Прекланяме глави пред бележити подвизи от историята на България
Две годишнини от огромни исторически събития за България означаваме през днешния ден. На 20 юли се навършват по едно и също време 116 година от експлоадирането на Илинденско-Преображенското въстание и 151 година от подвиха на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
Илинденско-Преображенското въстание е естествено продължение на опитите за политическо и духовно избавление и обединяване на българския народ. Избухва в Битолски, Солунски и Скопски революционен окръг.
В началото на януари 1903 година в Солун е призован конгрес на ВМОРО. В отсъствието на огромна част от представителите на революционните окръзи и на нейните най-видни водачи - Гоце Делчев, Даме Груев, Гьорче Петров и други, които са съперници на каквито и да било прибързани дейности, конгресът взима решение за оповестяване на общо въстание напролет на същата година. Макар и да не са съгласни с това решение, Гоце Делчев и неговите най-близки сподвижници се подчиняват. Те поставят старания единствено за неговото отсрочване през лятото на същата година и за превръщането му от навсякъде в стратегично, т. е. в дейности най-вече на въстанически чети в планинските и полупланинските региони, където дейностите на постоянната турска войска се допуска, че не могат да бъдат изключително ефикасни.
На извършения в Смилево областен конгрес е направен проектът за въстаническите дейности. Избран е управителен щаб в състав Даме Груев, Борис Сарафов и А. Лозанчев, на който е делегирано и правото той да дефинира датата на въстанието. На 21 април (по остарял стил) край с. Баница е погубен Г. Делчев. При все това подготовката за въстанието не стопира.
След конгреса в Смилево следва и различен конгрес, призован в местността Петрова равнища в Странджа, където е разискван проектът за въстаническите дейности в Одринско и е избран
съставът на бойното ядро в този регион: Михаил Герджиков, Л.Маджаров и Ст. Икономов.
Въстанието избухва на 20 юли (Илинден) 1903 година, откъдето идва и име му. Най-напред въстанието избухва в Битолския революционен окръг. Само за няколко дни то обгръща всички обитаеми пунктове в планинските местности на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска кази (околии). Кулминационна точка на въстанието става завладяването на гр. Крушово и прокламирането на Крушовската република. На 6 август същата година въстанието избухва и в Одринско.
Илинденско-Преображенското въстание е естествено продължение на опитите за политическо и духовно избавление и обединяване на българския народ. Избухва в Битолски, Солунски и Скопски революционен окръг.
В началото на януари 1903 година в Солун е призован конгрес на ВМОРО. В отсъствието на огромна част от представителите на революционните окръзи и на нейните най-видни водачи - Гоце Делчев, Даме Груев, Гьорче Петров и други, които са съперници на каквито и да било прибързани дейности, конгресът взима решение за оповестяване на общо въстание напролет на същата година. Макар и да не са съгласни с това решение, Гоце Делчев и неговите най-близки сподвижници се подчиняват. Те поставят старания единствено за неговото отсрочване през лятото на същата година и за превръщането му от навсякъде в стратегично, т. е. в дейности най-вече на въстанически чети в планинските и полупланинските региони, където дейностите на постоянната турска войска се допуска, че не могат да бъдат изключително ефикасни.
На извършения в Смилево областен конгрес е направен проектът за въстаническите дейности. Избран е управителен щаб в състав Даме Груев, Борис Сарафов и А. Лозанчев, на който е делегирано и правото той да дефинира датата на въстанието. На 21 април (по остарял стил) край с. Баница е погубен Г. Делчев. При все това подготовката за въстанието не стопира.
След конгреса в Смилево следва и различен конгрес, призован в местността Петрова равнища в Странджа, където е разискван проектът за въстаническите дейности в Одринско и е избран
съставът на бойното ядро в този регион: Михаил Герджиков, Л.Маджаров и Ст. Икономов.
Въстанието избухва на 20 юли (Илинден) 1903 година, откъдето идва и име му. Най-напред въстанието избухва в Битолския революционен окръг. Само за няколко дни то обгръща всички обитаеми пунктове в планинските местности на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска кази (околии). Кулминационна точка на въстанието става завладяването на гр. Крушово и прокламирането на Крушовската република. На 6 август същата година въстанието избухва и в Одринско.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ