Каква е връзката между Дядо Коледа и Снежанка?
Дядо Коледа и Снежанка преди новогодишните празници са на всички места: от коледна декорация и щампи върху кухненски държачи до костюми от асортимента на магазините за „ възрастни “.
В случая с тези герои освидетелстваме последователност във връзка с предишното, само че в действителност е пресъздаден и предопределен да внуши избрани обичаи, полезности и правила.
От ранна детска възраст Коледа се свързва
с Дядо Коледа и неговата внучка Снежанка, без които не минава нито една среща по празниците.
Но в действителност ли Дядо Коледа е толкоз благ вълшебник, който обича децата и носи дарове всяка година, а Снежната е неговата внучка?
И от кое място идват някои новогодишни обичаи? Фрост, или както го назовават още (Трескун, Морозко) в славянската митология е зло провидение, за който са принасяни човешки жертви. Той е господарят на зимния мраз.
Източните славяни показват Мраз като дъртак
с дълга бяла брада, който върви през гори, поля и села, чукайки с тоягата си.
От удара й по земята почнали мощни студове, реките били оковани от лед, дърветата били покрити със слана.
И в случай че почука на къщата, тогава сигурно ще спука пън. Ледените висулки са неговите сълзи, снежните облаци са неговите коси.
Торбата на Дядо Коледа в началото е била
предопределена не за дарове на децата, а за събиране на дарения. Според вярванията на славяните Морозко е отвличал деца и ги отнасял в тази торба. Съпругата на Фрост е мрънкащата зима.
Дъхът й е толкоз леден, че даже всички зли духове, от които хората се опасяват, се крият от нея. Слугите на зимата – виелиците.
Но защото в славянското езичество се практикували човешки жертвоприношения, с цел да се успокои Мраза, млада девственица била отведена в гората
в лютия зимен мраз и завързана за дърво.
Ако жертвата замръзне денем, тогава сланата е приемала жертвата и можела да се надява на мека зима. Това замръзнало момиче е било наречено Снежната, госпожица – Снежанка.
Също по този начин в славянската митология Снежанка е момиче, което хората са създали от снега. Но по някакъв метод тя отива с приятелите си в гората, които почнали да прескачат огън. Снежната госпожица не посмяла да изостава от приятелите си и скочила и се стопила.
Ето за какво Снежанка в приказките е разказана като
белолика хубавица, с бяла коса и мигли, която е цялостна с непонятен студен сексапил.
Всяка година се ражда от най-чистия и бял сняг и умира с топенето му.
Разликата в тълкуването на вярванията за Снежанка се дължи на обстоятелството, че е имало доста племена и всяко е имало свои лични обичаи, свързани с божества и ритуали, само че в цялост те са обединени в едно – Снежанка е госпожица, основана съгласно хората, тя не е била щерка на някой Бог.
В случая с тези герои освидетелстваме последователност във връзка с предишното, само че в действителност е пресъздаден и предопределен да внуши избрани обичаи, полезности и правила.
От ранна детска възраст Коледа се свързва
с Дядо Коледа и неговата внучка Снежанка, без които не минава нито една среща по празниците.
Но в действителност ли Дядо Коледа е толкоз благ вълшебник, който обича децата и носи дарове всяка година, а Снежната е неговата внучка?
И от кое място идват някои новогодишни обичаи? Фрост, или както го назовават още (Трескун, Морозко) в славянската митология е зло провидение, за който са принасяни човешки жертви. Той е господарят на зимния мраз.
Източните славяни показват Мраз като дъртак
с дълга бяла брада, който върви през гори, поля и села, чукайки с тоягата си.
От удара й по земята почнали мощни студове, реките били оковани от лед, дърветата били покрити със слана.
И в случай че почука на къщата, тогава сигурно ще спука пън. Ледените висулки са неговите сълзи, снежните облаци са неговите коси.
Торбата на Дядо Коледа в началото е била
предопределена не за дарове на децата, а за събиране на дарения. Според вярванията на славяните Морозко е отвличал деца и ги отнасял в тази торба. Съпругата на Фрост е мрънкащата зима.
Дъхът й е толкоз леден, че даже всички зли духове, от които хората се опасяват, се крият от нея. Слугите на зимата – виелиците.
Но защото в славянското езичество се практикували човешки жертвоприношения, с цел да се успокои Мраза, млада девственица била отведена в гората
в лютия зимен мраз и завързана за дърво.
Ако жертвата замръзне денем, тогава сланата е приемала жертвата и можела да се надява на мека зима. Това замръзнало момиче е било наречено Снежната, госпожица – Снежанка.
Също по този начин в славянската митология Снежанка е момиче, което хората са създали от снега. Но по някакъв метод тя отива с приятелите си в гората, които почнали да прескачат огън. Снежната госпожица не посмяла да изостава от приятелите си и скочила и се стопила.
Ето за какво Снежанка в приказките е разказана като
белолика хубавица, с бяла коса и мигли, която е цялостна с непонятен студен сексапил.
Всяка година се ражда от най-чистия и бял сняг и умира с топенето му.
Разликата в тълкуването на вярванията за Снежанка се дължи на обстоятелството, че е имало доста племена и всяко е имало свои лични обичаи, свързани с божества и ритуали, само че в цялост те са обединени в едно – Снежанка е госпожица, основана съгласно хората, тя не е била щерка на някой Бог.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ