Британците пак са в задънена улица
- Дядо Коледа, тази година желая да ми подариш Порше!
- Я си поискай нещо друго.
- Добре де, тогава желая Брекзит да завърши.
- Какъв цвят да е Поршето?
Този анекдот, който обикаля мрежата през последните дни, разсмива целия свят. Всъщност светът към този момент три години се смее на британците, които се пробват да изоставен Евросъюза, само че все нещо не им се получава. Лондон даже насрочи предварителни общи избори на 12-и с вяра да откри излаз от задънената улица. Шансът страната да се измъкне от клопката, в който сама се натика, наподобява обаче съвсем нулев.
Интригата на 12-и в действителност не е дали ще завоюват торите или лейбъристите. Съдейки по анкетите консерваторите на Джонсън лидират безапелационно пред лейбъристите на Корбин. По-важното обаче е дали партията на Джонсън ще успее да завоюва болшинство. За същински успех те би трябвало да се преборят за повече от половината мандати в 650-местния парламент. Ако торите доминират в Народното събрание, те ще могат да ратифицират съглашението за овакантяване на Европейски Съюз и най-сетне официално да осъществят така наречен Брекзит на 31 януари или даже по-рано. Ако обаче по този начин и не завоюват болшинство, евентуално ще бъдем очевидци на нови отсрочвания, нови избори или даже нов референдум за участие в Евросъюза.
Друг въпрос е, че така наречен публично овакантяване на 31-и е единствено първата, и то дребна, крачка към същинския бракоразвод с Евросъюза. След това предстоят дълги и тежки договаряния за същинското " делене ". Джонсън, несъмнено, избира да пропуща този " дребен подробност " в диалозите си с електората.
Всъщност двете най-големи партии настойчиво заобикалят тематиката в предизборните си акции и започнаха да показват напускането на Европейски Съюз като вторичен, не толкоз значим проблем. Лидерът на лейбъристите Джереми Корбин натъртва на обещанията " да трансформира Англия ", да " възвърне " публичните услуги и да удари " данъчните мошеници, хитрите земевладелци, неприятните босове и огромните замърсители ". Борис Джонсън пък дава обещание да построи още десетки лечебни заведения, да наеме хиляди нови лекари и медицински сестри. Вероятно по този метод министър председателят се пробва да успокои британците, наплашени от слуховете, че торите се гласят да продадат националната здравна система на алчните американци. Джонсън също така измисли и по какъв начин да спре нежеланите мигранти - посредством три типа работни визи.
Колкото и да заобикалят тематиката за Брекзита, няма подозрения, че точно връзките с Европейски Съюз вълнуват британците най-вече. Запитани коя е главната тематика, която ще окаже въздействие за кого да гласувате, 29% от интервюираните показват Брекзит, 17% - опазването на здравето, 7% - партийния водач, 5% - стопанската система, 3% - обществената помощ, 3% - екологията, и 2% - образованието.
И какво оферират партиите?
Брекзит непременно - тази цел преследваше Борис Джонсън още от деня, в който пое премиерския пост. Джонсън желае да изведе Англия от Европейския съюз - каквато и да е цената за това.
Лейбъристите пък дават обещание, в случай че завоюват изборите, да стартират нови договаряния с Европейски Съюз и да реализират ново съглашение за овакантяване, след което да насрочат нов референдум с въпроса: " Приемате ли овакантяване съгласно това съглашение или желаете Британия да остане член на Европейски Съюз? ". По-голямата част от лейбъристите не крият, че на подобен референдум биха пропагандирали за оставане в Евросъюза.
Третата мощ - либералдемократите - са пределно ясни: да се анулира Брекзит неотложно. Те са единствената огромна английска партия, която упорства за такава анулация.
Шотландската национална партия, която ръководи в Шотландия, също е срещу напускането на Европейски Съюз и дружно с това е подготвена районът да напусне Обединеното кралство. Партията обаче работи и издига претенденти единствено в Шотландия, по тази причина таванът й е 59 мандата.
На противоположни позиции е Партията на Брекзита. Тя бе основана от основния евроскептик на Англия Найджъл Фараж, посветил целия си политически живот на изтеглянето на страната от Европейски Съюз. Партията му е на четвърто място в изследванията преди изборите, само че малко евентуално е тя да успее да завоюва даже и един мандат.
Вярно е, че консерваторите водят в публичните настройки, само че през последните години социологическите изследвания нееднократно са допускали и съществени неточности. Като цяло английската изборна система, която е чисто мажоритарна, прави прогнозите доста сложни. А едно договаряне сред лейбъристите и либералите в избрани гласоподаватели региони може в допълнение да затрудни предвижданията.
Ясно е едно - мъглата над Албиона към момента е доста гъста.
- Я си поискай нещо друго.
- Добре де, тогава желая Брекзит да завърши.
- Какъв цвят да е Поршето?
Този анекдот, който обикаля мрежата през последните дни, разсмива целия свят. Всъщност светът към този момент три години се смее на британците, които се пробват да изоставен Евросъюза, само че все нещо не им се получава. Лондон даже насрочи предварителни общи избори на 12-и с вяра да откри излаз от задънената улица. Шансът страната да се измъкне от клопката, в който сама се натика, наподобява обаче съвсем нулев.
Интригата на 12-и в действителност не е дали ще завоюват торите или лейбъристите. Съдейки по анкетите консерваторите на Джонсън лидират безапелационно пред лейбъристите на Корбин. По-важното обаче е дали партията на Джонсън ще успее да завоюва болшинство. За същински успех те би трябвало да се преборят за повече от половината мандати в 650-местния парламент. Ако торите доминират в Народното събрание, те ще могат да ратифицират съглашението за овакантяване на Европейски Съюз и най-сетне официално да осъществят така наречен Брекзит на 31 януари или даже по-рано. Ако обаче по този начин и не завоюват болшинство, евентуално ще бъдем очевидци на нови отсрочвания, нови избори или даже нов референдум за участие в Евросъюза.
Друг въпрос е, че така наречен публично овакантяване на 31-и е единствено първата, и то дребна, крачка към същинския бракоразвод с Евросъюза. След това предстоят дълги и тежки договаряния за същинското " делене ". Джонсън, несъмнено, избира да пропуща този " дребен подробност " в диалозите си с електората.
Всъщност двете най-големи партии настойчиво заобикалят тематиката в предизборните си акции и започнаха да показват напускането на Европейски Съюз като вторичен, не толкоз значим проблем. Лидерът на лейбъристите Джереми Корбин натъртва на обещанията " да трансформира Англия ", да " възвърне " публичните услуги и да удари " данъчните мошеници, хитрите земевладелци, неприятните босове и огромните замърсители ". Борис Джонсън пък дава обещание да построи още десетки лечебни заведения, да наеме хиляди нови лекари и медицински сестри. Вероятно по този метод министър председателят се пробва да успокои британците, наплашени от слуховете, че торите се гласят да продадат националната здравна система на алчните американци. Джонсън също така измисли и по какъв начин да спре нежеланите мигранти - посредством три типа работни визи.
Колкото и да заобикалят тематиката за Брекзита, няма подозрения, че точно връзките с Европейски Съюз вълнуват британците най-вече. Запитани коя е главната тематика, която ще окаже въздействие за кого да гласувате, 29% от интервюираните показват Брекзит, 17% - опазването на здравето, 7% - партийния водач, 5% - стопанската система, 3% - обществената помощ, 3% - екологията, и 2% - образованието.
И какво оферират партиите?
Брекзит непременно - тази цел преследваше Борис Джонсън още от деня, в който пое премиерския пост. Джонсън желае да изведе Англия от Европейския съюз - каквато и да е цената за това.
Лейбъристите пък дават обещание, в случай че завоюват изборите, да стартират нови договаряния с Европейски Съюз и да реализират ново съглашение за овакантяване, след което да насрочат нов референдум с въпроса: " Приемате ли овакантяване съгласно това съглашение или желаете Британия да остане член на Европейски Съюз? ". По-голямата част от лейбъристите не крият, че на подобен референдум биха пропагандирали за оставане в Евросъюза.
Третата мощ - либералдемократите - са пределно ясни: да се анулира Брекзит неотложно. Те са единствената огромна английска партия, която упорства за такава анулация.
Шотландската национална партия, която ръководи в Шотландия, също е срещу напускането на Европейски Съюз и дружно с това е подготвена районът да напусне Обединеното кралство. Партията обаче работи и издига претенденти единствено в Шотландия, по тази причина таванът й е 59 мандата.
На противоположни позиции е Партията на Брекзита. Тя бе основана от основния евроскептик на Англия Найджъл Фараж, посветил целия си политически живот на изтеглянето на страната от Европейски Съюз. Партията му е на четвърто място в изследванията преди изборите, само че малко евентуално е тя да успее да завоюва даже и един мандат.
Вярно е, че консерваторите водят в публичните настройки, само че през последните години социологическите изследвания нееднократно са допускали и съществени неточности. Като цяло английската изборна система, която е чисто мажоритарна, прави прогнозите доста сложни. А едно договаряне сред лейбъристите и либералите в избрани гласоподаватели региони може в допълнение да затрудни предвижданията.
Ясно е едно - мъглата над Албиона към момента е доста гъста.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ