Загиналите деца край Фоджа са от Бургас – на 2 и 4 години, били изгорели като съчки дърво
Двете български деца на 2 и 4 година, които на 17 декември изгоряха в пламъците, обзели бараки до град Фоджа, били от Бургас. Това заяви в. ”Кориере каузи сера ”, допълвайки, че имената им са Алина и Христов, очевидно обърквайки семейството на момченцето за име. Овъглените трупове на момченцето и момиченцето бяха открити в колиба, наподобяваща фавела, на 2 км.от гробището на община Сторнара, в Пулия. Вестникът съпоставя гледката с детските трупове на българчетата с тези на Айлан и Галип, кюрдските братчета на 3 и 5 година, чиито тела изплуваха на брега на Бодрум през 2015 година Снимката с изплувалия мъртвец на Айлан стана международен знак на нещастието с бежанците.
„ За двете българчета обаче нямаше даже това. Онзи, който ги видя, просто нямаше какво да снима. Труповете на двете деца едвам се различаваха от две съчки дърво, употребявани за огън в камината ”, написа всекидневникът.
Труповете на двете български деца били извозени от погребална кола, следвана от автомобила на двамата родители- 25-годишната майка и 28-годишния татко, чиито имена не се загатват. Репортер на „ Кориере каузи сера ” е влезнал в бараката, изгорена от пламъците поради прост случай. Майката на жертвите отишла сутринта при съседка за кафе и се застояла повече. Децата спели в това време в картонената си къщурка, топлена от дървена печка. Изведнъж майката видяла виещ се дим, а по-късно и пламъци. При идването на пожарникарите в 9 часа към този момент било прекомерно късно. Единственото, което могли да създадат, е да спрат разпростирането на пламъците и измежду останалите бараки, наподобяващи фавели от Четвъртия свят, и намиращи се до другояче добре поддържаното поле на Капитаната. В тези бараки живеят като животни най-малко 1000 души през зимата, а през лятото стават 3000, или над половината от цялата община Сторнара. Те обаче са съсредоточени върху зона от 2 хектара.
„ В това място на ужасите няма нито незаконни, нито имигранти от страни отвън Европейски Съюз. Жителите на тези фавели идват от Бургас, София, Стара Загора, Сливен и всички имат постоянни документи ”, написа вестникът. Става въпрос за сезонни служащи, някои от които намират постоянна работа, а други се трудят незаконно. „ Не е ясно за какво някои не престават да назовават този лагер място на номади. Няма номади във фавелите на Сторнара, нито път такива от ромски етнос. Напротив, всички са български служащи, които идват тук, с цел да работят на полето, и водят със себе си и дребните си деца“, написа изданието. „Те би трябвало да заплащат по 50 евро, с цел да останат в това бунище, наречено лагер, и някой им събира тази такса като право за престой в селото от бараки. Двете български деца нямаше да умрат, в случай че институциите бяха създали това, което сезонните аграрни служащи желаят отдавна – да се построи зона от жилища с подготвени модули, по сходство на тези за потърпевшите при трусове, където се прокарват ток и вода“, приключва „Кориере“.
„ Тази драма няколко дни преди Коледа е вик към нашето схващане, само че се обръща най-много към съзнанието на нашата администрация. Тези хора имат потребност да намерят земя, която да ги приюти, с цел да не свършва всичко в покруса поради този метод на живот в гето ”, сподели пред в. ”Авенире ” монсиньор Луиджи Рена, свещеник в зоната на Чериньола. Според него в тази част от Пулия е цялостно с този вид невидими гета, които са от десетилетие, и които не престават да съществуват в този тип макар обещанията за смяна от страна на институциите.
„ Изпитвам голяма болежка. Това е покруса, която тежи за всеки от нас и ни убеждава още повече в нуждата да предложим съответно позволение за тези фамилии, които живеят в несигурни услови’ ”, сподели пред медиите губернаторът на Пулия Микеле Емилиано.
„ За двете българчета обаче нямаше даже това. Онзи, който ги видя, просто нямаше какво да снима. Труповете на двете деца едвам се различаваха от две съчки дърво, употребявани за огън в камината ”, написа всекидневникът.
Труповете на двете български деца били извозени от погребална кола, следвана от автомобила на двамата родители- 25-годишната майка и 28-годишния татко, чиито имена не се загатват. Репортер на „ Кориере каузи сера ” е влезнал в бараката, изгорена от пламъците поради прост случай. Майката на жертвите отишла сутринта при съседка за кафе и се застояла повече. Децата спели в това време в картонената си къщурка, топлена от дървена печка. Изведнъж майката видяла виещ се дим, а по-късно и пламъци. При идването на пожарникарите в 9 часа към този момент било прекомерно късно. Единственото, което могли да създадат, е да спрат разпростирането на пламъците и измежду останалите бараки, наподобяващи фавели от Четвъртия свят, и намиращи се до другояче добре поддържаното поле на Капитаната. В тези бараки живеят като животни най-малко 1000 души през зимата, а през лятото стават 3000, или над половината от цялата община Сторнара. Те обаче са съсредоточени върху зона от 2 хектара.
„ В това място на ужасите няма нито незаконни, нито имигранти от страни отвън Европейски Съюз. Жителите на тези фавели идват от Бургас, София, Стара Загора, Сливен и всички имат постоянни документи ”, написа вестникът. Става въпрос за сезонни служащи, някои от които намират постоянна работа, а други се трудят незаконно. „ Не е ясно за какво някои не престават да назовават този лагер място на номади. Няма номади във фавелите на Сторнара, нито път такива от ромски етнос. Напротив, всички са български служащи, които идват тук, с цел да работят на полето, и водят със себе си и дребните си деца“, написа изданието. „Те би трябвало да заплащат по 50 евро, с цел да останат в това бунище, наречено лагер, и някой им събира тази такса като право за престой в селото от бараки. Двете български деца нямаше да умрат, в случай че институциите бяха създали това, което сезонните аграрни служащи желаят отдавна – да се построи зона от жилища с подготвени модули, по сходство на тези за потърпевшите при трусове, където се прокарват ток и вода“, приключва „Кориере“.
„ Тази драма няколко дни преди Коледа е вик към нашето схващане, само че се обръща най-много към съзнанието на нашата администрация. Тези хора имат потребност да намерят земя, която да ги приюти, с цел да не свършва всичко в покруса поради този метод на живот в гето ”, сподели пред в. ”Авенире ” монсиньор Луиджи Рена, свещеник в зоната на Чериньола. Според него в тази част от Пулия е цялостно с този вид невидими гета, които са от десетилетие, и които не престават да съществуват в този тип макар обещанията за смяна от страна на институциите.
„ Изпитвам голяма болежка. Това е покруса, която тежи за всеки от нас и ни убеждава още повече в нуждата да предложим съответно позволение за тези фамилии, които живеят в несигурни услови’ ”, сподели пред медиите губернаторът на Пулия Микеле Емилиано.
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ