5 места, покрити с костите на най-големите животни на планетата
Движението на земната кора за милиони години фрапантно трансформира географията на планетата, тъй че това, което през днешния ден е земя, в миналото е било морско дъно, написа profit.bg.
Там, където сега се намира планина, в миналото е плискал водите си голям океан.
Не е извънредно да се откриват вкаменелости от китове и от антични морски животни високо на планинските върхове или измежду пустините.
Китовете излизат на пясъчния бряг, затъват и умират. Плътта им гние, оставяйки единствено скелет. Плажовете на Фолкландските острови, да вземем за пример, са покрити с кости от китове.
Освен античните вкаменелости и инцидентно починалите големи бозайници, всеобщото ликвидиране на китове през 19 и началото на 20 век оставя след себе си многочислени " гробища за китове " по целия свят.
Вижте пет места по целия свят, на които можете да се натъкнете на кости от най-големите известни животни на планетата:
Пустинята Атакама, Чили
Едно от най-удивителните открития на вкаменелости от китове през последните години е направено в пустинята Атакама в Чили.
По време на реализация на плана за разширение на Панамериканската автомагистрала откривателите откриват десетки скелети от китове, ситуирани паралелно с други вкаменелости, оповестява T+L.
Присъствието на дребни вкаменелости от водорасли в околните скали, дружно с стоманен оксид - значим мотор за цъфтежа им, допускат, че китовете са починали след поглъщането на токсични водорасли.
Вкаменелостите са на възраст сред 6 и 9 милиона години.
Мястото, където е направено откритието, към този момент е известно с такива екзотични находки, поради което се назовава Cerro Ballena, или Хълмът на китовете.
Уади Ал-Хитан, Египет
Египетските пустини са дом на някои от най-добре непокътнатите палеонтологични залежи в света, едно от които е Уади ал-Хитан, или Долината на китовете.
Тази отдалечена котловина в пустинята, ситуирана на към 150 км югозападно от Кайро, съдържа скъпа сбирка от вкаменелости и кости на към този момент липсващ тип китове, наименуван архаеоцети.
Архаеоцетите съставляват значим стадий в еволюционната история на китовете, тъй като потвърждават, че те в миналото са били земни животни. Вкаменелостите в Уади Ал-Хитан разказват формата и живота на тези китове по време на техния преход.
Вкаменелостите в Уади Ал-Хитан, датиращи от 50 милиона години, демонстрират най-младите архаеоцети в последните стадии на еволюцията им от сухоземни животни до морски жители.
Много от откритите скелети са в положително положение, защото са непокътнати в скалните формирания. В някои случаи е налице даже и наличието на стомаха им.
Смята се, че регионът в предишното, преди към 40 до 50 милиона години, е бил под водите на по този начин нареченото Тетийско море.
Скелет на кит е открит за първи път тук при започване на 1800 година, само че в началото е разпознат неправилно като голямо морско влечуго. Едва по-късно - през 1902 година, вкаменелостите са разпознати като китове.
Алеята на китовите кости, остров Yttygran
На отдалечения сибирски остров Итигран в Берингово море има регион, прочут като Алеята на китовите кости. Преди 40 години руските археолози откриват десетки китови кости, деликатно подредени в земята, разпростряли се на 550 метра и вървящи паралелно на брега.
Ребрените кости са забити в земята или закрепени за скалите, образувайки сходство на алея. По средата й има големи черепи и квадратни ями, за които се счита, че в миналото са съдържали тонове месо.
Археолозите считат, че мястото в миналото е издигнато като светилище и свещено място за срещи на ескимосите през 14 век. По това време има краткотрайна ледникова ера, което води до нескончаем дефицит на храна, създаващ спорове сред обособените племена.
Алеята на китовите кости е неутралното място, на което те се събират, с цел да разискват проблемите си, да вземат участие в жертвоприношения и да съхраняват месо в квадратните ями.
Според локалните хора обаче алеята не е нищо повече от място, на което се събират ловци на китове и групово убиват улова си, а по-късно съхраняват китовото месо в ямите.
Спицберген, Норвегия
Повечето китоловни станции от предишното, откакто са изоставени, демонстрират малко признаци за тази активност. Но на остров Спицберген в Норвегия има остатъци, които свидетелстват за всеобщия лов на китове, състоял се там.
Спицберген - най-големият и само трайно обитаем остров на архипелага Свалбард, е мястото за екстензивен лов на белуга, почнал тук през 17 век, и траял през 20 век, до момента в който държавното управление не подхваща ограничения за запазване на типа през 1961 година
Повечето от китоловните станции са ситуирани на Van Keulenfjorden - дълъг 30 километра фиорд на западния бряг на острова. По цялото крайбрежие, неговите плажове и заливи, могат да се открият остатъци от всеобщото кръвопролитие, което се случва в региона.
Най-удивителното място измежду тях е дългата бяла линия покрай плажа, където са насъбрани хиляди кости на белуга.
Белугата е междинен по размери кит, който живее основно в Арктика. Той е лесна плячка за ловците заради неговите предсказуеми миграционни модели и високата му плътност през летните месеци.
Китовите кости през днешния ден са избрани за културни остатъци и като такива са предпазени – те не могат да бъдат докосвани или местени.
Ехчахист, Британска Колумбия
В продължение на няколко века дребният остров Ехчахист, ситуиран западно от остров Тофино, в Британска Колумбия, Канада, е мястото, на което аборигенските китоловци докарват улова си.
Там плячката е убивана, месото й нарязвано и сушено за зимата, а мазнината се трансформира в масло. Костите са оставяни на големи купове, някои от които са на повече от хиляда години.
Там, където сега се намира планина, в миналото е плискал водите си голям океан.
Не е извънредно да се откриват вкаменелости от китове и от антични морски животни високо на планинските върхове или измежду пустините.
Китовете излизат на пясъчния бряг, затъват и умират. Плътта им гние, оставяйки единствено скелет. Плажовете на Фолкландските острови, да вземем за пример, са покрити с кости от китове.
Освен античните вкаменелости и инцидентно починалите големи бозайници, всеобщото ликвидиране на китове през 19 и началото на 20 век оставя след себе си многочислени " гробища за китове " по целия свят.
Вижте пет места по целия свят, на които можете да се натъкнете на кости от най-големите известни животни на планетата:
Пустинята Атакама, Чили
Едно от най-удивителните открития на вкаменелости от китове през последните години е направено в пустинята Атакама в Чили.
По време на реализация на плана за разширение на Панамериканската автомагистрала откривателите откриват десетки скелети от китове, ситуирани паралелно с други вкаменелости, оповестява T+L.
Присъствието на дребни вкаменелости от водорасли в околните скали, дружно с стоманен оксид - значим мотор за цъфтежа им, допускат, че китовете са починали след поглъщането на токсични водорасли.
Вкаменелостите са на възраст сред 6 и 9 милиона години.
Мястото, където е направено откритието, към този момент е известно с такива екзотични находки, поради което се назовава Cerro Ballena, или Хълмът на китовете.
Уади Ал-Хитан, Египет
Египетските пустини са дом на някои от най-добре непокътнатите палеонтологични залежи в света, едно от които е Уади ал-Хитан, или Долината на китовете.
Тази отдалечена котловина в пустинята, ситуирана на към 150 км югозападно от Кайро, съдържа скъпа сбирка от вкаменелости и кости на към този момент липсващ тип китове, наименуван архаеоцети.
Архаеоцетите съставляват значим стадий в еволюционната история на китовете, тъй като потвърждават, че те в миналото са били земни животни. Вкаменелостите в Уади Ал-Хитан разказват формата и живота на тези китове по време на техния преход.
Вкаменелостите в Уади Ал-Хитан, датиращи от 50 милиона години, демонстрират най-младите архаеоцети в последните стадии на еволюцията им от сухоземни животни до морски жители.
Много от откритите скелети са в положително положение, защото са непокътнати в скалните формирания. В някои случаи е налице даже и наличието на стомаха им.
Смята се, че регионът в предишното, преди към 40 до 50 милиона години, е бил под водите на по този начин нареченото Тетийско море.
Скелет на кит е открит за първи път тук при започване на 1800 година, само че в началото е разпознат неправилно като голямо морско влечуго. Едва по-късно - през 1902 година, вкаменелостите са разпознати като китове.
Алеята на китовите кости, остров Yttygran
На отдалечения сибирски остров Итигран в Берингово море има регион, прочут като Алеята на китовите кости. Преди 40 години руските археолози откриват десетки китови кости, деликатно подредени в земята, разпростряли се на 550 метра и вървящи паралелно на брега.
Ребрените кости са забити в земята или закрепени за скалите, образувайки сходство на алея. По средата й има големи черепи и квадратни ями, за които се счита, че в миналото са съдържали тонове месо.
Археолозите считат, че мястото в миналото е издигнато като светилище и свещено място за срещи на ескимосите през 14 век. По това време има краткотрайна ледникова ера, което води до нескончаем дефицит на храна, създаващ спорове сред обособените племена.
Алеята на китовите кости е неутралното място, на което те се събират, с цел да разискват проблемите си, да вземат участие в жертвоприношения и да съхраняват месо в квадратните ями.
Според локалните хора обаче алеята не е нищо повече от място, на което се събират ловци на китове и групово убиват улова си, а по-късно съхраняват китовото месо в ямите.
Спицберген, Норвегия
Повечето китоловни станции от предишното, откакто са изоставени, демонстрират малко признаци за тази активност. Но на остров Спицберген в Норвегия има остатъци, които свидетелстват за всеобщия лов на китове, състоял се там.
Спицберген - най-големият и само трайно обитаем остров на архипелага Свалбард, е мястото за екстензивен лов на белуга, почнал тук през 17 век, и траял през 20 век, до момента в който държавното управление не подхваща ограничения за запазване на типа през 1961 година
Повечето от китоловните станции са ситуирани на Van Keulenfjorden - дълъг 30 километра фиорд на западния бряг на острова. По цялото крайбрежие, неговите плажове и заливи, могат да се открият остатъци от всеобщото кръвопролитие, което се случва в региона.
Най-удивителното място измежду тях е дългата бяла линия покрай плажа, където са насъбрани хиляди кости на белуга.
Белугата е междинен по размери кит, който живее основно в Арктика. Той е лесна плячка за ловците заради неговите предсказуеми миграционни модели и високата му плътност през летните месеци.
Китовите кости през днешния ден са избрани за културни остатъци и като такива са предпазени – те не могат да бъдат докосвани или местени.
Ехчахист, Британска Колумбия
В продължение на няколко века дребният остров Ехчахист, ситуиран западно от остров Тофино, в Британска Колумбия, Канада, е мястото, на което аборигенските китоловци докарват улова си.
Там плячката е убивана, месото й нарязвано и сушено за зимата, а мазнината се трансформира в масло. Костите са оставяни на големи купове, някои от които са на повече от хиляда години.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ