Две години, след като го създаде, МОН тръгна да поправя

Две години, откакто го сътвори, МОН потегли да поправя правилника за основаването на Обществените препоръки към всяко учебно заведение и детска градина, които бяха измислени с новия учебен закон (ЗПУО), натрапен от ГЕРБ. И какви са поправките? Ами, видите ли, родител на дете, което е приключило учебното заведение, със заповед на шефа можел да остане в публичния съвет до приключването на тригодишния си мандат. И още - публичните препоръки към този момент няма да разискват годишния отчет за активността си с родителите от цялото учебно заведение, както се искаше до момента. Въпросните препоръки са основани съгласно МОН за "да се основат дейни и демократични общности за подкрепяне и цивилен надзор в учебните заведения. А задачата на поправката, съгласно претекстовете на специалистите, била да се основат спомагателни условия за реализиране на по този начин описаната цел.
Ей на това му се вика "дрън-дрън, та пляс " - нещо, което към този момент две години е главно занятие на властта във връзка на злощастния ЗПУО. Тук ще се съсредоточим единствено върху така наречен публичен съвет, който съвсем дублира настоятелството във всяко учебно заведение. На него обаче законът му е дал огромнейши права - да утвърждава тактиката за развиване на образователното заведение и да приема годишния доклад на директора; да взе участие в работата на педагогическия съвет при разискването на образователните програми; да съгласува образователния план; да предлага политики за възстановяване на качеството въз основа на резултатите от самооценката и външното оценяване; да се произнася по разпределянето на бюджета и на спомагателните приходи; да взе участие в комисиите за атестиране на шефовете и на учителите; да съгласува избора на учебниците; да утвърждава план-приема и прочие
Дотук добре. Обаче. На кого се дават всичките тези големи пълномощия, за които се изискват знания и подготовка и от които зависи в действителност цялата активност на учебното заведение или детската градина? Членове на публичния съвет са: един представител на финансиращия орган (МОН или общината) и трима родители, а в професионалните учебни заведения - и един представител на работодателите, избран от регионалния шеф. Някъде да виждате условие най-малко за учебен ценз или за подготвеност, която да подхожда на дадените права? В публичния съвет консултативен глас имат трима представители на учениците, шефът може единствено да участва, а учителите се явяват, в случай че вероятно ги поканят от височайшите представители на съвета!
Няма по-страшно нещо от това некомпетентността да взема решение проблемите, активността и ориста на способените. Едно на ръка, че в огромните градове няма от кое място да се вземат за всичките учебни заведения и детски градини общински чиновници, способени във финансите и в просветата. Общината, да речем, може да делегира права на определени от нея грамотни в посочените области хора. Това би могло да стане с обикновена корекция в правилника, основан от МОН (ЗПУО действа де факто посредством 279 подзаконови актове, вменени на изпълнителната власт). Но МОН не я прави, ами се е загрижило някой родител да не изпадне от съвета, в случай че детето му е към този момент приключило учебното заведение.
По-големият проблем, убийственият за учебното заведение проблем, обаче е, че на родителите се дават права и отговорности, за реализирането на които те нямат нужната подготовка и нямат визия даже от нормативната уредба. Учители от цялата страна сигнализираха за това, още когато се приемаше законът в Народно събрание. Никой не ги чу. На състоялата се по концепция на градския съвет на Българска социалистическа партия в София полемика за междинното обучение на 7 юли т.г. шефове и учители от учебни заведения, в които ромчетата доминират, сложиха остро въпроса за публичните препоръки. Всеки може да си показа какво оскърбление е за един шеф или преподавател, когато роми с главно обучение или без всевъзможен учебен ценз в качеството си на родители вземат решение в публичния съвет какви учебници да бъдат определени и кой да е образователният проект или да правят оценка работата на педагозите! Това е разграден двор, а не просветителна система, безапелационни бяха участниците в полемиката, пристигнали от разнообразни краища на страната. Не може публичните препоръки да се образуват по описания в закона и правилника метод, възмущаваха се педагозите.
Хич не са прави, че не може. Както виждаме - освен може, само че и се практикува с цялостна мощ тъкмо това. Такива работи се вършат, когато някой се е заел с перфидни ходове да унищожи просветителната система на България, до момента в който другояче обществено лее сълзи за дефицита на учители и за качеството на учебното образование. Затова и родителите не желаят децата им да учат в едно учебно заведение с ромско болшинство и вършат чудеса, с цел да ги реалокират другаде, означиха учебни шефове. Обидно е да си преподавател и да те правят оценка изцяло некомпетентни хора, недоволстват педагозите. Магьосници сме, оправяме се макар законите и макар наредбите, макар униженията и цялостното неуважение към нашето мнение, споделиха учителите на срещата. Чудовищни неща се правят в образованието на правилото проба-грешка, корекция с нова неточност и така нататък, само че всичкото това се отразява трайно върху българското учебно заведение, безапелационни са те.
Ето това мислят най-важните хора в учебното заведение - учителите, подопечни за жалост на МОН. И вместо министерството да се заеме незабавно да предложи най-малко няколко наложителни - в този момент и незабавно, ремонти в закона, то губи трудов запас да прави нищо незначещи промени и да гради "условия за основаване на дейни и демократични общности за подкрепяне и надзор " на учебните заведения!