 3. Но момчетата след 12-ти клас би трябвало да ги хващат и да ги научат по какъв начин да бъдат мъже. Как се държи оръжие. Как се оцелява в най-тежките условия. Как се устоя на мраз и апетит без мрънкане в името на някоя идея. И най-много – по какъв начин да се пуснат от дългите поли на мама.
Съжалявам, мамини синчета, обаче вие си плачете за казарма. И то някоя много по-строга, в която да изкоренят наложената и пропита към този момент във вас метросексуалност, позьорщина, разглезеност и държание на дребни курви с доста искания.
Защото ВИЕ сте на път да погубите българския мъж!
Трябва да се научите да бъдете мъже…поне на половина същински, колкото са били бащите и дядовците ни.
Автор: Адриана Аврамова/ lentata.com
За Казармата… Та, за казармата – дядовците ми починаха прекомерно млади, с цел да могат да ми опишат какво е било по тяхно време. Но пък на мен е забавно и съм събирала отзиви на хора, минали през този ‘‘ад‘‘. Чувала съм доста истории за казармата. Къде хубави, къде неприятни. И постоянно съм си обяснявала концепцията на казармата по следния метод – тип тестване за младите ‘‘ жребчета‘‘, както тогава са ги наричали. Нужният преход от маминото детенце към един същински мъж.
И знаете ли – тъкмо по този начин е.
Има огромна разлика сред мъжа, минал през казарма и днешните момченца, които са обличали военна униформа единствено за Пейнтбол и са стреляли с пушка единствено пред компютъра на някоя игра. България има незабавна потребност от мъже с основно М, само че по какъв начин да стане, като вместо с военно образование, те се възпитават с идоли като Азис и Криско. Това родиха годините без казарма.
Едни се оплакват и до ден сегашен пазят неприятни мемоари от военната си работа, други споделят: ‘‘ беше хубаво ‘‘. От коя група ще си – евентуално е зависело от положителната акомодация на младите бойци. Или, както един прочут ми сподели: ‘‘ трябваше да бъдеш новаторски и адаптивен, с цел да не те мачкат, а да си отгоре….и, с цел да ти е добре там.‘‘
Някой споделят, че казармата е била като чистилище, други … че са се научили на доста неща там и би трябвало да я има. Какво в действителност се е случвало във военните поделения знаят единствено тези, които са били там. Ние можем единствено да описваме техните истории:
Ранно ставане, ранно лягане, тъкмо несъмнено време за хранене. Ядеш, каквото има-ако не – не ядеш въобще. Ако си гладен и храната не стига, тъй като по-старите към този момент са я изяли, ядеш остатъците. Така се е родил и прословутият кекс с люти чушки – единствените неща, останали на бойците от свижданията с роднините.
Наказания. Заслужени или не е различен въпрос.
При несъблюдение на дадена задача, едно от честите санкции е било почистване на пода в кенефите с четка за зъби… Звучи много зле, само че в действителност споделят, че тази работа се вършела за два часа и след това си почиваш, до момента в който другите ги юркали на открито. Та някои напряко са си умирали да им се падне да мият кенефите. Адаптивност – нали ви споделих!
Гадни условия, бедност, доста хора в една стая. Казармата е била тестване за младите момчета, или ‘‘ жребчета‘‘, нещо като инспекция – кой ще издържи, кой е най-силният? Здрава дисциплинираност, учене, физически извършения и доста практическа работа. Мъжете минали през казарма могат да се оправят сами в живота. Научени са да чистят, готвят, перат и шият. Там няма мама да ги изглади, облече и нахрани. Няма и тати да ги отбрани от по-големите. Длъжни са да оцелеят. САМИ.
Много хора – доста отзиви, само че всички, които попитах – ‘‘На какво ви научи казармата?‘‘, дават отговор – ‘‘ на дисциплинираност и автономия.‘‘ А това е нещото, което липсва на днешния мъж.
От една русокоска …
Една от най-големите нелепости на демокрацията е анулацията на наложителната казарма. Казарма би трябвало да има. Задължителна. Ако не две години, то най-малко 6 месеца, или даже 3. Но момчетата след 12-ти клас би трябвало да ги хващат и да ги научат по какъв начин да бъдат мъже. Как се държи оръжие. Как се оцелява в най-тежките условия. Как се устоя на мраз и апетит без мрънкане в името на някоя идея. И най-много – по какъв начин да се пуснат от дългите поли на мама.
Съжалявам, мамини синчета, обаче вие си плачете за казарма. И то някоя много по-строга, в която да изкоренят наложената и пропита към този момент във вас метросексуалност, позьорщина, разглезеност и държание на дребни курви с доста искания.
Защото ВИЕ сте на път да погубите българския мъж!
Трябва да се научите да бъдете мъже…поне на половина същински, колкото са били бащите и дядовците ни.
Автор: Адриана Аврамова/ lentata.com
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ