Шампионът Даниел Асенов откровено пред БЛИЦ: Селско момче съм! Карам евтин Мерцедес
Двукратният европейски първенец по бокс при мъжете в категория до 52 кг Даниел Асенов зае петото място в анкетата " Спортист на годината " на България за 2017 година. БГ Тайсъна постоянно споделя забавни неща в интервютата си. Направи го и в този момент особено за читателите на БЛИЦ:
- Дани, честито! Пети си в анкетата " Спортист на годината ", очакваше ли да бъдеш на по-предна позиция?
- Да, чаках да съм в Топ 3, само че нали знаете: очаквай непредвиденото. Със сигурност ми би трябвало олимпийски орден, с цел да бъде по-нагоре в класацията. Ще направя всичко допустимо да го завладявам.
- Изненада ли те това, че приятелката ти Розалия ти връчи статуетката?
- Наистина много се изненадах. Не знаех, че уредниците на церемонията ще работят по този метод. Много се зарадвах, че тъкмо Рози ме награди. Надявам се след време и двамата да вземем статуетки, само че за първо и второ място.
- Продължавате ли да упражнявате дружно? Споделял си, че тя даже те е побеждавала в спаринги.
- Побеждавала ме е, когато й пусна. Какво да се прави, въпреки всичко е момиче. Продължаваме да поддържаме форма дружно.
- Ще качваш ли към този момент категорията, откакто мъчно влизаш до 52 кг?
- Искам, доста го искам към този момент, поканвам се от няколко години. Много ми е мъчно, всякога би трябвало да смъквам килограми преди надпревари.
- Преди последните излизания на кръга постановяваше ли се да гладуваш, с цел да си под 52 кг?
- Гладувам откогато се помня. Никога не съм имал опция да похапвам и пийвам преди съревнование. Винаги съм гладувал. И както споделят останалите боксьори - бедност. Аз обаче в никакъв случай не съм мизерствал. Повечето боксьори приказват за апетит и бедност, само че нещата не са тъкмо по този начин, както ги разказват. Моят случай е индикативен. Аз съм предан на този спорт, откакто съм решил да се занимавам с бокс. Сам съм си избрал пътя и ще го измина.
- Ще участваш ли още веднъж в профисериите?
- Тази година още веднъж получих покана от " Френските бойни петли ". На 16 февруари се качвам на кръга във Франция против италианец. Да, отново ще се удрям за Франция. Веднага след мача се прибирам в България, с цел да вземам участие на " Странджата ".
- Натоварената ти стратегия при започване на 2018 година очевидно няма да ти разреши да се отпуснеш по празниците?
- Със сигурност няма да се отпущам. А и като знам какви завършения отново ще ме чакат с тази категория. Но какво да се прави - рискът на специалността е това.
- За церемонията " Спортист на годината " още веднъж се наложи да бъдеш в публично облекло. Свикна ли към този момент да си с костюм?
- Свикнал е мощно казано. Просто се старая да наподобявам добре. С боксовите ръкавици обаче ми е по-комфортно. Но не мога да си разреша да изляза пред камерите по време на публична гала и да приказвам както откакто съм раздавал тукати.
- Какво се случи на благотворителния търг, в който бяха разиграни и твои ръкавици?
- Присъствах на него. Моите ръкавици бяха продадени най-скъпо - 1500 лв.. Много съм благополучен, че съумявам да оказвам помощ на хора, които имат потребност от средства, с които да могат да реализират фантазиите си. Събраните средства на благотворителния търг в Ямбол отиват за спортисти и учени, за хора на община Тунджа. Събитието беше добре проведено и се събраха много пари.
- В Ямбол за какво не те избраха за " Спортист на годината "?
- Избран съм за боксьор номер 1 на боксов клуб Априлец (Бояджик), само че в десетката на Ямбол не намирам място, тъй като съм селско момче. Не ме включват, защото не се удрям за Ямбол. Не знам за какво по този начин мислят и разсъждават, само че за мен не е проблем. Щастлив съм да се удрям за община Тунджа, в сравнение с за хора, които не оценят това, което върша.
- Какво си купи с първата награда от бокса?
- Не си припомням към този момент, купил съм си много неща. Взех си и автомобил с една от наградите.
- Караш Мерцедес...
- Да, удовлетворен съм. Не е доста безценен, само че добре вози.
- Често изминаваш дистанцията сред Ямбол и София. Позволяваш ли си " да го настъпваш " по автомагистралата?
- О, не. Шофирам рационално, не подвигам високи скорости. Преди две години, когато взех шофьорска брошура, обичах да карам по-бързо, само че към този момент не е по този начин. А и да не забравяме, че Господ няма да ни пази постоянно.
- Какво си пожелаваш за 2018 година?
- Най-вече здраве. Нека всички българи сме здрави и щастливи. Пожелавам си и единствено победи. Тук е момента да благодаря на президента на БФБокс Красимир Инински, на треньора Жоел Арате, на спортния министър Красен Кралев, на телевизия СКАТ, на Българска войска, на масажиста бате Жоро Иванов, на Валентин Поптолев, на персоналните ми треньори Димитър и Тодор Мутафови, както и на цялото ми семейство. Весели празници на всички!
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ
- Дани, честито! Пети си в анкетата " Спортист на годината ", очакваше ли да бъдеш на по-предна позиция?
- Да, чаках да съм в Топ 3, само че нали знаете: очаквай непредвиденото. Със сигурност ми би трябвало олимпийски орден, с цел да бъде по-нагоре в класацията. Ще направя всичко допустимо да го завладявам.
- Изненада ли те това, че приятелката ти Розалия ти връчи статуетката?
- Наистина много се изненадах. Не знаех, че уредниците на церемонията ще работят по този метод. Много се зарадвах, че тъкмо Рози ме награди. Надявам се след време и двамата да вземем статуетки, само че за първо и второ място.
- Продължавате ли да упражнявате дружно? Споделял си, че тя даже те е побеждавала в спаринги.
- Побеждавала ме е, когато й пусна. Какво да се прави, въпреки всичко е момиче. Продължаваме да поддържаме форма дружно.
- Ще качваш ли към този момент категорията, откакто мъчно влизаш до 52 кг?
- Искам, доста го искам към този момент, поканвам се от няколко години. Много ми е мъчно, всякога би трябвало да смъквам килограми преди надпревари.
- Преди последните излизания на кръга постановяваше ли се да гладуваш, с цел да си под 52 кг?
- Гладувам откогато се помня. Никога не съм имал опция да похапвам и пийвам преди съревнование. Винаги съм гладувал. И както споделят останалите боксьори - бедност. Аз обаче в никакъв случай не съм мизерствал. Повечето боксьори приказват за апетит и бедност, само че нещата не са тъкмо по този начин, както ги разказват. Моят случай е индикативен. Аз съм предан на този спорт, откакто съм решил да се занимавам с бокс. Сам съм си избрал пътя и ще го измина.
- Ще участваш ли още веднъж в профисериите?
- Тази година още веднъж получих покана от " Френските бойни петли ". На 16 февруари се качвам на кръга във Франция против италианец. Да, отново ще се удрям за Франция. Веднага след мача се прибирам в България, с цел да вземам участие на " Странджата ".
- Натоварената ти стратегия при започване на 2018 година очевидно няма да ти разреши да се отпуснеш по празниците?
- Със сигурност няма да се отпущам. А и като знам какви завършения отново ще ме чакат с тази категория. Но какво да се прави - рискът на специалността е това.
- За церемонията " Спортист на годината " още веднъж се наложи да бъдеш в публично облекло. Свикна ли към този момент да си с костюм?
- Свикнал е мощно казано. Просто се старая да наподобявам добре. С боксовите ръкавици обаче ми е по-комфортно. Но не мога да си разреша да изляза пред камерите по време на публична гала и да приказвам както откакто съм раздавал тукати.
- Какво се случи на благотворителния търг, в който бяха разиграни и твои ръкавици?
- Присъствах на него. Моите ръкавици бяха продадени най-скъпо - 1500 лв.. Много съм благополучен, че съумявам да оказвам помощ на хора, които имат потребност от средства, с които да могат да реализират фантазиите си. Събраните средства на благотворителния търг в Ямбол отиват за спортисти и учени, за хора на община Тунджа. Събитието беше добре проведено и се събраха много пари.
- В Ямбол за какво не те избраха за " Спортист на годината "?
- Избран съм за боксьор номер 1 на боксов клуб Априлец (Бояджик), само че в десетката на Ямбол не намирам място, тъй като съм селско момче. Не ме включват, защото не се удрям за Ямбол. Не знам за какво по този начин мислят и разсъждават, само че за мен не е проблем. Щастлив съм да се удрям за община Тунджа, в сравнение с за хора, които не оценят това, което върша.
- Какво си купи с първата награда от бокса?
- Не си припомням към този момент, купил съм си много неща. Взех си и автомобил с една от наградите.
- Караш Мерцедес...
- Да, удовлетворен съм. Не е доста безценен, само че добре вози.
- Често изминаваш дистанцията сред Ямбол и София. Позволяваш ли си " да го настъпваш " по автомагистралата?
- О, не. Шофирам рационално, не подвигам високи скорости. Преди две години, когато взех шофьорска брошура, обичах да карам по-бързо, само че към този момент не е по този начин. А и да не забравяме, че Господ няма да ни пази постоянно.
- Какво си пожелаваш за 2018 година?
- Най-вече здраве. Нека всички българи сме здрави и щастливи. Пожелавам си и единствено победи. Тук е момента да благодаря на президента на БФБокс Красимир Инински, на треньора Жоел Арате, на спортния министър Красен Кралев, на телевизия СКАТ, на Българска войска, на масажиста бате Жоро Иванов, на Валентин Поптолев, на персоналните ми треньори Димитър и Тодор Мутафови, както и на цялото ми семейство. Весели празници на всички!
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ