Василев: Две са основните ползи от присъединяването към еврозоната
Две са главните изгоди от присъединението към еврозоната, като едната е забележителното понижаване на разноските за транзакции за българския бизнес, ще забележим и спад в лихвените проценти по заемите. В същото време и доверието на вложителите доста ще се усъвършенства. Това сподели Асен Василев, министър на финансите и вицепремиер по еврофондовете, в изявление на Слав Оков за Bloomberg LP, излъчено в предаването " Светът е бизнес ".
Разговори с сътрудниците от Европейски Съюз по отношение на датата на присъединение на България са почнали през лятото, още до момента в който Василев е министър в служебното държавно управление. " Определено има някои провокации в замисъла на еврозоната, които не бих нарекъл неточности, само че по време на гръцката рецесия видяхме, че те са преодолими ". „ На този стадий “ наподобява, че изгодите несъмнено са повече от рисковете.
За фискалната дисциплинираност и новия бюджет вицепремиерът сподели, че се реализира пакет от ограничения за поддръжка „ на стопанската система и на хората през този сложен интервал “, обвързван с коронавирус.
„ От друга страна, в случай че разгледате показания нов бюджет, ще видите удвояване на финансовите вложения. Това е мощно подкрепящ растежа бюджет. Има обилни вложения в човешкия капитал, в опазването на здравето и образованието. Основната концепция на този бюджет е да се промени следваната от България траектория. В исторически проект, растежът на България нормално се равнява на междинния за Европа плюс % - % и половина. Ние желаеме сензитивно да увеличим този напредък “.
" Не съм толкоз угрижен за инфлацията ", безапелационен бе събеседникът. „ В България инфлацията е главно импортирана. Знаете, че левът е закрепен към еврото и каквото се случи в еврозоната се случва и тук “.
„ Променливата в тази ситуация са цените на силата. Българската стопанска система е доста по-енергоемка и според от протичащото се с цените на силата, дали те ще изпреварят междинната инфлация или ще са под нея, то и инфлацията в България ще е малко по-висока или малко по-ниска от междинната за Европа “.
За да се парират последствията от инфлацията, Асен Василев съобщи, че са нужни „ две неща “. „ Първо, ние явно би трябвало да успеем да овладеем цените на силата посредством дълготрайни контракти, промени в някои от индустриалните структури, промени в регулациите на енергийния бранш. Това ще понижи осезаемо инфлацията в България. Другото, което можем да създадем за инфлацията е посредством фискалната политика да подсигуряваме, че държавните разноски са по-скоро за вложения, в сравнение с за ползване, което и вършим “.
Помолен да разкрие повече детайлности за проектите на България да продаде облигации на интернационалните пазари, с цел да покрие недостига и да погаси предходни задължения, министърът на финансите сподели, че „ България не разяснява авансово емисионния си календар “.
„ Убеден съм, че би трябвало да има известна предвидимост, когато беседваме с пазарите и сътрудниците си, само че необятното обявяване нормално лимитира опциите ни и времето за издаване на дълг... Ще би трябвало да приказваме с пазарите, тъй като следва огромно заплащане през първото тримесечие “.
През първото тримесечие не се възнамерява продажба на облигации. Освен нормалните еврооблигации, които е емитирала България до в този момент, ще се „ употребяват и някои други принадлежности като SURE на Европа за някои характерни ограничения “. „ Обърнахме се и към локалните пазари с редица принадлежности “, само че измежду тях не са да вземем за пример зелените облигации.
Относно Плана за възобновяване и резистентност Асен Василев сподели, че „ сме в диалози с Европа “. „ Знаете, че получихме някои мнения и сме в развой на смяна на някои планове, изключително тези свързани с енергийния бранш, по които имаше повече мнения “.
„ Очакваме да подадем проекта още веднъж в Комисията и да стартираме дейни договаряния в края на януари и началото на февруари “. „ Смятам, че проектът може вероятно да бъде утвърден в края на март и началото на април. Междувременно ние ще стартираме с национално финансиране на някои планове, а финансирането по проекта ще пристигна някъде през първата половина на годината “.
За разновидността, при който България не получава парите бързо и би трябвало известно време да реализира плановете единствено с локално финансиране, Василев сподели, че „ това е доста премислен метод на държавното управление “. „ Ние би трябвало да изпълним плановете, тъй като те са значими за България, а не тъй като има налично финансиране. Те са значими за България, а както знаете съотношението ни на дълг към Брутният вътрешен продукт е много ниско и постоянно можем да финансираме плановете посредством други средства “.
„ Нямаме съответен проект за криптовалутите. Единственото, което мога да ви кажа сигурно е, че България няма да копае криптовалути, само че гледаме на тях като евентуален механизъм за разплащания и диверсификация, който може да бъде въведен... в кратковременен до средносрочен проект “.
Това е по-скоро „ желание “, а не проект, тъй като един проект изисква съответни стъпки, разясни Василев. „ Водим диалози с Българска народна банка и някои от играчите в криптоиндустрията, с цел да проверим опциите и дали има смисъл да се подхващат следващи стъпки. Това не е въпрос единствено пред България. Има полемика за цифровото евро в Европейски Съюз и Европейската централна банка, тъй че не бих споделил, че това е огромна вест под каквато и да е форма. Днес всяко държавно управление води полемики и обмисля какво да прави с цифровите валути “.
Какви са аргументите да се насочим към 2024 година, вместо по образеца на Хърватия да фиксираме последна дата 2023 година? Възползва ли се Хърватия от „ леко разхлабената фискална дисциплинираност в Европейски Съюз “? С какви стъпки ще се върви към смяна на усещането за България като най-корумпираната страна в Европейски Съюз? Какви са опциите на България да извърши условията на Европейски Съюз по Зелената договорка? Как ще решим казуса със забележителната взаимозависимост на България от въглищата? Каква е опцията една от въглищните централи да се трансформира в централа на гориво от боклуци?
Разговори с сътрудниците от Европейски Съюз по отношение на датата на присъединение на България са почнали през лятото, още до момента в който Василев е министър в служебното държавно управление. " Определено има някои провокации в замисъла на еврозоната, които не бих нарекъл неточности, само че по време на гръцката рецесия видяхме, че те са преодолими ". „ На този стадий “ наподобява, че изгодите несъмнено са повече от рисковете.
За фискалната дисциплинираност и новия бюджет вицепремиерът сподели, че се реализира пакет от ограничения за поддръжка „ на стопанската система и на хората през този сложен интервал “, обвързван с коронавирус.
„ От друга страна, в случай че разгледате показания нов бюджет, ще видите удвояване на финансовите вложения. Това е мощно подкрепящ растежа бюджет. Има обилни вложения в човешкия капитал, в опазването на здравето и образованието. Основната концепция на този бюджет е да се промени следваната от България траектория. В исторически проект, растежът на България нормално се равнява на междинния за Европа плюс % - % и половина. Ние желаеме сензитивно да увеличим този напредък “.
" Не съм толкоз угрижен за инфлацията ", безапелационен бе събеседникът. „ В България инфлацията е главно импортирана. Знаете, че левът е закрепен към еврото и каквото се случи в еврозоната се случва и тук “.
„ Променливата в тази ситуация са цените на силата. Българската стопанска система е доста по-енергоемка и според от протичащото се с цените на силата, дали те ще изпреварят междинната инфлация или ще са под нея, то и инфлацията в България ще е малко по-висока или малко по-ниска от междинната за Европа “.
За да се парират последствията от инфлацията, Асен Василев съобщи, че са нужни „ две неща “. „ Първо, ние явно би трябвало да успеем да овладеем цените на силата посредством дълготрайни контракти, промени в някои от индустриалните структури, промени в регулациите на енергийния бранш. Това ще понижи осезаемо инфлацията в България. Другото, което можем да създадем за инфлацията е посредством фискалната политика да подсигуряваме, че държавните разноски са по-скоро за вложения, в сравнение с за ползване, което и вършим “.
Помолен да разкрие повече детайлности за проектите на България да продаде облигации на интернационалните пазари, с цел да покрие недостига и да погаси предходни задължения, министърът на финансите сподели, че „ България не разяснява авансово емисионния си календар “.
„ Убеден съм, че би трябвало да има известна предвидимост, когато беседваме с пазарите и сътрудниците си, само че необятното обявяване нормално лимитира опциите ни и времето за издаване на дълг... Ще би трябвало да приказваме с пазарите, тъй като следва огромно заплащане през първото тримесечие “.
През първото тримесечие не се възнамерява продажба на облигации. Освен нормалните еврооблигации, които е емитирала България до в този момент, ще се „ употребяват и някои други принадлежности като SURE на Европа за някои характерни ограничения “. „ Обърнахме се и към локалните пазари с редица принадлежности “, само че измежду тях не са да вземем за пример зелените облигации.
Относно Плана за възобновяване и резистентност Асен Василев сподели, че „ сме в диалози с Европа “. „ Знаете, че получихме някои мнения и сме в развой на смяна на някои планове, изключително тези свързани с енергийния бранш, по които имаше повече мнения “.
„ Очакваме да подадем проекта още веднъж в Комисията и да стартираме дейни договаряния в края на януари и началото на февруари “. „ Смятам, че проектът може вероятно да бъде утвърден в края на март и началото на април. Междувременно ние ще стартираме с национално финансиране на някои планове, а финансирането по проекта ще пристигна някъде през първата половина на годината “.
За разновидността, при който България не получава парите бързо и би трябвало известно време да реализира плановете единствено с локално финансиране, Василев сподели, че „ това е доста премислен метод на държавното управление “. „ Ние би трябвало да изпълним плановете, тъй като те са значими за България, а не тъй като има налично финансиране. Те са значими за България, а както знаете съотношението ни на дълг към Брутният вътрешен продукт е много ниско и постоянно можем да финансираме плановете посредством други средства “.
„ Нямаме съответен проект за криптовалутите. Единственото, което мога да ви кажа сигурно е, че България няма да копае криптовалути, само че гледаме на тях като евентуален механизъм за разплащания и диверсификация, който може да бъде въведен... в кратковременен до средносрочен проект “.
Това е по-скоро „ желание “, а не проект, тъй като един проект изисква съответни стъпки, разясни Василев. „ Водим диалози с Българска народна банка и някои от играчите в криптоиндустрията, с цел да проверим опциите и дали има смисъл да се подхващат следващи стъпки. Това не е въпрос единствено пред България. Има полемика за цифровото евро в Европейски Съюз и Европейската централна банка, тъй че не бих споделил, че това е огромна вест под каквато и да е форма. Днес всяко държавно управление води полемики и обмисля какво да прави с цифровите валути “.
Какви са аргументите да се насочим към 2024 година, вместо по образеца на Хърватия да фиксираме последна дата 2023 година? Възползва ли се Хърватия от „ леко разхлабената фискална дисциплинираност в Европейски Съюз “? С какви стъпки ще се върви към смяна на усещането за България като най-корумпираната страна в Европейски Съюз? Какви са опциите на България да извърши условията на Европейски Съюз по Зелената договорка? Как ще решим казуса със забележителната взаимозависимост на България от въглищата? Каква е опцията една от въглищните централи да се трансформира в централа на гориво от боклуци?
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ