Две новини от последните дни ми дадоха повод за написването

...
Две новини от последните дни ми дадоха повод за написването
Коментари Харесай

Освирепелият феминизъм

Две вести от последните дни ми дадоха мотив за написването на тази публикация. Едната е решението на Спортната комисия на щата Калифорния да суспендира боксовия лиценз на Кубрат Пулев поради прословутата целувка с репортерката Дженифър Равало. Другата е петицията на американски феминистки организации, с която се оспорва премията " Златна палма " за френския артист Ален Делон - премията следва да му бъде връчена на кинофестивала в Кан.

Привидно двата проблема са прекомерно разнообразни - до момента в който при първия става дума за пояснение на щатско законодателство във връзка с половия тормоз, при втория имаме единствено мнението на някакви активист(к)и, което явно няма да бъде взето поради. И въпреки всичко, въпреки и разнообразни, двете случки имат и нещо общо - опити за скопяване на белия, хетеросексуален мъж.

Да стартираме с Кубрат Пулев. От онази злополучна целувка насам, мнозина повториха азбучната истина, че законите би трябвало да се съблюдават, и когато отидеш в непозната страна, държанието ти следва да е съобразено с локалното законодателство, без значение дали ти харесва или не. И по принцип са прави. Само че има една основна детайлност. Законите нормално следват публичните настройки, а точно публичните настройки са обект на актуалното ревю.

Защитната теза на Пулев, показана от самия него и от адвокатката му по време на чуването пред Спортната комисия, стъпваше върху една съществена теза: Пулев си е разрешил да целуне Равало, тъй като е усещал, че сред тях двамата се е основала непосредственост. Чувствал я е не като журналистка, а като другарка. В композиция с еуфорията от успеха, е направил непринудено, безогледно деяние. Впоследствие е осъзнал, че преценката му е била неверна, и съжалява за държанието си. Но има ли мъж на света, който да не е бъркал в преценката си в една или друга обстановка? И редно ли е неверната преценка да води до такива последици, вместо на момента да бъде глобена (било с думи, било с мимика, в случай че би трябвало и с шамар)? Нещо, което не бе направено от страна на Дженифър Равало и това се видя от целия свят.

Това не е нито първата победа в професионалната кариера на Кобрата, нито първото изявление, което дава на атрактивна журналистка. Защо сходно нещо не се е случвало преди? Струва си да се замислим.

През последните 24 часа си направих труда да интервюирам дами от моето обществено обграждане (на живо и във Фейсбук) по тематиката. Повечето обявиха, че не биха били ОК да бъдат целунати по този метод от потен боксьор с аркада (имаше и малцинство, съгласно което това е задоволително, в случай че сред двамата съществува близост/симпатия/приятелство). Но нито една, дублирам нито една от тези дами не утвърди държанието на журналистката, известна като Джени Суши. Която в началото сияеше от наслаждение и едвам на другия ден разбра, че била жертва на полово посягане.

Няма по какъв начин да не направи усещане, че всички въпроси, отнасящи се до държанието на репортерката преди, по време на и след боксовия мач, бяха обект на обструкции от страна на комисията. Дузина въпроси, в случай че не и повече. Въпроси, чиито отговори потвърждават тезата на Кубрат. Едва ли има потребност да се връщаме към детайлностите към мача и последвалото тържество, те към този момент са необятно известни.

За Спортната комисия нямаше значение, че Джени Суши е дала нееднократни мотиви на Кобрата да получи чувство за непосредственост. Нямаше значение, че той осъзнава грешката си и съжалява. Нямаха значение и думите от петицията на българи в Калифорния, съгласно които сходен жест не е демонстрация на пренебрежение, а в България дамите са на респект, задоволително необятно показани в бизнеса, политиката и науката, и суспендирането на лиценза е ненужна и несъразмерна глоба.

Интересно, дават ли си сметка законотворците в щата Калифорния, до каква степен са ескалирали нещата? Ако за едно такова непремерено, само че въпреки всичко почтено деяние наказването е толкоз сурово, по какъв начин това (ще) рефлектира освен върху спортистите, а и върху мъжете въобще? Да желаеме разрешение преди всяка самодейност, водеща до фамилиарност? Ама вие съществено ли?

Като се сетя какви неща правехме на съученичките в ранна тийнейджърска възраст (част от които са възпяти от групата " Хиподил " ), напряко не ми се мисли какъв обществен Армагедон би настъпил при положение, че американските закони за полов тормоз бъдат навсякъде въведени. Едва ли е нужно да прецизирам, че става дума за действия, спрямо които " целувката на Кобрата " си е напълно почтена задявка. И да, получавахме си ругатните и шамарите от девойките, само че не съм чул някоя от тях да е изпаднала в дълбока меланхолия от това.

Сега да преминем към случая с Ален Делон. (Пояснение за родените след 1995 година: Ален Делон е освен един от най-великите артисти в историята на киното, а и неоспорим секссимвол за няколко генерации дами. При това без да наподобява на Кристиано Роналдо или Джъстин Бийбър. Помня, че в детството ми, през 80-те години на предишния век, всички дами и девойки към мен въздишаха по него. Ама като споделям всички, имам поради всички.)

Та, намерили са се някакви феминистки, които го упрекват в " настъпателност " по отношение на дамите, хомофобия, трансфобия, сексизъм и поддръжка на крайнодесни политически хрумвания. Въобще, всички " смъртни грехове " съгласно модерните тоталитарни стожери на " политическата уместност ". И поради това, съгласно тях, не трябвало да получи " Златна палма " за изцяло творчество. Без значение, че описът с касови кино шлагери, в които е взел участие в продължение на няколко десетилетия, е респектиращо дълъг.

Любопитно е обаче защо са го погнали. Може би поради една негова популярна фраза, която гласи: " Няма нищо по-хубаво от жена, която наподобява на жена. " Толкова същинско, толкоз естествено и в същото време толкоз влудяващо днешните джендър-идеолози.

Слава Богу, уредниците на кинофестивала в Кан не са изгубили разсъдъка си, и феминистката нервност против Ален Делон очевидно ще остане без резултат. Но все пак, се постанова да се замислим за настройките, от които тя е подбудена.

И Пулев, и Делон, са не просто емблематични фигури в своите области. И двамата са емблематични алфа-мъжкари, символизиращи ролята на мъжа в връзките сред двата пола. Отношения, чиято логичност не се е трансформирала за десетки хиляди години човешко развиване, единствено дето през последните две-три хилядолетия тези връзки са облечени в цивилизована форма.

Мъжът постоянно е бил дейната, поемаща самодейността страна в тези връзки. Дали по-първично (Кобрата) или по-рафинирано (Делон), само че постоянно интензивно. Ако не беше по този начин, щеше ли Ромео да се катери до балкона на Жулиета? Щеше ли Парис да отвлече " хубавата Елена " от Менелай?

Именно тази мъжка интензивност през днешния ден е атакувана от феминисткото придвижване. И в случай че тази офанзива се увенчае с триумф, психическото " скопяване " на мъжа е неизбежно. От което ще пострадат и мъжете, и дамите. Мъжете, тъй като ще се трансфорат в сковани от боязън женчовци, а дамите, тъй като ще изгубят чувството за мъжка мощ и храброст до себе си.

Скопяването на белия, хетеросексуален мъж върви под предлог за битка с насилието. Само че дамите нямат нищо срещу насилието по принцип - имат срещу това принуждение да е ориентирано към тях. Ако мъже водят война по сред си (особено поради жена), това в очите на дамите е красиво и сантиментално. Историята на човечеството го е потвърдила - от първобитните борби сред мъжкари за продобиване на женската, през гладиаторските боеве, рицарските шампионати, дуелите...

А за какво съответно към белия, хетеросексуален мъж? Защото постоянно такива са " на мушката " на феминистките. Как пък един път тези борци за правата на дамите не надигнаха глас против извращенията в мюсюлмаския свят (бой с пръчка, обрязване на клитора, ликвидиране с камъни и т.н.)? Защо все за насилници и потисници се набеждават мъжете от нашата бяла, европейска, християнска цивилизация, в която правата на дамите са в най-голяма степен предпазени?

Резултатите от това безумство към този момент го видяхме преди три години и половина в Кьолн. Когато стотици имигратни от Африка и Близкия изток насилваха локални дами на площада пред катедралата, а техните съпрузи, другари, татковци и братя не посмяха да отмъстят за поруганата им чест. Ако на този освирпял феминизъм не бъде даден отпор, белият хетеросексуален мъж ще става все по-беззащитен (и душевен, и с вързани от закона ръце) и е въпрос на време " нескопените " мъже, предствители на други религии и култури, да завладяват нашата цивилизация.

Освирепял феминизъм, за който даже дами, самоопределящи се като феминистки, настояват, че няма нищо общо с същинския феминизъм. Струва си да се замислим и върху това.
Димитър Петров, news.bg
Източник: dnesplus.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР