Проучване: За македонците промяната на конституцията и България са пречка
Две трети от македонците слагат България отпред в лист с най-големите съперници на евроинтеграцията на страната им. Това изследване на Международния републикански институт, съгласно което далите този отговор (66%) са надалеч пред 29 на 100, показали Гърция, и Франция (16%) - други страни, блокирали преди този момент македонски европреговори.
Обратно, България не попада измежду деветте страни, за които най-вече македонци са декларирали , че са водещи поддръжници на евроинтеграцията на страната им. За нея - макар уверенията на България от 2018 година като ротационен пресдедател на Съвета на Европейски Съюз, а и по-късно - не са дали гласа си даже 3% от респондентите, колкото са споделили това за Белгия, Унгария и Италия.
Гърция блокираше Северна Македония доста повече години, в сравнение с България, поради разногласието за името, само че 4% я считат в този момент за водещ покровител .
Проучването е извършено за организацията Center for Insights in Survey Research (CISR) сред 8 април и 4 май 2023 година с 1204 респонденти. Базираният във Вашингтон Републикански институт (основан през 1983 година по времето на президента Роналд Рейгън и публично не е обвързван с Републиканската партия - бел.ред.) разказва и политическия подтекст на тази анкета.
Посочва, че тя е осъществена в миг на напрегнати връзки сред София и Скопие поради българските клубове с имената на противоречиви в страната исторически персони. Но също по този начин на политическо напрежение в самата Северна Македония поради процедурата за регистриране на българите в конституцията, паралелно с напомнянето от европейски представители, че без тази стъпка няма начало на договаряния за участие.
Игра на отстъпки: разногласието за българите прекатурва македонската политика
Вписването на българите в конституцията
Данните сочат, че няма съществено разминаване сред това изследване и други от предходната есен насам за настройките на македонците към вписването на българите в конституцията.
Под една трета е понижен делът на македонците, одобряващи включването на българите в конституцията на страната за започване на договаряния с Европейския съюз. Напълно или отчасти одобряват това 30% от запитаните през май 2023 година (при 35% през октомври 2022 г.).
Частично или изцяло отхвърлят сходна стъпка две трети от респондентите, като към октомври 2022 година делът им е бил 56 на 100 . Намалял е делът на нежелаещите да отговорят или далите отговор " Не зная " - от 10% на 6%.
Две трети бяха отхвърлящите конституционните ремонти към март 2023 година съгласно проучване на македонска организация. Проучването, взаимно с фондация " Конрад Аденауер ",, само че в актуалното проучване на Медждународния републикански институт няма разбивка по етническа принадлежност.
Разбивката по възраст сочи, че в нито една възрастова група поддръжниците на конституционните ремонти не са повече от противнците. И измежду най-младите - сред 18 и 35 година - те са 38% (при 58% отчасти или изцяло против). Подкрепата за измененията понижава в идващите две групи, като е едвам 23% при хората над 56-годишна възраст.
Няма сериозна смяна в настройките по въпроса дали македонският език е предпазен или заплашен от договарянията с Европейския съюз. И през октомври, и седем месеца по-късно, 42% дават отговор, че е отчасти или изцяло предпазен. Обратното считат 52% или с 1 пункт повече, в сравнение с през октомври 2022 година (намалял от този момент, с 1 пункт, е и делът на тези, които не знаят или не желаят да отговорят).
" Без нови условия от България ": Бундестагът призна македонската еднаквост и език
Различни представители на Европейския съюз пробват да убедят политиците в Скопие и македонците, че няма да има смяна за македонския език, в противен случай, той ще стане един от формалните езици на Европейския съюз. Фактическото несъгласие, наложено от България и повдигнало въпроса за статута на македонския език, бе измежду факторите, събудили още веднъж страха от загуба на еднаквост. Преди месец, в отбрана на македонския език, еднаквост и просвета,.
Все отново възрастовата разбивка за последния въпрос сочи, че съвсем половината (47%) от хората сред 18 и 35 години виждат частична или цялостна отбрана за македонския език в договарянията с Европейски Съюз. В идващите възрастови групи този дял понижава.
Преговорната рамка - такава, каквато е (белязана от изискванията на България и препоръчана от Френското председателство на Съвета на ЕС) - в същото време се приема, изцяло или отчасти, от повече респонденти, в сравнение с през октомври 2022 г.; от този момент поддръжката за нея е повишена с 3 пункта до 41% .
Подкрепа за Европейски Съюз и НАТО
Проучването сочи, по отношение на предишни интервали, че поддръжката за присъединението на Северна Македония към Европейски Съюз се колебае в границите сред 73% (през октомври предходната година) и 83% (точно преди пет години).
Към май 2023 година е 79 на 100. Под половината респонденти обаче считат за допустимо присъединението през идващите 10 години; през октомври 2022 година делът им е понижен под половината за пръв път от Преспанското съглашение (с което Македония смени името си на Северна Македония) насам. За шест месеца (към май 2023 г.), делът им се е нараснал с 3 пункта до 49%.
От март 2021 година до момента последователно се доближават делът на респондентите, които считат, че страната е по-близо до еврочленство в този момент , в сравнение с при приемане на статут на претендент преди няколко години, и този на подкрепящите противоположната теза. Към март 2023 година делът на първите е 37%, на вторите - 39%.
Намаляла е поддръжката за " Отворени Балкани " - самодейност на Северна Македония, Сърбия и Албания. Към момента на тази обява изцяло или отчасти я поддържат 78% от респондентите, отчасти или напълно не я поддържат 17 на 100. Поддръжниците ѝ обаче са 82% към октомври 2022 година, а 13% не я поддържат.
Поддръжката за участие в НАТО остава 73% към май 2023 г ., против него се афишират 21 на 100. Делът варира с няколко пункта в последните години, въпреки през ноември 2021 година ненадейно да скача до 80%.
Обратно, България не попада измежду деветте страни, за които най-вече македонци са декларирали , че са водещи поддръжници на евроинтеграцията на страната им. За нея - макар уверенията на България от 2018 година като ротационен пресдедател на Съвета на Европейски Съюз, а и по-късно - не са дали гласа си даже 3% от респондентите, колкото са споделили това за Белгия, Унгария и Италия.
Гърция блокираше Северна Македония доста повече години, в сравнение с България, поради разногласието за името, само че 4% я считат в този момент за водещ покровител .
Проучването е извършено за организацията Center for Insights in Survey Research (CISR) сред 8 април и 4 май 2023 година с 1204 респонденти. Базираният във Вашингтон Републикански институт (основан през 1983 година по времето на президента Роналд Рейгън и публично не е обвързван с Републиканската партия - бел.ред.) разказва и политическия подтекст на тази анкета.
Посочва, че тя е осъществена в миг на напрегнати връзки сред София и Скопие поради българските клубове с имената на противоречиви в страната исторически персони. Но също по този начин на политическо напрежение в самата Северна Македония поради процедурата за регистриране на българите в конституцията, паралелно с напомнянето от европейски представители, че без тази стъпка няма начало на договаряния за участие.
Игра на отстъпки: разногласието за българите прекатурва македонската политика Вписването на българите в конституцията
Данните сочат, че няма съществено разминаване сред това изследване и други от предходната есен насам за настройките на македонците към вписването на българите в конституцията.
Под една трета е понижен делът на македонците, одобряващи включването на българите в конституцията на страната за започване на договаряния с Европейския съюз. Напълно или отчасти одобряват това 30% от запитаните през май 2023 година (при 35% през октомври 2022 г.).
Частично или изцяло отхвърлят сходна стъпка две трети от респондентите, като към октомври 2022 година делът им е бил 56 на 100 . Намалял е делът на нежелаещите да отговорят или далите отговор " Не зная " - от 10% на 6%.
Две трети бяха отхвърлящите конституционните ремонти към март 2023 година съгласно проучване на македонска организация. Проучването, взаимно с фондация " Конрад Аденауер ",, само че в актуалното проучване на Медждународния републикански институт няма разбивка по етническа принадлежност.
Разбивката по възраст сочи, че в нито една възрастова група поддръжниците на конституционните ремонти не са повече от противнците. И измежду най-младите - сред 18 и 35 година - те са 38% (при 58% отчасти или изцяло против). Подкрепата за измененията понижава в идващите две групи, като е едвам 23% при хората над 56-годишна възраст.
Няма сериозна смяна в настройките по въпроса дали македонският език е предпазен или заплашен от договарянията с Европейския съюз. И през октомври, и седем месеца по-късно, 42% дават отговор, че е отчасти или изцяло предпазен. Обратното считат 52% или с 1 пункт повече, в сравнение с през октомври 2022 година (намалял от този момент, с 1 пункт, е и делът на тези, които не знаят или не желаят да отговорят).
" Без нови условия от България ": Бундестагът призна македонската еднаквост и език Различни представители на Европейския съюз пробват да убедят политиците в Скопие и македонците, че няма да има смяна за македонския език, в противен случай, той ще стане един от формалните езици на Европейския съюз. Фактическото несъгласие, наложено от България и повдигнало въпроса за статута на македонския език, бе измежду факторите, събудили още веднъж страха от загуба на еднаквост. Преди месец, в отбрана на македонския език, еднаквост и просвета,.
Все отново възрастовата разбивка за последния въпрос сочи, че съвсем половината (47%) от хората сред 18 и 35 години виждат частична или цялостна отбрана за македонския език в договарянията с Европейски Съюз. В идващите възрастови групи този дял понижава.
Преговорната рамка - такава, каквато е (белязана от изискванията на България и препоръчана от Френското председателство на Съвета на ЕС) - в същото време се приема, изцяло или отчасти, от повече респонденти, в сравнение с през октомври 2022 г.; от този момент поддръжката за нея е повишена с 3 пункта до 41% .
Подкрепа за Европейски Съюз и НАТО
Проучването сочи, по отношение на предишни интервали, че поддръжката за присъединението на Северна Македония към Европейски Съюз се колебае в границите сред 73% (през октомври предходната година) и 83% (точно преди пет години).
Към май 2023 година е 79 на 100. Под половината респонденти обаче считат за допустимо присъединението през идващите 10 години; през октомври 2022 година делът им е понижен под половината за пръв път от Преспанското съглашение (с което Македония смени името си на Северна Македония) насам. За шест месеца (към май 2023 г.), делът им се е нараснал с 3 пункта до 49%.
От март 2021 година до момента последователно се доближават делът на респондентите, които считат, че страната е по-близо до еврочленство в този момент , в сравнение с при приемане на статут на претендент преди няколко години, и този на подкрепящите противоположната теза. Към март 2023 година делът на първите е 37%, на вторите - 39%.
Намаляла е поддръжката за " Отворени Балкани " - самодейност на Северна Македония, Сърбия и Албания. Към момента на тази обява изцяло или отчасти я поддържат 78% от респондентите, отчасти или напълно не я поддържат 17 на 100. Поддръжниците ѝ обаче са 82% към октомври 2022 година, а 13% не я поддържат.
Поддръжката за участие в НАТО остава 73% към май 2023 г ., против него се афишират 21 на 100. Делът варира с няколко пункта в последните години, въпреки през ноември 2021 година ненадейно да скача до 80%.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ