Волфганг Ишингер: Пътна карта за Балканите
Две десетилетия след края на войната в Косово политическото съглашение сред Белград и Прищина се изплъзва, а разочарованието тежи над района.
Европа към този момент не може да си разреши да чака и да се надява, че въпросът ще се позволи от единствено себе си. Един забранен спор в сърцето на Европа е недопустим геополитически риск – изключително във време на световни промени.
Германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Еманюел Макрон разгледаха въпроса по-рано тази година, когато поканиха водачи от Западните Балкани в Берлин в края на април. Но договарянията не донесоха това, от което районът в действителност се нуждае: реален проект за тяхната интеграция в структурите на Европейския съюз.
Франция и Германия ще имат още една опция да се оправят с казуса на следваща среща, както и на срещата в границите на Берлинския развой в Полша на 5 юли. Те незабавно би трябвало да реализират същински прогрес.
Сърбия и Косово не са способни да изградят „ локално решение “ на казуса, както Гърция и в този момент Северна Македония направиха предходната година за разрешаване на разногласието за името.
Това значи, че Европа би трябвало да измисли проект, който може да показа с престиж на Белград и Прищина. И този проект би трябвало да бъде подсилен с увереност.
Дейтънското спокойно съглашение от 1995 година – въпреки и несъвършено като политическа рамка за функционираща страна – е добър образец за дипломацията, която би трябвало да използван в косовско-сръбския разговор. За да бъде реализирана тази договорка, беше основана „ контактна група “ сред водещите настоящи лица, стремящи се да сложат завършек на сраженията в Босна: Европейски Съюз, Франция, Германия и Обединеното кралство, както и Съединените щати и Русия.
Разбира се, подтекстът и ситуацията през днешния ден са разнообразни – не става въпрос за преустановяване на война, а за интеграция на района в Европейски Съюз. Но съглашението от 1995 година има една огромна поука за Европа: Макар че блокът би трябвало да поеме водеща роля в договарянията, той също би трябвало да се координира тясно с други участници, в това число Вашингтон и Москва, които имат свои лични стратегически ползи в района.
Европейски Съюз също ще би трябвало да работи с Турция, която играе основна роля във всички страни в района със доста мюсюлманско население, и с Китай, чиято самодейност „ Пояс и път “ го прави значим състезател в района.
Европа би трябвало да упорства за разяснение на редица условия. Косово би трябвало да реализира единодушие по вътрешно съгласувана позиция за договаряния и да отстрани едностранните мита, които наложи върху артикули от Сърбия и Босна. Сърбия от своя страна би трябвало да спре световната акция за „ непризнаване “ на независимостта на Косово и да постави завършек на опитите си да блокира влизането на района в интернационалните организации.
Освен изплъзващата се договорка сред Косово и Сърбия, Европейски Съюз има значима роля за поощряване на икономическото развиване в района.
В този план не става дума за щедрост, а за поощряване на европейските ползи, да вземем за пример посредством довеждане докрай на инфраструктурни планове в Западните Балкани, които са жизненоважни за тактиките на Европейски Съюз за съгласуваност. Вместо да разреши на локалните водачи да се обръщат към Китай за лесни пари за такива вложения, Европейски Съюз би трябвало да обезпечи нужните средства на държавните управления и да упорства те да следват разпоредбите на блока за транспарантни публични поръчки и търговия.
Необходимо е страните от района да схванат, че сполучливото трансгранично съдействие е най-хубавият входен билет за по-тясно доближаване с Европейски Съюз. Тясно интегрираният районен пазар не е „ чакалня “, от която те в никакъв случай не могат да се появят; той ще ускори техния разцвет и ще им помогне по-лесно да изпълнят критериите за присъединение към Европейски Съюз.
Европейски Съюз следва също да влага в правовата страна в района. Правителствата в Западните Балкани би трябвало да положат по-големи старания, с цел да се борят дейно със заграбването на страната и клептокрацията, а Европейски Съюз би трябвало да им оказва помощ да стигнат там.
Може би най-важното е, че Европейски Съюз и неговите държави-членки би трябвало да засилят поддръжката си за гражданското общество в района и да изискват бистрота и отчетност от локалните водачи. За същинската дълготрайна непоклатимост районът се нуждае от мощно гражданско общество, което може да държи под надзор тези, които са на власт.
Европейски Съюз има пътна карта за това: Стратегията за разширение на Европейската комисия за 2018 година дава дълъг лист от потребни и реалистични рекомендации за поддръжка на икономическата и демократична консолидация на района. За страдание Европейски Съюз значително подцени личните си препоръки.
Също по този начин е тъпо, че Европейски Съюз реши да отсрочи още веднъж започването на договаряния с Албания и Македония за присъединение към Европейски Съюз, макар предходните обещания на националните държавни управления и рекомендацията на Европейската комисия.
Ако Европейски Съюз не може да предложи благонадежден път за присъединение, той ще загуби всеки лост, който има в района. Условията, несъмнено, би трябвало да бъдат строги. Но те също би трябвало да бъдат почтени: когато страните извършват критериите, избрани от Европейски Съюз, те не би трябвало да бъдат възпирани от вътрешни съображения в националните столици. За да покаже благосклонност, Европейски Съюз би трябвало най-малко да се ангажира с незабавното въвеждане на либерализиране на визовия режим за Косово.
Франция и Германия добре знаят, че не могат да се надяват да разрешат разногласието сред Косово и Сърбия, без да предложат на района опцията да стартират договаряния за присъединение към Европейски Съюз. Ако в този момент не изпратят позитивен сигнал, бъдещите срещи евентуално ще завършат с незадоволеност и ще усилят враждебността. /БГНЕС
————-
Анализът в „ Политико “ е на Волфганг Ишингер, ръководител на Мюнхенската конференция за сигурност. Бивш дипломат на Германия в Съединени американски щати, той беше основният договарящ на Германия по Дейтънското съглашение през 1995 година и представляваше Европейски Съюз в договарянията на Тройката за бъдещето на Косово през 2007 г.
Европа към този момент не може да си разреши да чака и да се надява, че въпросът ще се позволи от единствено себе си. Един забранен спор в сърцето на Европа е недопустим геополитически риск – изключително във време на световни промени.
Германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Еманюел Макрон разгледаха въпроса по-рано тази година, когато поканиха водачи от Западните Балкани в Берлин в края на април. Но договарянията не донесоха това, от което районът в действителност се нуждае: реален проект за тяхната интеграция в структурите на Европейския съюз.
Франция и Германия ще имат още една опция да се оправят с казуса на следваща среща, както и на срещата в границите на Берлинския развой в Полша на 5 юли. Те незабавно би трябвало да реализират същински прогрес.
Сърбия и Косово не са способни да изградят „ локално решение “ на казуса, както Гърция и в този момент Северна Македония направиха предходната година за разрешаване на разногласието за името.
Това значи, че Европа би трябвало да измисли проект, който може да показа с престиж на Белград и Прищина. И този проект би трябвало да бъде подсилен с увереност.
Дейтънското спокойно съглашение от 1995 година – въпреки и несъвършено като политическа рамка за функционираща страна – е добър образец за дипломацията, която би трябвало да използван в косовско-сръбския разговор. За да бъде реализирана тази договорка, беше основана „ контактна група “ сред водещите настоящи лица, стремящи се да сложат завършек на сраженията в Босна: Европейски Съюз, Франция, Германия и Обединеното кралство, както и Съединените щати и Русия.
Разбира се, подтекстът и ситуацията през днешния ден са разнообразни – не става въпрос за преустановяване на война, а за интеграция на района в Европейски Съюз. Но съглашението от 1995 година има една огромна поука за Европа: Макар че блокът би трябвало да поеме водеща роля в договарянията, той също би трябвало да се координира тясно с други участници, в това число Вашингтон и Москва, които имат свои лични стратегически ползи в района.
Европейски Съюз също ще би трябвало да работи с Турция, която играе основна роля във всички страни в района със доста мюсюлманско население, и с Китай, чиято самодейност „ Пояс и път “ го прави значим състезател в района.
Европа би трябвало да упорства за разяснение на редица условия. Косово би трябвало да реализира единодушие по вътрешно съгласувана позиция за договаряния и да отстрани едностранните мита, които наложи върху артикули от Сърбия и Босна. Сърбия от своя страна би трябвало да спре световната акция за „ непризнаване “ на независимостта на Косово и да постави завършек на опитите си да блокира влизането на района в интернационалните организации.
Освен изплъзващата се договорка сред Косово и Сърбия, Европейски Съюз има значима роля за поощряване на икономическото развиване в района.
В този план не става дума за щедрост, а за поощряване на европейските ползи, да вземем за пример посредством довеждане докрай на инфраструктурни планове в Западните Балкани, които са жизненоважни за тактиките на Европейски Съюз за съгласуваност. Вместо да разреши на локалните водачи да се обръщат към Китай за лесни пари за такива вложения, Европейски Съюз би трябвало да обезпечи нужните средства на държавните управления и да упорства те да следват разпоредбите на блока за транспарантни публични поръчки и търговия.
Необходимо е страните от района да схванат, че сполучливото трансгранично съдействие е най-хубавият входен билет за по-тясно доближаване с Европейски Съюз. Тясно интегрираният районен пазар не е „ чакалня “, от която те в никакъв случай не могат да се появят; той ще ускори техния разцвет и ще им помогне по-лесно да изпълнят критериите за присъединение към Европейски Съюз.
Европейски Съюз следва също да влага в правовата страна в района. Правителствата в Западните Балкани би трябвало да положат по-големи старания, с цел да се борят дейно със заграбването на страната и клептокрацията, а Европейски Съюз би трябвало да им оказва помощ да стигнат там.
Може би най-важното е, че Европейски Съюз и неговите държави-членки би трябвало да засилят поддръжката си за гражданското общество в района и да изискват бистрота и отчетност от локалните водачи. За същинската дълготрайна непоклатимост районът се нуждае от мощно гражданско общество, което може да държи под надзор тези, които са на власт.
Европейски Съюз има пътна карта за това: Стратегията за разширение на Европейската комисия за 2018 година дава дълъг лист от потребни и реалистични рекомендации за поддръжка на икономическата и демократична консолидация на района. За страдание Европейски Съюз значително подцени личните си препоръки.
Също по този начин е тъпо, че Европейски Съюз реши да отсрочи още веднъж започването на договаряния с Албания и Македония за присъединение към Европейски Съюз, макар предходните обещания на националните държавни управления и рекомендацията на Европейската комисия.
Ако Европейски Съюз не може да предложи благонадежден път за присъединение, той ще загуби всеки лост, който има в района. Условията, несъмнено, би трябвало да бъдат строги. Но те също би трябвало да бъдат почтени: когато страните извършват критериите, избрани от Европейски Съюз, те не би трябвало да бъдат възпирани от вътрешни съображения в националните столици. За да покаже благосклонност, Европейски Съюз би трябвало най-малко да се ангажира с незабавното въвеждане на либерализиране на визовия режим за Косово.
Франция и Германия добре знаят, че не могат да се надяват да разрешат разногласието сред Косово и Сърбия, без да предложат на района опцията да стартират договаряния за присъединение към Европейски Съюз. Ако в този момент не изпратят позитивен сигнал, бъдещите срещи евентуално ще завършат с незадоволеност и ще усилят враждебността. /БГНЕС
————-
Анализът в „ Политико “ е на Волфганг Ишингер, ръководител на Мюнхенската конференция за сигурност. Бивш дипломат на Германия в Съединени американски щати, той беше основният договарящ на Германия по Дейтънското съглашение през 1995 година и представляваше Европейски Съюз в договарянията на Тройката за бъдещето на Косово през 2007 г.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ