И втората операция на проф. Хенкес и доц. Сираков приключи успешно
Двете интервенции на великански аневризми, осъществени от немския топ неврорентгенолог проф. Ханс Хенкес и доцент Станимир Сираков в УМБАЛ „ Св. Иван Рилски “ завършиха сполучливо.Това оповестиха от пресцентъра на УМБАЛ "Св. Иван Рилски ".
„ Към момента и двамата пациенти са будни и в добър тонус. Първият пациент, опериран сутринта, даже изиска да се храни, което е превъзходен знак “, разяснява комплицираните интервенции доцент Сираков.
Първият пациент беше 54-годишен мъж с гигантска фузиформена аневризма на базиларната артерия в мозъка (вретеновидно уголемение по цялото продължение на мозъчния съд), която крие голям риск от затруднения по време на интервенцията. Според проф. Хенкес, който на няколко пъти е съветвал пациента, рискът той да загине по време на интервенцията се е изчислявал на 30%. Ако не бяха подхванати дейности обаче, вероятността болният да почине до края на годината е била 60%. (За съпоставяне, при по-обикновените случаи интервенцията крие към 1,5-2% риск от съдбовни затруднения. 30% значи, че всеки трети с такава аневризма е загинал).
За да го спасят, проф. Хенкес и доцент Сираков сложиха 11 стента в центъра на аневризмата, като по този метод построиха нов съд. Интервенцията е нещо, което рядко може да се следи – освен в България, само че и в международната процедура, и беше излъчена онлайн в Аулата на УМБАЛ „ Св. Иван Рилски “.
Десетки експерти от разнообразни лечебни заведения в България наблюдаваха какво вършат проф. Хенкес, който е един от тримата най-хубави неврорентгенолози в света, и доцент Сираков, който управлява Референтният център по мозъчно-съдови болести в УМБАЛ „ Св. Иван Рилски “.
Вторият случай също беше мощно труден, въпреки и не толкоз рисков. Пациентката беше 61-годишна жена, която към този момент един път е била третирана от екипа на доцент Сираков, защото аневризмата й е била пред пръсване.
„ Тогава я третирахме в положение на неотложност с койлове, което реши казуса за момента, само че не и за в бъдеще. Затова в този момент, дружно с проф. Хенкес, поставихме 1 стент, който ще покрие входа на аневризмата и ще я изолира. Тази интервенция също е доста рискована, въпреки и не колкото първата (рискът пациентката да не издържи интервенцията или да почине по-късно е 10%), по тази причина предпочетохме в този миг до нас да е проф. Хенкес “, изяснява единственият сертифициран български неврорентгенолог - доцент Станимир Сираков.
Двамата пациенти са настанени в реанимацията на болничното заведение, където ще бъдат под 24-часово наблюдаване в идващите няколко дни. Около месец е сериозният интервал за първия пациент. А другояче самото възобновяване трае сред 3 и 6 месеца. В този интервал, във всеки миг положението на пациентите може да се утежни. Затова, даже да нямат съответни недоволства, на пациентите се вършат контролни прегледи на третия и на шестия месец. Чак половин година след интервенцията може да се каже сигурно, че заплахата е минала.
„ Обикновено в този миг споделяме на пациента: от тук насетне не чакаме утежняване от настоящето ви положение “, изяснява доцент Сираков.
Проф. Ханкес беше в България по покана на УМБАЛ „ Св. Иван Рилски “. Идването му у нас спести на НЗОК над 300 000 лв., които другояче трябваше да бъдат дадени за лекуване в чужбина, освен това единствено на единия пациент.
Съвместната намеса беше и скъп опит за десетките експерти от други лечебни заведения, които наблюдаваха онлайн в Аулата на УМБАЛ „ Св. Иван Рилски “ какво вършат двамата корифеи в региона на неврорентгенологията.
В България годишно се откриват към 250-300 аневризми. 142 пациенти с такава диагноза са били лекувани в УМБАЛ „ Св. Иван Рилски “ през предходната година. От началото на 2019 година до в този момент случаите са над 150. Само 2 от тях са били оперирани, останалите са третирани ендоваскуларно, каквато е и международната наклонност.
„ Към момента и двамата пациенти са будни и в добър тонус. Първият пациент, опериран сутринта, даже изиска да се храни, което е превъзходен знак “, разяснява комплицираните интервенции доцент Сираков.
Първият пациент беше 54-годишен мъж с гигантска фузиформена аневризма на базиларната артерия в мозъка (вретеновидно уголемение по цялото продължение на мозъчния съд), която крие голям риск от затруднения по време на интервенцията. Според проф. Хенкес, който на няколко пъти е съветвал пациента, рискът той да загине по време на интервенцията се е изчислявал на 30%. Ако не бяха подхванати дейности обаче, вероятността болният да почине до края на годината е била 60%. (За съпоставяне, при по-обикновените случаи интервенцията крие към 1,5-2% риск от съдбовни затруднения. 30% значи, че всеки трети с такава аневризма е загинал).
За да го спасят, проф. Хенкес и доцент Сираков сложиха 11 стента в центъра на аневризмата, като по този метод построиха нов съд. Интервенцията е нещо, което рядко може да се следи – освен в България, само че и в международната процедура, и беше излъчена онлайн в Аулата на УМБАЛ „ Св. Иван Рилски “.
Десетки експерти от разнообразни лечебни заведения в България наблюдаваха какво вършат проф. Хенкес, който е един от тримата най-хубави неврорентгенолози в света, и доцент Сираков, който управлява Референтният център по мозъчно-съдови болести в УМБАЛ „ Св. Иван Рилски “.
Вторият случай също беше мощно труден, въпреки и не толкоз рисков. Пациентката беше 61-годишна жена, която към този момент един път е била третирана от екипа на доцент Сираков, защото аневризмата й е била пред пръсване.
„ Тогава я третирахме в положение на неотложност с койлове, което реши казуса за момента, само че не и за в бъдеще. Затова в този момент, дружно с проф. Хенкес, поставихме 1 стент, който ще покрие входа на аневризмата и ще я изолира. Тази интервенция също е доста рискована, въпреки и не колкото първата (рискът пациентката да не издържи интервенцията или да почине по-късно е 10%), по тази причина предпочетохме в този миг до нас да е проф. Хенкес “, изяснява единственият сертифициран български неврорентгенолог - доцент Станимир Сираков.
Двамата пациенти са настанени в реанимацията на болничното заведение, където ще бъдат под 24-часово наблюдаване в идващите няколко дни. Около месец е сериозният интервал за първия пациент. А другояче самото възобновяване трае сред 3 и 6 месеца. В този интервал, във всеки миг положението на пациентите може да се утежни. Затова, даже да нямат съответни недоволства, на пациентите се вършат контролни прегледи на третия и на шестия месец. Чак половин година след интервенцията може да се каже сигурно, че заплахата е минала.
„ Обикновено в този миг споделяме на пациента: от тук насетне не чакаме утежняване от настоящето ви положение “, изяснява доцент Сираков.
Проф. Ханкес беше в България по покана на УМБАЛ „ Св. Иван Рилски “. Идването му у нас спести на НЗОК над 300 000 лв., които другояче трябваше да бъдат дадени за лекуване в чужбина, освен това единствено на единия пациент.
Съвместната намеса беше и скъп опит за десетките експерти от други лечебни заведения, които наблюдаваха онлайн в Аулата на УМБАЛ „ Св. Иван Рилски “ какво вършат двамата корифеи в региона на неврорентгенологията.
В България годишно се откриват към 250-300 аневризми. 142 пациенти с такава диагноза са били лекувани в УМБАЛ „ Св. Иван Рилски “ през предходната година. От началото на 2019 година до в този момент случаите са над 150. Само 2 от тях са били оперирани, останалите са третирани ендоваскуларно, каквато е и международната наклонност.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ