Две българки и двама румънци - четири съдби, които разказват

Две българки и двама румънци - четири ориси, които описват историята на едно събитие, засягащо в идентична степен и двете прилежащи страни: приключването на мозъци.

Новият живот на Елена Йоана Брайку започва през 2009 - две години след присъединението на родината ѝ към Европейски Съюз. Румънската лекарка получава предложение за работа в най-голямата клиника в Германия - берлинската " Шарите " - и взема решение да замине. " В Румъния стандартът ми на живот не беше по никакъв начин неприятен. Само че желаех да потвърдя на самата себе си, че мога още веднъж да стартира от нулата, че мога да се наложа и в една по-добре функционираща система ", казва Брайку. Тя изобщо не мисли за връщане.  " Вече не бих могла да работя в румънското опазване на здравето. Тук, в Германия, работата несъмнено е повече, само че и възможностите за професионално израстване са доста по-добри. "

България се топи като след три войни

Една история на триумфа

В това е уверена и Анна Димитрова. Тя потегля за Германия преди 20 години - точно заради по-добрите благоприятни условия за професионална реализация. 40-годишната българка е в това време една от дребното топ-мениджърки в Германия с непознати корени. 

" Още след измененията взех решение, че ще изучавам в чужбина. Исках да последвам макроикономика и да науча от първа ръка по какъв начин действа пазарното стопанство ", споделя Димитрова. От самото начало тя преследва задачата си " с доста старание и мощна воля ". И завършва университета " Ерланген-Нюрнберг " като най-добрия абитуриент на випуска. Непосредствено след дипломирането си Димитрова стартира работа в телекомуникационния тръст Mannesmann. А от близо година е в Борда на шефовете на компанията, която в това време носи името Vodafone.

Британски специалист: Младите българи всеобщо напущат родината си

И през днешния ден хиляди млади българи потеглят по пътя, който Анна Димитрова към този момент е извървяла. Според данни на Германската статистическа работа, през 2015 година в Германия са живели над 225 хиляди български жители, доста от които са висококвалифицирани. И до момента в който немският трудов пазар печели от притока на непознати експерти, равносметката за България звучи стряскащо: съгласно калкулации на Българска академия на науките, единствено след към 5 до 10 години на българския трудов пазар ще липсват най-малко 400 хиляди квалифицирани фрагменти.

Десет пъти по-висока заплата

Сходни проблеми изтезават и прилежаща Румъния, където отливът на експерти се усеща най-силно в медицинския бранш. През последните 10 години близо 43 хиляди лекари и фармацевти са напуснали страната. Само в Германия работят към 5 хиляди румънски медици. Един от тях е Костас Ифандопол. Младият ортодонт идва в Берлин преди три години. Привличат го високото възнаграждение и несравнимо по-добрите шансове за професионално развиване. " В Румъния бързо осъзнах, че няма да мога да осъществя фантазията си за личен кабинет ", споделя Ифандопол и прибавя: " В Германия заемите са доста по-изгодни, а и за изплащането им ще би трябвало да работя доста по-малко, в сравнение с в Румъния. " В момента Ифандопол работи в частен зъболекарски кабинет в Берлин, а заплатата му е 10 пъти по-висока, в сравнение с в Румъния. 

И България губи от ден на ден медицински фрагменти. Днес в страната работят към 28 хиляди медици. Само преди седем години броят им е бил 35 хиляди. Тази наклонност не вещае нищо положително за страната. Германия обаче извлича ползи от притока на непознати фрагменти: " Ако не бяха лекарите от Източна Европа, някои немски райони към този момент щяха да са останали без медицински личен състав ", споделя Джалид Сехули, който управлява гинекологичното поделение в берлинската клиника " Шарите ". Сехули е роден в Берлин в фамилията на марокански бежанци. И може би таман по тази причина залага на мултикултурализма. " Двама от сътрудниците ми са от България, имаме и една колежка от Румъния. И тримата са чудесно готови, оправят се доста добре с езика и бързо се напасват към тукашната система ", изяснява Сехули.

Половин милион българи желаят да емигрират

Според настоящо проучване на Организация на обединените нации, минимум 3,4 милиона румънци работят зад граница. Българското население също се топи: от 1989 насам над 1 милион българи са напуснали родината си. " Този отлив на хора се отразява доста неприятно на българската стопанска система, защото при доста от тях става дума за висококвалифицирани фрагменти ", споделя Митко Василев, шеф на Германо-българската индустриално-търговска камара. Той акцентира, че немските вложители в България все по-често се оплакват от дефицит на дипломиран личен състав.

" Върнах се в България, защото я обичам "

Накратко: изгледите за бъдещето не са по никакъв начин розови. Доказват го и резултатите от едно допитване на немската фондация " Фридрих Еберт ", в което 43% от интервюираните българи и 40% от румънците са декларирали, че имат намерение да емигрират.

Две вдъхновяващи истории: Защо се върнахме в България

Истории като тази на българката Таня Георгиева-Шнел вдъхват вяра. След като приключва следването си в Германия, Таня взема решение да се върне в България. С нея отпътува и нейният германски брачен партньор. " Върнах се в България, тъй като доста я обичам. И тъй като тук се усещам по-значима ", споделя Таня. Откакто е в България, тя се е посветила на двете си деца и природозащитата. И въобще не съжалява, че е решила да се върне. " Обърна ли се обратно, не скърбя за нито един ден в живота си, още по-малко пък за времето, прекарано в България измежду обичаните ми хора. Да, липсват ми немските библиотеки, велосипедните алеи, детските площадки, парковете, качественото опазване на здравето. Но в България пребивавам с чувството, че нещата, които върша, имат по-голяма стойност. Тук ми е доста по-лесно да намирам дела, за които си коства да се работи. И това ми дава мощ ", споделя тя. По тематиката Прогноза за 2030-а: България в топ 3 на Европа по размразяване на популацията Младите лекари напущат България освен поради пари, твърди Атанасова