Защо срещата Борисов - Нетаняху бе важна за ЕС?
Две са нещата в Европейския съюз, които биха провокирали в министър-председателя на Израел Бенямин Нетаняху откровено отрицание и непресторено неспокойствие.
Едното е политиката на поддръжка от страна на Европейски Съюз за Ядреното съглашение с Иран, в това число след напускането на Съединени американски щати на въпросния контракт.
Второто е това, което Тел Авив възприема като " про-палестински Европейски Съюз ". А точно сериозното отношение на съюза по отношение на политиката на заселничество, която Израел практикува по отношение на Източен Йерусалим и Западния бряг (въпреки резолюциите на ООН). Като различен свеж образец в това отношение може да бъде посочено и неодобрението на Европейски Съюз (поне на общо и институционално ниво) по отношение на преместването на американското посолство в Йерусалим.
Ако можем да обобщим, в очите на Бенямин Нетаняху Европейски Съюз е сключил договорка с дявола: съюзът поддържа режима на аятоласите и този на палестинците, а техният общ знаменател е тероризмът.
Тези две условия вършат по този начин, че Бенямин Нетаняху няма изключително предпочитание да си приказва с Европейски Съюз като цяло. Затова пък министър-председателят на Израел избира да контактува с обособени групи от страни в границите на съюза.
Така да вземем за пример, през 2017-та година Нетаняху бе посетител на Вишеградската четворка в Будапеща. А август месец тази година министър-председателят на Израел бе в Литва на конгрес на Балтийските страни (Литва, Латвия, Естония). Вчера пък бе във Варна на четиристранната балканска среща (България, Сърбия, Гърция, Румъния).
Какво се крие зад тази външно-политическа интензивност на израелския министър-председател в тези европейски топоси?
Идеята на Нетаняху е да влага задоволително старания в страните от Централна и Източна Европа, тъй че те да съумеят " от вътрешната страна ", в случай че не да трансформират, то най-малко да " спънат " настоящата политика на Европейски Съюз за съдействие с Иран и поддръжка за Близко-източния кротичък развой.
И тази политика дава резултат, въпреки и не толкоз забележим на първи прочит. Така да вземем за пример по-рано през годината Чехия, Унгария и Румъния блокираха опита на Европейски Съюз съюзът да излезе с декларация, критикуваща преместването на посолството на Съединени американски щати от Тел Авив в Йерусалим. Именно Прага, Будапеща и Букурещ наподобяват най-изкушени в това да последват този ход на Съединени американски щати. Чехите даже откриха един собствен културен център в Йерусалим, което се смята като първа стъпка в тази тенденция.
А когато Полша промени законодателството си по отношение на Холокоста, а Унгария предприе някои ограничения против активността на Джордж Сорос, равнището на нервност внезапно се повиши в някои среди в Западна Европа и Съединени американски щати. Но не и в Израел. Юли месец тази година Бенямин Нетаняху застана до Виктор Орбан, с цел да разгласят, че двамата са " един до друг против антисемитизма ".
Истината е, че Нетаняху се усеща доста по-добре в компанията на Качински и Орбан, в сравнение с в тази на Меркел и Макрон. За разлика от вторите, първите схващат опасността от радикалния ислям, който е всекидневие за Израел.
По този метод елитът на Израел, дружно с този на Съединени американски щати, през последните години намират повече сходни хрумвания и общи тематики със страните от Централна и Източна Европа, в сравнение с с тези от Западна. Тандемът Тръмп - Нетаняху, който лидира доста от процесите на интернационалната сцена, е в действителност формулата на религиозното дясно, която артикулира полезности, доста близки до тези на страните от Вишеград и Балканите.
Този възходящ ценностен консенсус, дружно с политиката на таргетиране на обособени групи страни от Европейски Съюз, пък евентуално са нещата, които Европейски Съюз не понасят в Бенямин Нетаняху.
Политиката на Израел в тази част на Европа обаче не се изчерпва единствено до полезностите и реториката. Тъкмо в противен случай, Тел Авив има мощен коз: това са богатите на природен газ залежи, които страната откри през последните няколко години.
Затова точно планът EastMed Pipeline (тръба, започваща от водите на Израел, минаваща през Кипър и Крит, достигаща до Гърция и Италия), който има потенциал от към 20 мкм (засега) годишно, би бил значим за енергийната диверсификация на Европейски Съюз. Това би обогатило конкуренцията, цените и вариантите, в това число и при основаването на газов хъб " Балкан ", за енергийната диверсификация пред района на Югоизточна Европа, която до този миг се изчерпваше с плана на Южния газов кулоар (вносът от Азербайджан и района на Каспийско море).
Затова тук е значимо да се преценяват обективно опциите за това дали EastMed Pipeline може да се отклони от Гърция към България. Освен от София, тази концепция среща поддръжка и от Белград, изразена от президента на страната Александър Вучич.
Самият Израел е решил, че може да изнася към половината от количеството природен газ, което може да добива (останалата половина е задоволителна за вътрешното ползване на страната). Разбира се, EastMed Pipeline ще бъде и инструмент, посредством който Тел Авив ще може да оказва и политическо въздействие, което надали постоянно ще удовлетворява Брюксел.
Поне това сочи опитът. Един път, в посока Египет и Йордания, които са сключили контракти за доставка на израелски природен газ. Втори път, в посока на обединението Израел - Гърция - Кипър - Египет от Източното Средиземноморие, която Тел Авив построява и насочва против Турция.
Но в тази ситуация на създаването на EastMed Pipeline, в това число в интерес на енергийната диверсификация на Югоизточна Европа, Бенямин Нетаняху и Европейски Съюз може да намерят най-малко по едно нещо, което да харесват в другия.
Затова днешната среща сред Бойко Борисов и Бенямин Нетаняху във Варна бе значима. Тя даде и друга вероятност пред връзките сред Европейски Съюз и Израел, друга от тази на споделените съображения.
Едното е политиката на поддръжка от страна на Европейски Съюз за Ядреното съглашение с Иран, в това число след напускането на Съединени американски щати на въпросния контракт.
Второто е това, което Тел Авив възприема като " про-палестински Европейски Съюз ". А точно сериозното отношение на съюза по отношение на политиката на заселничество, която Израел практикува по отношение на Източен Йерусалим и Западния бряг (въпреки резолюциите на ООН). Като различен свеж образец в това отношение може да бъде посочено и неодобрението на Европейски Съюз (поне на общо и институционално ниво) по отношение на преместването на американското посолство в Йерусалим.
Ако можем да обобщим, в очите на Бенямин Нетаняху Европейски Съюз е сключил договорка с дявола: съюзът поддържа режима на аятоласите и този на палестинците, а техният общ знаменател е тероризмът.
Тези две условия вършат по този начин, че Бенямин Нетаняху няма изключително предпочитание да си приказва с Европейски Съюз като цяло. Затова пък министър-председателят на Израел избира да контактува с обособени групи от страни в границите на съюза.
Така да вземем за пример, през 2017-та година Нетаняху бе посетител на Вишеградската четворка в Будапеща. А август месец тази година министър-председателят на Израел бе в Литва на конгрес на Балтийските страни (Литва, Латвия, Естония). Вчера пък бе във Варна на четиристранната балканска среща (България, Сърбия, Гърция, Румъния).
Какво се крие зад тази външно-политическа интензивност на израелския министър-председател в тези европейски топоси?
Идеята на Нетаняху е да влага задоволително старания в страните от Централна и Източна Европа, тъй че те да съумеят " от вътрешната страна ", в случай че не да трансформират, то най-малко да " спънат " настоящата политика на Европейски Съюз за съдействие с Иран и поддръжка за Близко-източния кротичък развой.
И тази политика дава резултат, въпреки и не толкоз забележим на първи прочит. Така да вземем за пример по-рано през годината Чехия, Унгария и Румъния блокираха опита на Европейски Съюз съюзът да излезе с декларация, критикуваща преместването на посолството на Съединени американски щати от Тел Авив в Йерусалим. Именно Прага, Будапеща и Букурещ наподобяват най-изкушени в това да последват този ход на Съединени американски щати. Чехите даже откриха един собствен културен център в Йерусалим, което се смята като първа стъпка в тази тенденция.
А когато Полша промени законодателството си по отношение на Холокоста, а Унгария предприе някои ограничения против активността на Джордж Сорос, равнището на нервност внезапно се повиши в някои среди в Западна Европа и Съединени американски щати. Но не и в Израел. Юли месец тази година Бенямин Нетаняху застана до Виктор Орбан, с цел да разгласят, че двамата са " един до друг против антисемитизма ".
Истината е, че Нетаняху се усеща доста по-добре в компанията на Качински и Орбан, в сравнение с в тази на Меркел и Макрон. За разлика от вторите, първите схващат опасността от радикалния ислям, който е всекидневие за Израел.
По този метод елитът на Израел, дружно с този на Съединени американски щати, през последните години намират повече сходни хрумвания и общи тематики със страните от Централна и Източна Европа, в сравнение с с тези от Западна. Тандемът Тръмп - Нетаняху, който лидира доста от процесите на интернационалната сцена, е в действителност формулата на религиозното дясно, която артикулира полезности, доста близки до тези на страните от Вишеград и Балканите.
Този възходящ ценностен консенсус, дружно с политиката на таргетиране на обособени групи страни от Европейски Съюз, пък евентуално са нещата, които Европейски Съюз не понасят в Бенямин Нетаняху.
Политиката на Израел в тази част на Европа обаче не се изчерпва единствено до полезностите и реториката. Тъкмо в противен случай, Тел Авив има мощен коз: това са богатите на природен газ залежи, които страната откри през последните няколко години.
Затова точно планът EastMed Pipeline (тръба, започваща от водите на Израел, минаваща през Кипър и Крит, достигаща до Гърция и Италия), който има потенциал от към 20 мкм (засега) годишно, би бил значим за енергийната диверсификация на Европейски Съюз. Това би обогатило конкуренцията, цените и вариантите, в това число и при основаването на газов хъб " Балкан ", за енергийната диверсификация пред района на Югоизточна Европа, която до този миг се изчерпваше с плана на Южния газов кулоар (вносът от Азербайджан и района на Каспийско море).
Затова тук е значимо да се преценяват обективно опциите за това дали EastMed Pipeline може да се отклони от Гърция към България. Освен от София, тази концепция среща поддръжка и от Белград, изразена от президента на страната Александър Вучич.
Самият Израел е решил, че може да изнася към половината от количеството природен газ, което може да добива (останалата половина е задоволителна за вътрешното ползване на страната). Разбира се, EastMed Pipeline ще бъде и инструмент, посредством който Тел Авив ще може да оказва и политическо въздействие, което надали постоянно ще удовлетворява Брюксел.
Поне това сочи опитът. Един път, в посока Египет и Йордания, които са сключили контракти за доставка на израелски природен газ. Втори път, в посока на обединението Израел - Гърция - Кипър - Египет от Източното Средиземноморие, която Тел Авив построява и насочва против Турция.
Но в тази ситуация на създаването на EastMed Pipeline, в това число в интерес на енергийната диверсификация на Югоизточна Европа, Бенямин Нетаняху и Европейски Съюз може да намерят най-малко по едно нещо, което да харесват в другия.
Затова днешната среща сред Бойко Борисов и Бенямин Нетаняху във Варна бе значима. Тя даде и друга вероятност пред връзките сред Европейски Съюз и Израел, друга от тази на споделените съображения.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ