Какво печели Германия от войната срещу атома и въглищата?
Две са значимите вести от последната седмица, свързани с немската стопанска система. Първата е, че отводът на Германия от въглища и нуклеарна сила може да докара до дефицит на електрическа енергия. Представители на немската промишленост се опасяват, че тактиката на държавното управление за отричане от въглища и АЕЦ носи непредвидени опасности, защото не са извършени стрестестове за всички вероятни сюжети. Втората вест логичен следва първата и сочи, че доверието на бизнеса в Германия за стопанската система е стигнало сериозно ниски равнища. Защо двете неща са свързани, проучва специалистът Борислав Боев в специфичен коментар за .
Просто е, споделя той. За да се поддържа такава огромна индустриална машина, са нужни енергийни запаси. Техните доставки би трябвало да са по опция непрекъснати, сигурни, налични и стопански рентабилни. В актуалната стопанска система енергийната сигурност е от основно значение за действието на всички стопански браншове. Това, с което се сблъсква бизнесът в Германия, е притеснително. То в немалка степен е разследване от несъответстващата политика на генерации държавници там.
Германия разгласи война на обичайна енергетика, само че няма с какво да я замести в толкоз къс времеви небосвод. Да, така наречен „ възобновими енергийни източници “ усилиха общия си дял в енергийния микс на страната. Но тяхната непредсказуемост и прекомерна взаимозависимост от измененията в метеорологичните условия ги прави неустойчив детайл в енергийната система на страната. Реалностите сега са такива, че Германия има потребност от базова мощ, която да подсигурява стабилността на енергийните доставки. Щом в Берлин се отхвърлят стремително от въглищата и нуклеарната сила, единствената алтернатива остава природния газ. Как тогава Германия ще понижи енергийната си взаимозависимост?
Политиките на Ангела Меркел във връзка с климата и енергетиката също са надълбоко неправилни. От една страна, Германия желае да понижи въглеродните излъчвания, само че от друга, тя би трябвало да затвори най-нискоемисионните си централи до 2022 година
И по този начин, при вероятно прекъсване на въглищните централи и АЕЦ, в идващите 3-4 години, в случай че Германия въпреки всичко извърши личните си енергийни цели, ще би трябвало да се лиши от близо 22 гигавата генериращи мощности. Това значи внезапно разлюляване на така и така нежния баланс в енергийната им система. За 2018 година 50% от силата, създадена в Германия, е пристигнала от въглища и АЕЦ. Бързият отвод от тези два енергоносителя ще внесе неустановеност в енергийната система.
Несигурността в енергийните доставки напълно естествено ще докара до неустановеност в обезпечаването на индустриалния развой в немските компании. Ако тази неустановеност се резервира, това неизбежно ще рефлектира върху целия финансово-икономически развой в предприятията, тъй като без сила те безусловно не могат да произведат нищо. При подобен сюжет е напълно евентуално немската промишленост да загуби конкурентоспособност, и това да се трансферира върху цялостната икономическа картина в страната. Загубата на съществени базови мощности ще повлияе освен на немския, само че и на европейския пазар на електрическа енергия, защото Германия е главен експортьор на ток за прилежащи страни като Австрия, Швейцария, Полша и Белгия. Това поражда два казуса:
Първо. Лишавайки се от експортен капацитет, Германия ще загуби статута си на енергиен водач и благонадежден сътрудник в доставките на електрическа енергия. Всъщност, първите тревожни сигнали за загубата на този капацитет към този момент са налице. За първата половина на 2019 година износът на ток от Германия е намалял със 14%.
Второ. Намаляващи доходи от експорт на електрическа енергия. Това ще се отрази както върху националния бюджет на страната, по този начин и върху фирмите в енергетиката.
Проиндустриалната политика изисква устойчива енергетика. За страдание, образецът, който Германия дава, е в противоположната посока. Притеснителното е, че тази рецесия в немалка степен бе провокирана от неразумния авантюризъм на Меркел и ко. Грешната енергийна тактика е единствено част от синдрома. Неефективните обществени разходи, мигрантската политика и извънредно слабата икономическа дипломация, са на път да трансфорат един промишлен исполин във вторичен състезател.
Грешните решения в енергетиката могат да доведат до загуба на промишлен капацитет. Световната стопанска система няма да е постоянно във напредък, бизнес циклите се редуват, а с такава политика, Германия не е в положение да посрещне провокациите от възможна световна криза.
Намаляващото търсене в световен мащаб, комерсиалните дебати сред огромните играчи и Brexit са външните фактори, които спомагат за проблемите на немската промишленост. Основният вътрешен проблем обаче е, че политическата класа не основава онази резистентност, която ще помогне на Германия да построи имунитет против неподходящите последствия от възможна бъдеща криза.
Не би трябвало да забравяме, че протичащото се в Германия директно касае всички останали страни в Европа. Германия е индустриалното сърце на Европейския съюз и водещ състезател на международната икономическа сцена.
Ако немската стопанска система изпадне в режим на свободно рухване, това няма да е добре за нито една страна в границите на европейската общественост. Все още къс времеви прозорец, в който политиците могат да поправят грешките си. На първо време това значи опазване сигурността на немската енергийна система. Германската промишленост от много време сигнализира за проблемите в енергетиката.
Но въобще слушат ли политиците? Трудно е да се предвижда дали ще се откри политик в Германия, който да анулира дискурса по отричане от нуклеарната сила. Още по-трудно е да се откри подобен, който ще премисли цялостната енергийна политика на страната. Едно е несъмнено – с цел да има смяна, е нужна политическа храброст. Засега такава в Берлин, а и в Брюксел, липсва.
Просто е, споделя той. За да се поддържа такава огромна индустриална машина, са нужни енергийни запаси. Техните доставки би трябвало да са по опция непрекъснати, сигурни, налични и стопански рентабилни. В актуалната стопанска система енергийната сигурност е от основно значение за действието на всички стопански браншове. Това, с което се сблъсква бизнесът в Германия, е притеснително. То в немалка степен е разследване от несъответстващата политика на генерации държавници там.
Германия разгласи война на обичайна енергетика, само че няма с какво да я замести в толкоз къс времеви небосвод. Да, така наречен „ възобновими енергийни източници “ усилиха общия си дял в енергийния микс на страната. Но тяхната непредсказуемост и прекомерна взаимозависимост от измененията в метеорологичните условия ги прави неустойчив детайл в енергийната система на страната. Реалностите сега са такива, че Германия има потребност от базова мощ, която да подсигурява стабилността на енергийните доставки. Щом в Берлин се отхвърлят стремително от въглищата и нуклеарната сила, единствената алтернатива остава природния газ. Как тогава Германия ще понижи енергийната си взаимозависимост?
Политиките на Ангела Меркел във връзка с климата и енергетиката също са надълбоко неправилни. От една страна, Германия желае да понижи въглеродните излъчвания, само че от друга, тя би трябвало да затвори най-нискоемисионните си централи до 2022 година
И по този начин, при вероятно прекъсване на въглищните централи и АЕЦ, в идващите 3-4 години, в случай че Германия въпреки всичко извърши личните си енергийни цели, ще би трябвало да се лиши от близо 22 гигавата генериращи мощности. Това значи внезапно разлюляване на така и така нежния баланс в енергийната им система. За 2018 година 50% от силата, създадена в Германия, е пристигнала от въглища и АЕЦ. Бързият отвод от тези два енергоносителя ще внесе неустановеност в енергийната система.
Несигурността в енергийните доставки напълно естествено ще докара до неустановеност в обезпечаването на индустриалния развой в немските компании. Ако тази неустановеност се резервира, това неизбежно ще рефлектира върху целия финансово-икономически развой в предприятията, тъй като без сила те безусловно не могат да произведат нищо. При подобен сюжет е напълно евентуално немската промишленост да загуби конкурентоспособност, и това да се трансферира върху цялостната икономическа картина в страната. Загубата на съществени базови мощности ще повлияе освен на немския, само че и на европейския пазар на електрическа енергия, защото Германия е главен експортьор на ток за прилежащи страни като Австрия, Швейцария, Полша и Белгия. Това поражда два казуса:
Първо. Лишавайки се от експортен капацитет, Германия ще загуби статута си на енергиен водач и благонадежден сътрудник в доставките на електрическа енергия. Всъщност, първите тревожни сигнали за загубата на този капацитет към този момент са налице. За първата половина на 2019 година износът на ток от Германия е намалял със 14%.
Второ. Намаляващи доходи от експорт на електрическа енергия. Това ще се отрази както върху националния бюджет на страната, по този начин и върху фирмите в енергетиката.
Проиндустриалната политика изисква устойчива енергетика. За страдание, образецът, който Германия дава, е в противоположната посока. Притеснителното е, че тази рецесия в немалка степен бе провокирана от неразумния авантюризъм на Меркел и ко. Грешната енергийна тактика е единствено част от синдрома. Неефективните обществени разходи, мигрантската политика и извънредно слабата икономическа дипломация, са на път да трансфорат един промишлен исполин във вторичен състезател.
Грешните решения в енергетиката могат да доведат до загуба на промишлен капацитет. Световната стопанска система няма да е постоянно във напредък, бизнес циклите се редуват, а с такава политика, Германия не е в положение да посрещне провокациите от възможна световна криза.
Намаляващото търсене в световен мащаб, комерсиалните дебати сред огромните играчи и Brexit са външните фактори, които спомагат за проблемите на немската промишленост. Основният вътрешен проблем обаче е, че политическата класа не основава онази резистентност, която ще помогне на Германия да построи имунитет против неподходящите последствия от възможна бъдеща криза.
Не би трябвало да забравяме, че протичащото се в Германия директно касае всички останали страни в Европа. Германия е индустриалното сърце на Европейския съюз и водещ състезател на международната икономическа сцена.
Ако немската стопанска система изпадне в режим на свободно рухване, това няма да е добре за нито една страна в границите на европейската общественост. Все още къс времеви прозорец, в който политиците могат да поправят грешките си. На първо време това значи опазване сигурността на немската енергийна система. Германската промишленост от много време сигнализира за проблемите в енергетиката.
Но въобще слушат ли политиците? Трудно е да се предвижда дали ще се откри политик в Германия, който да анулира дискурса по отричане от нуклеарната сила. Още по-трудно е да се откри подобен, който ще премисли цялостната енергийна политика на страната. Едно е несъмнено – с цел да има смяна, е нужна политическа храброст. Засега такава в Берлин, а и в Брюксел, липсва.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ