Въпросителните около новия дълг от 300 милиона лева
Двете излъчвания държавни скъпи бумаги с общ номинал от 300,6 млн. лв., които държавното управление сполучливо пласира на 19 юни, станаха мотив за многочислени мнения. Коментари, които създадоха много въпросителни. И повода за това не е размера на емисията - тя е надалеч под потребностите на пазара и извънредно дребна във връзка с общия размер на дълга - 11,61 милиарда евро или 22,71 милиарда лв. в края на април 2019-а по закрепения курс на лв. по отношение на еврото.
Причината не е и в изискванията, при които са пласирани излъчванията. Както написа в известието на Министерството на финансите: " Постигната среднопретеглена рентабилност на аукционите възлезе на 0,41 % за 10,5-годишни бумаги и 1,60% за 20-годишните бумаги. Отчетеният спред по отношение на аналогичните немски федерални облигации е в размер на 73 базисни пункта за 10,5-годишните ДЦК и 151 базисни пункта за 20-годишните ДЦК. Постигнатата рентабилност при 10,5-годишните ДЦК е рекордно ниска за този матуритетен сегмент. Новата емисия 20-годишни ДЦК съставлява най-дългосрочната емисия държавни облигации, издадена на аукционен принцип на вътрешния пазар ". Накратко излъчванията са сполучливи.
Въпросителните породиха, откакто се заприказва за какво се е наложило държавното управление да пласира тези облигации. " Държавният дълг, който се емитира, е в границите на лимита за държавния дълг, избран в закона за държавния бюджет за 2019-а. Целта на издаването на този дълг е за възможното разплащане за самолетите F-16 в случай, че има договорка за тези самолети. Сумата по тази договорка към момента е в развой на договаряне, само че по този начин или другояче тя не е разчетена в закона за бюджета и в случай, че контракта бъде подписан, ще би трябвало да има процедура по актуализация на закона за бюджета ", разяснява заместник-министъра на финансите Росица Велкова.
Бившият ръководител на Народното събрание и сегашен народен представител от ГЕРБ Димитър Главчев в предаването " Още от деня " на Българска национална телевизия от 21 юни внесе в допълнение конкретизиране по този въпрос. " В бюджета са планувани към 1,8 милиарда лв. като разноски за бойни самолети, а цената отива някъде към около 2,2 милиарда лв.. Това е повече с 400 млн. лв., които са планувани в бюджета. Затова се взема този заем, с цел да бъде запълнен дефицита сред плануваните 1,8 милиарда лв. и сумата до 2,2 милиарда лв., с цел да не пострадат други политики, които са разчетени до края на годината ", изясни Главчев.
И тук незабавно се появяват няколко групи въпроси. Защо изобщо за самолетите се договаря със суми които не са заложени в бюджета? Правителството ли не може вярно да възнамерява разноските си или договарящите за самолетите не могат да договарят? Каквито и да са отговорите тук, е ясно, че някоя от страните не умее да си прави работата, за която данъкоплатците ѝ дават заплати през бюджета.
Втората група въпроси е обвързвана с бюджета, който, както излиза наяве, ще би трябвало да бъде променян, в случай че има договорка за самолетите. От направените заявки излиза, че финансовото министерство възнамерява по-слабо преизпълнение на приходите, което няма да му разреши да събере в допълнение 400 млн. лв. над заложените и по тази причина емитира дълг. От статистиката за предходната година се вижда, че финансовото ведомство е преизпълнило заложените в бюджета доходи с 750 млн. лв., което му е разрешило да почисти планувания в Закона за държания бюджет недостиг от 623,5 млн. лв. и да го сведе съвсем до нула.
Какво пречи на финансовото ведомство и тази година да реализира същото преизпълнение като през предходната, да обезпечи спомагателни доходи, с които да покрие разликата от 400 млн. лв. сред заложеното в бюджета заплащане за самолетите и действително контрактуваната за тях цена, без да има потребност да се вършат корекции в Закона за държавния бюджет, тъй като заложения в него недостиг ще остане неизменен? Какво пречи? Намален административен потенциал на приходната администрация? Влошена икономическа обстановка, която се отразява на приходите в хазната?
Ако слушаме изказванията на ръководещите, събираемостта на налозите е на невиждано и нечувано високо равнище, а стопанската система и бизнесът цъфтят и връзват. И в случай че това е правилно, няма мотив приходната администрация да не реализира най-малко същото преизпълнение, което регистрира за 2018-а.
Другото пояснение е че спомагателният разход за изтребителите идва допълнително на хазната, тъй като държавното управление има желание да извърши други разноски, които не са заложени в бюджета. Ако това е по този начин, на напред във времето още веднъж излиза тематиката с адекватността на бюджетното обмисляне и с прозрачността на държавните разноски.
Третата група въпроси визира политиката на дълга и изобщо на финансовата ликвидност на страната. От две-три години насам държавното управление на ГЕРБ заявява, че няма да усилва дълга в номинално изражение и даже ще се въздържа да емитира нови облигации. И в този момент внезапно с пласирането на последните две облигационни излъчвания ръководещите подхващат дейности, които са в цялостен прорез с обществените изказвания, които са правили.
Първо, излъчванията не се постановат, тъй като няма обществени данни до края на годината да има погашения по държавен дълг, които да понижат фискалния запас. Напротив, има опция бюджета да получи приходи по предоставени от него заеми. Например, откакто получи част от парите си от банкрутиралата Корпоративна комерсиална банка, Фондът за гарантиране на влоговете може да реши изцяло или отчасти да върне на хазната дължимия излишък от 500 млн. лв..
Но даже това да не стане, във фискалния запас на държавното управление има към 10,78 милиарда лв., от които без проблем могат да се вземат нужните 400 млн. лв. за обезпечаване на заплащането на самолетите. Ясно е, че за задачата изобщо не е неотложно да се емитира спомагателен дълг. Освен в случай че държавното управление не чака събития, които в оптималната степен да ангажират както средствата от фискалния запас, по този начин и тези на Фонда за гарантиране на влоговете, че даже и част от възможното преизпълнение на бюджетните доходи. Много забавно какъв е този многомилиарден риск, който подтиква държавното управление да пласира нови облигационни излъчвания?
За момента има единствено един забележим подобен и той е обвързван с вероятните отрицателни резултати от прегледа на качеството на активите, които ЕЦБ прави на шест банки у нас. Но за този риск се знаеше още сега, който този обзор бе пожелан. Тогава, в случай че държавното управление реагира на него с тази емисия, за какво го прави в този момент и за какво в подобен стеснен размер - едвам 300,6 млн. лв.?
Изненада ли ни новият обществен дълг?
През седмицата бяха пласирани нови две излъчвания държавни скъпи книжа
Причината не е и в изискванията, при които са пласирани излъчванията. Както написа в известието на Министерството на финансите: " Постигната среднопретеглена рентабилност на аукционите възлезе на 0,41 % за 10,5-годишни бумаги и 1,60% за 20-годишните бумаги. Отчетеният спред по отношение на аналогичните немски федерални облигации е в размер на 73 базисни пункта за 10,5-годишните ДЦК и 151 базисни пункта за 20-годишните ДЦК. Постигнатата рентабилност при 10,5-годишните ДЦК е рекордно ниска за този матуритетен сегмент. Новата емисия 20-годишни ДЦК съставлява най-дългосрочната емисия държавни облигации, издадена на аукционен принцип на вътрешния пазар ". Накратко излъчванията са сполучливи.
Въпросителните породиха, откакто се заприказва за какво се е наложило държавното управление да пласира тези облигации. " Държавният дълг, който се емитира, е в границите на лимита за държавния дълг, избран в закона за държавния бюджет за 2019-а. Целта на издаването на този дълг е за възможното разплащане за самолетите F-16 в случай, че има договорка за тези самолети. Сумата по тази договорка към момента е в развой на договаряне, само че по този начин или другояче тя не е разчетена в закона за бюджета и в случай, че контракта бъде подписан, ще би трябвало да има процедура по актуализация на закона за бюджета ", разяснява заместник-министъра на финансите Росица Велкова.
Бившият ръководител на Народното събрание и сегашен народен представител от ГЕРБ Димитър Главчев в предаването " Още от деня " на Българска национална телевизия от 21 юни внесе в допълнение конкретизиране по този въпрос. " В бюджета са планувани към 1,8 милиарда лв. като разноски за бойни самолети, а цената отива някъде към около 2,2 милиарда лв.. Това е повече с 400 млн. лв., които са планувани в бюджета. Затова се взема този заем, с цел да бъде запълнен дефицита сред плануваните 1,8 милиарда лв. и сумата до 2,2 милиарда лв., с цел да не пострадат други политики, които са разчетени до края на годината ", изясни Главчев.
И тук незабавно се появяват няколко групи въпроси. Защо изобщо за самолетите се договаря със суми които не са заложени в бюджета? Правителството ли не може вярно да възнамерява разноските си или договарящите за самолетите не могат да договарят? Каквито и да са отговорите тук, е ясно, че някоя от страните не умее да си прави работата, за която данъкоплатците ѝ дават заплати през бюджета.
Втората група въпроси е обвързвана с бюджета, който, както излиза наяве, ще би трябвало да бъде променян, в случай че има договорка за самолетите. От направените заявки излиза, че финансовото министерство възнамерява по-слабо преизпълнение на приходите, което няма да му разреши да събере в допълнение 400 млн. лв. над заложените и по тази причина емитира дълг. От статистиката за предходната година се вижда, че финансовото ведомство е преизпълнило заложените в бюджета доходи с 750 млн. лв., което му е разрешило да почисти планувания в Закона за държания бюджет недостиг от 623,5 млн. лв. и да го сведе съвсем до нула.
Какво пречи на финансовото ведомство и тази година да реализира същото преизпълнение като през предходната, да обезпечи спомагателни доходи, с които да покрие разликата от 400 млн. лв. сред заложеното в бюджета заплащане за самолетите и действително контрактуваната за тях цена, без да има потребност да се вършат корекции в Закона за държавния бюджет, тъй като заложения в него недостиг ще остане неизменен? Какво пречи? Намален административен потенциал на приходната администрация? Влошена икономическа обстановка, която се отразява на приходите в хазната?
Ако слушаме изказванията на ръководещите, събираемостта на налозите е на невиждано и нечувано високо равнище, а стопанската система и бизнесът цъфтят и връзват. И в случай че това е правилно, няма мотив приходната администрация да не реализира най-малко същото преизпълнение, което регистрира за 2018-а.
Другото пояснение е че спомагателният разход за изтребителите идва допълнително на хазната, тъй като държавното управление има желание да извърши други разноски, които не са заложени в бюджета. Ако това е по този начин, на напред във времето още веднъж излиза тематиката с адекватността на бюджетното обмисляне и с прозрачността на държавните разноски.
Третата група въпроси визира политиката на дълга и изобщо на финансовата ликвидност на страната. От две-три години насам държавното управление на ГЕРБ заявява, че няма да усилва дълга в номинално изражение и даже ще се въздържа да емитира нови облигации. И в този момент внезапно с пласирането на последните две облигационни излъчвания ръководещите подхващат дейности, които са в цялостен прорез с обществените изказвания, които са правили.
Първо, излъчванията не се постановат, тъй като няма обществени данни до края на годината да има погашения по държавен дълг, които да понижат фискалния запас. Напротив, има опция бюджета да получи приходи по предоставени от него заеми. Например, откакто получи част от парите си от банкрутиралата Корпоративна комерсиална банка, Фондът за гарантиране на влоговете може да реши изцяло или отчасти да върне на хазната дължимия излишък от 500 млн. лв..
Но даже това да не стане, във фискалния запас на държавното управление има към 10,78 милиарда лв., от които без проблем могат да се вземат нужните 400 млн. лв. за обезпечаване на заплащането на самолетите. Ясно е, че за задачата изобщо не е неотложно да се емитира спомагателен дълг. Освен в случай че държавното управление не чака събития, които в оптималната степен да ангажират както средствата от фискалния запас, по този начин и тези на Фонда за гарантиране на влоговете, че даже и част от възможното преизпълнение на бюджетните доходи. Много забавно какъв е този многомилиарден риск, който подтиква държавното управление да пласира нови облигационни излъчвания?
За момента има единствено един забележим подобен и той е обвързван с вероятните отрицателни резултати от прегледа на качеството на активите, които ЕЦБ прави на шест банки у нас. Но за този риск се знаеше още сега, който този обзор бе пожелан. Тогава, в случай че държавното управление реагира на него с тази емисия, за какво го прави в този момент и за какво в подобен стеснен размер - едвам 300,6 млн. лв.?
Изненада ли ни новият обществен дълг?
През седмицата бяха пласирани нови две излъчвания държавни скъпи книжа
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ