Моделът пак се презарежда – този път с платформа
Е, от време на време всичко тече, само че нищо не се трансформира. Такъв е казусът с новоучредената „ гражданска платформа “ на Мая Манолова. Още на старта на предизборната акция написахме, че упоритостите й са доста по-големи от кметския пост в София. И при положително показване на вота ще учреди партия, която сякаш няма да е партия, само че в един миг непринудено ще се трансформира в такава. Тъжно бе да се следи по какъв начин множеството медии не нареждат Манолова като бегач на дълго разстояние, а се взряха в дребнотемието – кметската битка. Така лишиха публиката от същината на протичащото се – в ход е дълготраен инженеринг. В последна сметка с " Изправи се. БГ " Манолова не прави нещо по-различно, с изключение на да влезе в обувките на Миглена Кунева, Бойко Борисов и безброй други герои. През 2005 година Борисов завоюва кметския избор в София и по-късно сътвори ГЕРБ. То на първо време бе съдружие, което нямаше да става партия. Сега Манолова загуби изборите и
едно към едно повтаря одисеята на Миглена Кунева
Някогашният еврокомисар се кандидатира за президент през 2011 година, заигра се със Слави Трифонов (любопитно съвпадане, нали?), падна и набрала скорост, незабавно сътвори съдружие. То щеше да е безпартийно - да подкрепя жителите, само че след 6 месеца се организира организационен партиен конгрес. В тази до болежка позната тъждественост имаме политици, които се опасяват да афишират същинските си планове (до известна степен с право, тъй като българите отхвърлят да припознаят в партиите належащо зло). Имаме и флирт с понятието „ жители “. Единственото ново е, че в кръщелното удостоверение не написа „ придвижване “, „ съдружие “ или „ обединяване “ - съгласно модата на деня, а „ платформа “.
А че Манолова има доста по-големи упоритости от някакъв си кметски стол, личеше от дълго време. През 2016 година тя опита да стане президент, само че Нинова я спря. После се ориентира към партиен план, чийто трамплин са най-близките мажоритарни избори. Точно поради бъдещата партия в кметската акция течеше непрекъснат флирт с десните гласоподаватели при риск да загуби червени гласове. Заради нея стъпи организационно върху партийни парчета (на Национална движение „Симеон Втори" и ДБГ - по този начин по-лесно ще структурира новата формация). Заради нея на старта на акцията сподвижници „ внезапно “ я приканиха да направи „ национално гражданско обединяване “ (Манолова се разграничи, през днешния ден лицемерието е забравено…). Пак поради бъдещата партия бяха приобщени „ стратези “, които в никакъв случай не работят гратис. Когато след вота Андрей Райчев обясняваше по тв приемника, че Манолова е случила нещо неповторимо, хвърляйки мост сред десни и леви с резултата си, нямаше поради че
той или Манолова са станали Кольо Фичето –
искаше му се просто да обнародва теза, че е добре хората да харесват този мост; да популяризира политическа облага. Защото смисълът на бъдещата партия на Манолова е точно подобен – да бъде индивид, който притегля разочаровани симпатизанти от целия политически спектър; да партнира с обединения отново от целия набор. Това не е „ няма ляво, няма дясно “. Това е „ има и ляво, и дясно “.
На полето на безсъдържателната калкулация, без да се проучва качествено новата „ платформа “, новината за основаването й не е неприятна. Междупартийните връзки са в ступор, националистите са изхабена опция, „ Воля “ е отегчение… Властта по насила следва да се преразпределя сред от дълго време омръзналите на себе си ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи – няма небосвод.
Ново би трябвало, нужно е на тях, нужно е и на избирателите
В такава среда всеки уважаващ себе си политтехнолог би проектирал „ презареждане “ посредством план. Всеки един национално виновен капитал би го припознал. Всеки един упорит политик би влезнал в тази роля. Манолова от дълго време бе посочила, че има и силата, и мажоритарната поддръжка да го стори. С партията й вариантите за нова архитектура на властта и нови съживяващи старите партии конфигурации се усилват. Във функционален проект печелят всички.
Не по този начин обаче стоят нещата в качествено отношение. Каква тъкмо „ гражданска опция “ може да бъде човек, разгонвал (буквално) протестиращите против Орешарски и Пеевски?
Чрез предизборния катарзис ли се трансформира в такава?
А и до момента не сме видели изгода от „ гражданската “ й биография с изключение на ръкостискания. В началото на 2018 година Манолова потегли да пази сякаш служащите, предлагайки закон, с който компаниите да удостоверяват с документ при прекачване на компании или дялове, че нямат неплатени заплати. Но се оказа, че липсва институция, която да издава документа. Търговският указател бе блокиран, компаниите пропищяха. Спешно се наложи смяна на преди малко променения по нейно гледище Търговски закон. Пет месеца по-късно настоя да се усили помощта за майките на деца с увреждания, като се вземат пари от подправените ТЕЛК-ове. Но доста действително заболели хора - в инвалидни колички, пострадаха. Идеите й настроиха всички класи в риск, тъй като измененията бяха предлагани на кг за тяхна сметка. Минираният с безчет недомислици Изборен кодекс отново бе дело на Манолова по-рано. Общо взето, каквато и законова самодейност да лансираше, след това трябваше превръщане – със същата хиперактивност Манолова поддържаше корекциите, като че ли няма общо.
Това ли е разбирането за социална интензивност?
Но качествената страна на „ гражданските дейности “ от дълго време са без значение в България – и в тази сфера се печели от звук, шампанско, сълзи.
Така или другояче предстоят забавни месеци. Манолова спринтира, това рано или късно ще провокира гръмовен конфликт в Българска социалистическа партия. Един ден тя може да е евентуален сътрудник на родната си партия, само че около ориста на водача Нинова предстоят междуособици. Защото вижте какво се получи – Българска социалистическа партия поддържа кандидат-кмет в столицата, който…
след това прави конкурентна партия...
Тепърва предстоят стъпки напред-назад и към ГЕРБ, Движение за права и свободи, „ Демократична България “… Пък който подценява Манолова, дано види Веселин Марешки. Нима някой предполагаше, че негова партия ще бъде в Народното събрание, а той ще е зам.-председател? Инженерингът около някогашния омбудсман към този момент не демонстрира блестящи интелектуални качества (името „ Изправи се “ да вземем за пример е присвоено от германката Сара Вагенкнехт), само че има сили да бъде дълготраен фактор. Това е следващото „ презареждане “ след края на двуполюсния модел. Дали ще бъде аналогично на Национална движение „Симеон Втори" и ГЕРБ, или ще прилича Реформаторския блок, зависи от Слави Трифонов.
едно към едно повтаря одисеята на Миглена Кунева
Някогашният еврокомисар се кандидатира за президент през 2011 година, заигра се със Слави Трифонов (любопитно съвпадане, нали?), падна и набрала скорост, незабавно сътвори съдружие. То щеше да е безпартийно - да подкрепя жителите, само че след 6 месеца се организира организационен партиен конгрес. В тази до болежка позната тъждественост имаме политици, които се опасяват да афишират същинските си планове (до известна степен с право, тъй като българите отхвърлят да припознаят в партиите належащо зло). Имаме и флирт с понятието „ жители “. Единственото ново е, че в кръщелното удостоверение не написа „ придвижване “, „ съдружие “ или „ обединяване “ - съгласно модата на деня, а „ платформа “.
А че Манолова има доста по-големи упоритости от някакъв си кметски стол, личеше от дълго време. През 2016 година тя опита да стане президент, само че Нинова я спря. После се ориентира към партиен план, чийто трамплин са най-близките мажоритарни избори. Точно поради бъдещата партия в кметската акция течеше непрекъснат флирт с десните гласоподаватели при риск да загуби червени гласове. Заради нея стъпи организационно върху партийни парчета (на Национална движение „Симеон Втори" и ДБГ - по този начин по-лесно ще структурира новата формация). Заради нея на старта на акцията сподвижници „ внезапно “ я приканиха да направи „ национално гражданско обединяване “ (Манолова се разграничи, през днешния ден лицемерието е забравено…). Пак поради бъдещата партия бяха приобщени „ стратези “, които в никакъв случай не работят гратис. Когато след вота Андрей Райчев обясняваше по тв приемника, че Манолова е случила нещо неповторимо, хвърляйки мост сред десни и леви с резултата си, нямаше поради че
той или Манолова са станали Кольо Фичето –
искаше му се просто да обнародва теза, че е добре хората да харесват този мост; да популяризира политическа облага. Защото смисълът на бъдещата партия на Манолова е точно подобен – да бъде индивид, който притегля разочаровани симпатизанти от целия политически спектър; да партнира с обединения отново от целия набор. Това не е „ няма ляво, няма дясно “. Това е „ има и ляво, и дясно “.
На полето на безсъдържателната калкулация, без да се проучва качествено новата „ платформа “, новината за основаването й не е неприятна. Междупартийните връзки са в ступор, националистите са изхабена опция, „ Воля “ е отегчение… Властта по насила следва да се преразпределя сред от дълго време омръзналите на себе си ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи – няма небосвод.
Ново би трябвало, нужно е на тях, нужно е и на избирателите
В такава среда всеки уважаващ себе си политтехнолог би проектирал „ презареждане “ посредством план. Всеки един национално виновен капитал би го припознал. Всеки един упорит политик би влезнал в тази роля. Манолова от дълго време бе посочила, че има и силата, и мажоритарната поддръжка да го стори. С партията й вариантите за нова архитектура на властта и нови съживяващи старите партии конфигурации се усилват. Във функционален проект печелят всички.
Не по този начин обаче стоят нещата в качествено отношение. Каква тъкмо „ гражданска опция “ може да бъде човек, разгонвал (буквално) протестиращите против Орешарски и Пеевски?
Чрез предизборния катарзис ли се трансформира в такава?
А и до момента не сме видели изгода от „ гражданската “ й биография с изключение на ръкостискания. В началото на 2018 година Манолова потегли да пази сякаш служащите, предлагайки закон, с който компаниите да удостоверяват с документ при прекачване на компании или дялове, че нямат неплатени заплати. Но се оказа, че липсва институция, която да издава документа. Търговският указател бе блокиран, компаниите пропищяха. Спешно се наложи смяна на преди малко променения по нейно гледище Търговски закон. Пет месеца по-късно настоя да се усили помощта за майките на деца с увреждания, като се вземат пари от подправените ТЕЛК-ове. Но доста действително заболели хора - в инвалидни колички, пострадаха. Идеите й настроиха всички класи в риск, тъй като измененията бяха предлагани на кг за тяхна сметка. Минираният с безчет недомислици Изборен кодекс отново бе дело на Манолова по-рано. Общо взето, каквато и законова самодейност да лансираше, след това трябваше превръщане – със същата хиперактивност Манолова поддържаше корекциите, като че ли няма общо.
Това ли е разбирането за социална интензивност?
Но качествената страна на „ гражданските дейности “ от дълго време са без значение в България – и в тази сфера се печели от звук, шампанско, сълзи.
Така или другояче предстоят забавни месеци. Манолова спринтира, това рано или късно ще провокира гръмовен конфликт в Българска социалистическа партия. Един ден тя може да е евентуален сътрудник на родната си партия, само че около ориста на водача Нинова предстоят междуособици. Защото вижте какво се получи – Българска социалистическа партия поддържа кандидат-кмет в столицата, който…
след това прави конкурентна партия...
Тепърва предстоят стъпки напред-назад и към ГЕРБ, Движение за права и свободи, „ Демократична България “… Пък който подценява Манолова, дано види Веселин Марешки. Нима някой предполагаше, че негова партия ще бъде в Народното събрание, а той ще е зам.-председател? Инженерингът около някогашния омбудсман към този момент не демонстрира блестящи интелектуални качества (името „ Изправи се “ да вземем за пример е присвоено от германката Сара Вагенкнехт), само че има сили да бъде дълготраен фактор. Това е следващото „ презареждане “ след края на двуполюсния модел. Дали ще бъде аналогично на Национална движение „Симеон Втори" и ГЕРБ, или ще прилича Реформаторския блок, зависи от Слави Трифонов.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ