Майсторка дари уникален сувенир на Карлово
Две неповторими фигури на Царица на розите и на Бай Ганьо с мускалите подари на Карлово майсторката Румяна Герчева. Те са изработени особено за Града на Розите по технология плъстене вълна и ще станат една от атракциите на комплекс Старинно Карлово.
По случай идния Празник на розите в Карлово нощес в Бухаловия хан в Карлово бе открита излобжа на майсторката от Шумен. В нея тя показва част от новата си сбирка, отдадена на българските национални носии, както и първите статуи от бяла плъстена вълна, които изобразяват метода на забраждане в другите етнографски области.
Исках да представя в кукли картата на фолклорните области на известния етнограф и фолклорист, в която са показани националните носии, споделя Румяна Герчева. Това бе през 2003 година, няколко години по-късно открих плъстенето на вълна като метод, по който мога да осъществя концепцията си. След отпътувах за Израел, три годин живях и работих в Йерусалим, посетих Божи гроб. Понеже за мен изработването на куклите, представящи българските носии към този момент бе идея, аз осветих конци на това свято място и във всяка от тях, за благословение, влагам парченце от тези конци, разказва Румяна Герчева.
Тя е изработила пет сбирки от кукли в национални носии от другите фолклорни области, една от тях се намира в Токио. Била изплатена от една галерия в София. Нейни творби има в Австралия, Германия.
Всяка кукла си има своя физиономия, собствен темперамент, свое облекло. Първоначално те имаха съответни прототипи – на първо време изобразих моите три деца – син и две дъщери. Две от внучетата си – момче и момиче, Румяна пресъздала като Пижо и Пенда. Повечето от фигурите, които майсторката пресъздава са герои от български приказки или произведия на наши създатели. Заради изложбата в Карлово тя избрала да покаже трите баби на Елин Пелин, - Баба Еленица от Златна Златица, Стара баба Рада от Клисура града и стрина ви Дивда от Голяма Кривда. Тук наоколо са Златица и Клисура, по тази причина и куклите са тук, споделя майсторката.
Много от творбите и представляват огромни пана със сюжети от фолклора и литературата, а всеки воин във тях е точно изваяна статуя.
Бях представител в Радио Шумен, по-късно работих в библиотеката – една от най-големите съкровищници на книги у нас. Един ден от документите, които държах на пода падна лист със сигнатура. Прочетох цифриците, отворих книгата и се оказа Етнографията на проф. Христо Вакарелски с картата на фолклорните области. Цветовете на националните носии ме плениха вечно. Тогава започнах да ги уча, да обикалям музеи, да се заглеждам в сукманите, бродираните ризи, пъстрите тъкани престилки, за почнах да бродирам дребни парчета от шевиците. Исках да покажа това необикновено благосъстояние на българския фолклор на света. Така се раждат моите кукли и съм щастлива, че хората ги виждат, харесват ги, а посредством тях преоткриват националното творчето, споделя Румяна Герчева.
По случай идния Празник на розите в Карлово нощес в Бухаловия хан в Карлово бе открита излобжа на майсторката от Шумен. В нея тя показва част от новата си сбирка, отдадена на българските национални носии, както и първите статуи от бяла плъстена вълна, които изобразяват метода на забраждане в другите етнографски области.
Исках да представя в кукли картата на фолклорните области на известния етнограф и фолклорист, в която са показани националните носии, споделя Румяна Герчева. Това бе през 2003 година, няколко години по-късно открих плъстенето на вълна като метод, по който мога да осъществя концепцията си. След отпътувах за Израел, три годин живях и работих в Йерусалим, посетих Божи гроб. Понеже за мен изработването на куклите, представящи българските носии към този момент бе идея, аз осветих конци на това свято място и във всяка от тях, за благословение, влагам парченце от тези конци, разказва Румяна Герчева.
Тя е изработила пет сбирки от кукли в национални носии от другите фолклорни области, една от тях се намира в Токио. Била изплатена от една галерия в София. Нейни творби има в Австралия, Германия.
Всяка кукла си има своя физиономия, собствен темперамент, свое облекло. Първоначално те имаха съответни прототипи – на първо време изобразих моите три деца – син и две дъщери. Две от внучетата си – момче и момиче, Румяна пресъздала като Пижо и Пенда. Повечето от фигурите, които майсторката пресъздава са герои от български приказки или произведия на наши създатели. Заради изложбата в Карлово тя избрала да покаже трите баби на Елин Пелин, - Баба Еленица от Златна Златица, Стара баба Рада от Клисура града и стрина ви Дивда от Голяма Кривда. Тук наоколо са Златица и Клисура, по тази причина и куклите са тук, споделя майсторката.
Много от творбите и представляват огромни пана със сюжети от фолклора и литературата, а всеки воин във тях е точно изваяна статуя.
Бях представител в Радио Шумен, по-късно работих в библиотеката – една от най-големите съкровищници на книги у нас. Един ден от документите, които държах на пода падна лист със сигнатура. Прочетох цифриците, отворих книгата и се оказа Етнографията на проф. Христо Вакарелски с картата на фолклорните области. Цветовете на националните носии ме плениха вечно. Тогава започнах да ги уча, да обикалям музеи, да се заглеждам в сукманите, бродираните ризи, пъстрите тъкани престилки, за почнах да бродирам дребни парчета от шевиците. Исках да покажа това необикновено благосъстояние на българския фолклор на света. Така се раждат моите кукли и съм щастлива, че хората ги виждат, харесват ги, а посредством тях преоткриват националното творчето, споделя Румяна Герчева.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ