23 януари 1989 г. Умира Дали
"Двете най-щастливи неща, които могат да се случат на един актуален художник са: първо, да бъде испанец, и второ, да се назовава Дали. Случиха ми се и двете. "
Това е една от максимите, с които е прочут един от авторитетните създатели на XX в. Салвадор Дали.
Той умира в родния си град на 23 януари 1989 година от сърдечна непълнота. Погребан е в криптата на своя Театро - Музео във Фигерас. В своето наследство той оставя цялото си имущество и творчество на испанската страна. Творбите му се разделят сред Мадрид и Фигерас. Петдесет и шест картини са предопределени за Театро - Музео "Дали " във Фигерас, а 130 произведения ще бъдат изложени в Каталония. На негово име е кръстен метеоритът 2919Dali, открит през 1981 година
Анализатори показват, че гибелта на неговата муза Гала, която издъхва на 10 юни 1982 година, съкрушава Дали.
Геният се ражда на 11 май 1904 година във Фигерас, Каталуния. Той е записан в църковните регистри като Салвадор Фелипе Хасинто Дали и Доменек. Израснал е в фамилията на проспериращ нотариус, прекарва детството си във Фигерас и в лятната им къща в крайбрежното рибарско селце Кадакес. Там е и първото му студио, издигнато от неговите родители. Първоначалното си художествено обучение получава в Общинското художествено учебно заведение. 15 годишен прави първата си обществена галерия в общинския спектакъл във Фигерас.
През 1921 година майка му умира от рак, а татко му се дами за вуйна му.
Следващата година Дали се мести в Мадрид, където учи в Академията по изящни изкуства "Сан Фернандо ". Там незабавно става прочут с ексцентричният си тип – дълга коса, бакенбарди, облекла в жанр 19 век. Живее в студентско общежитие, където се сприятелява с Федерико Гарсия Лорка и Луис Бунюел. Прави опити в региона на кубизма, въпреки да не схваща изцяло това течение. Голямо въздействие на по-нататъшното му творчество оказват опитите му в дадаизма. Малко преди последните си изпити е изпъден от академията поради изказването си, че никой във факултета не е задоволително способен, с цел да го изпитва.
Заминава за Париж, където се среща с кумира си Пабло Пикасо. През идващите години рисува въодушевен от творбите на Пикасо и Миро. Занимава се с сценичен дизайн, сътрудничи на списания за изкуство. В Париж Миро го вкарва в кръговете на дадаистите и сюрреалистите. През 1928 година дружно с Луис Монтаня и Себастиян Гаш разгласява в Мадрид "Жълтият манифест ". Участва в интернационалната художествена галерия в института Карнеги в Питсбърг, Пенсилвания, където показва известната си творба "Кошница самун ".
През 1929 година в Кадакес художникът среща своята муза Гала Елюар.
По това време тя е омъжена за френският стихотворец Пол Елюар. Дали е запленен от предизвикателната рускиня. Когато се престрашава да й разкрие възприятията си, тя му декларира: "Мъничък мой, белким не разбираш, че в никакъв случай към този момент няма да се разделим? "
През 1934 година двамата подписват цивилен брак. Заради връзката си с 11 години по--възрастната Гала, Дали се скарва с татко си, който го изгонва от вкъщи си.
Когато в Испания избухва революция той напуща страната. Рисува картината си "Мека структура с варен фасул: Предчувствие за революция ".
През 1937 година Дали написа кино сюжет за братя Маркс и се среща с Харпо Маркс в Холивуд. Едновременно рисува и написа "Метаморфозите на Нарцис " - една всеобхватна разработка със средствата на параноично-критичния способ.
Тандемът Салвадор – Гала се оказва печеливша композиция. Тя го въодушевява да твори. Превръща се в негов счетоводител и натрупа милиони от гения му.
Стефан Цвайг среща Дали с Зигмунд Фройд,
на който художникът прави голям брой портрети. Започва втората международна война. Двамата отпътуват за Съединени американски щати и бързо превземат новия свят. За разлика от доста свои "колеги " по четка се радва на самопризнание и авторитет. Също по този начин и на несекващи финансови приходи.
През 1942 година Дали разгласява своята романизирана автобиография "Тайният живот на Салвадор Дали ". Работи с Уолт Дисни върху план за анимационен филм, озаглавен "Дестино ", който в никакъв случай не е осъществен. Илюстрира "Дон Кихот " и "Макбет ". Прави декори за кино лентата на Алфред Хичкок "Омагьосан ".
През 1948 година Гала и Дали се завръщат в Европа. Подаряват на Ватикана платно и подписват втори, този път църковен брак. В Испания по това време господства диктаторът Франко. Гала упорства двамата да са в положителни връзки и с църквата и с Франко. Гала и Салвадор Дали са обхванати от разкош, боготворене и благоговение. Отсядат постоянно в най - скъпите хотели и не престават да скандализират света с разкрепостеността си.
През 1979 година става член на Френската академия на изящните изкуства. Прави огромна ретроспективна галерия в центъра Жорж Помпиду в Париж. През 1982 г.испанският крал Хуан Карлос удостоява Дали с купата маркиз на Пубол.
Това е една от максимите, с които е прочут един от авторитетните създатели на XX в. Салвадор Дали.
Той умира в родния си град на 23 януари 1989 година от сърдечна непълнота. Погребан е в криптата на своя Театро - Музео във Фигерас. В своето наследство той оставя цялото си имущество и творчество на испанската страна. Творбите му се разделят сред Мадрид и Фигерас. Петдесет и шест картини са предопределени за Театро - Музео "Дали " във Фигерас, а 130 произведения ще бъдат изложени в Каталония. На негово име е кръстен метеоритът 2919Dali, открит през 1981 година
Анализатори показват, че гибелта на неговата муза Гала, която издъхва на 10 юни 1982 година, съкрушава Дали.
Геният се ражда на 11 май 1904 година във Фигерас, Каталуния. Той е записан в църковните регистри като Салвадор Фелипе Хасинто Дали и Доменек. Израснал е в фамилията на проспериращ нотариус, прекарва детството си във Фигерас и в лятната им къща в крайбрежното рибарско селце Кадакес. Там е и първото му студио, издигнато от неговите родители. Първоначалното си художествено обучение получава в Общинското художествено учебно заведение. 15 годишен прави първата си обществена галерия в общинския спектакъл във Фигерас.
През 1921 година майка му умира от рак, а татко му се дами за вуйна му.
Следващата година Дали се мести в Мадрид, където учи в Академията по изящни изкуства "Сан Фернандо ". Там незабавно става прочут с ексцентричният си тип – дълга коса, бакенбарди, облекла в жанр 19 век. Живее в студентско общежитие, където се сприятелява с Федерико Гарсия Лорка и Луис Бунюел. Прави опити в региона на кубизма, въпреки да не схваща изцяло това течение. Голямо въздействие на по-нататъшното му творчество оказват опитите му в дадаизма. Малко преди последните си изпити е изпъден от академията поради изказването си, че никой във факултета не е задоволително способен, с цел да го изпитва.
Заминава за Париж, където се среща с кумира си Пабло Пикасо. През идващите години рисува въодушевен от творбите на Пикасо и Миро. Занимава се с сценичен дизайн, сътрудничи на списания за изкуство. В Париж Миро го вкарва в кръговете на дадаистите и сюрреалистите. През 1928 година дружно с Луис Монтаня и Себастиян Гаш разгласява в Мадрид "Жълтият манифест ". Участва в интернационалната художествена галерия в института Карнеги в Питсбърг, Пенсилвания, където показва известната си творба "Кошница самун ".
През 1929 година в Кадакес художникът среща своята муза Гала Елюар.
По това време тя е омъжена за френският стихотворец Пол Елюар. Дали е запленен от предизвикателната рускиня. Когато се престрашава да й разкрие възприятията си, тя му декларира: "Мъничък мой, белким не разбираш, че в никакъв случай към този момент няма да се разделим? "
През 1934 година двамата подписват цивилен брак. Заради връзката си с 11 години по--възрастната Гала, Дали се скарва с татко си, който го изгонва от вкъщи си.
Когато в Испания избухва революция той напуща страната. Рисува картината си "Мека структура с варен фасул: Предчувствие за революция ".
През 1937 година Дали написа кино сюжет за братя Маркс и се среща с Харпо Маркс в Холивуд. Едновременно рисува и написа "Метаморфозите на Нарцис " - една всеобхватна разработка със средствата на параноично-критичния способ.
Тандемът Салвадор – Гала се оказва печеливша композиция. Тя го въодушевява да твори. Превръща се в негов счетоводител и натрупа милиони от гения му.
Стефан Цвайг среща Дали с Зигмунд Фройд,
на който художникът прави голям брой портрети. Започва втората международна война. Двамата отпътуват за Съединени американски щати и бързо превземат новия свят. За разлика от доста свои "колеги " по четка се радва на самопризнание и авторитет. Също по този начин и на несекващи финансови приходи.
През 1942 година Дали разгласява своята романизирана автобиография "Тайният живот на Салвадор Дали ". Работи с Уолт Дисни върху план за анимационен филм, озаглавен "Дестино ", който в никакъв случай не е осъществен. Илюстрира "Дон Кихот " и "Макбет ". Прави декори за кино лентата на Алфред Хичкок "Омагьосан ".
През 1948 година Гала и Дали се завръщат в Европа. Подаряват на Ватикана платно и подписват втори, този път църковен брак. В Испания по това време господства диктаторът Франко. Гала упорства двамата да са в положителни връзки и с църквата и с Франко. Гала и Салвадор Дали са обхванати от разкош, боготворене и благоговение. Отсядат постоянно в най - скъпите хотели и не престават да скандализират света с разкрепостеността си.
През 1979 година става член на Френската академия на изящните изкуства. Прави огромна ретроспективна галерия в центъра Жорж Помпиду в Париж. През 1982 г.испанският крал Хуан Карлос удостоява Дали с купата маркиз на Пубол.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ