След почти век реабилитират възрожденското дело на Евгения Марс
Двайсетте години на XX в. са тъмно и комплицирано време в българската история. Озовало се посред тежка икономическа и политическа рецесия, мъчещо се да надживее злополуката на дълго лелеяния блян за национално обединяване в етнически граници, обществото има потребност от духовни опори. Най-много липсва мощната бащинска фигура на един национален стихотворец, на Патриарх, който би съумял да плаче с едните, да се гневи с другите, да упреква трети.
В тези условия, когато всеки търси спасението за себе си съгласно силите и опциите си, една жена, към този момент на зрелост, прави дело със значимостта на Вазовия дух. Тя разсънва загатна за огромните родолюбиви жестове на Българското възобновление.
„ Полувековна България “ излиза напролет на 1929 година, само че работата по него е почнала много по-рано. Идеята, съставителството, редакцията и издаването принадлежат само на Евгения Бончева-Елмазова-Марс. Никой от нейните съвременници не взима присъединяване в подготовката на това огромно дело. Финансирането на плана също е напълно нейно; не е потърсена помощ от частни донори или от институции на българската страна.
През 1925 година, притисната от събитията, Марс продава на Народната библиотека най-ценния подарък, който в миналото ѝ е правил Вазов – красивата сребърна лира с венец, връчена му дружно със званието „ Народен стихотворец “ тъкмо трийсет години по-рано.
Нямаме никакво удостоверение какво е предиздвикало Евгения Марс да продаде юбилейната лира на Вазов таман през 1925 година. (Множество други реликви, които са ѝ били подарени от Вазов, остават чак до през днешния ден затворени в дома ѝ на улица „ Бачо Киро “.) Не можем и да гадаем дали към този момент е имала визия какво ще направи с получените пари и дали е изпитвала вътрешната насила да върне по някакъв метод своя „ дълг “ към паметта на Патриарха на българската литература. Това, което знаем сигурно, е, че три години по-късно стартира да осъществя един персонално неин и доста упорит план. Родила се е концепцията да подари на своите съвременници вербален монумент на (разклатеното тогава) национално достолепие. Трудно е да се измисли нещо по-близко до духа и буквата на Вазовото наличие в българската просвета.
Сборникът е разграничен на четири тематично обособени елементи: „ Историко-географски обзор “, „ Духовна просвета “, „ Материална просвета “ и „ Чужди вероизповедания, институти и учебни заведения “. Най-голяма е втората част, „ Духовна просвета “, включваща в себе си това, което през днешния ден бихме нарекли държавно обучение, музейно дело, правосъдна процедура, книгоиздаване, периодически щемпел и даже НПО-та като Българска лига за отбрана правата на индивида, Съюз на българските съдии, Български женски съюз и така нататък Общо става въпрос за четиресет и една публикации, които са голям извор на историческо познание.
В специфичната част, отдадена на непознатите вероизповедания, институти и учебни заведения, научаваме доста и за етническите групи в България: турци, евреи, арменци, даже за немската евангелска общност…
Реализацията на сборника „ Полувековна България “ е тъкмо това, което бихме нарекли възрожденско дело. По думите на проф. Милена Кирова, която е създател на предговора: „ Не си припомням да има нещо друго, направено в българската просвета през 20-те години, посрещнато по толкоз еднопосочен и всеобщо ласкателен метод.
Историческата памет обаче може да бъде смайващо къса. Няколко десетилетия по-късно това „ изумително достижение “ ще бъде забравено и заровено, „ физически “ и духовно, в руините на своето време. Едва през днешния ден, след близо век, то най-накрая възкръсва “.
Днешното фототипно издание (изд. " Колибри " ) е посветено на 100-годишнината от гибелта на Патриарха на българската литература.
В тези условия, когато всеки търси спасението за себе си съгласно силите и опциите си, една жена, към този момент на зрелост, прави дело със значимостта на Вазовия дух. Тя разсънва загатна за огромните родолюбиви жестове на Българското възобновление.
„ Полувековна България “ излиза напролет на 1929 година, само че работата по него е почнала много по-рано. Идеята, съставителството, редакцията и издаването принадлежат само на Евгения Бончева-Елмазова-Марс. Никой от нейните съвременници не взима присъединяване в подготовката на това огромно дело. Финансирането на плана също е напълно нейно; не е потърсена помощ от частни донори или от институции на българската страна.
През 1925 година, притисната от събитията, Марс продава на Народната библиотека най-ценния подарък, който в миналото ѝ е правил Вазов – красивата сребърна лира с венец, връчена му дружно със званието „ Народен стихотворец “ тъкмо трийсет години по-рано.
Нямаме никакво удостоверение какво е предиздвикало Евгения Марс да продаде юбилейната лира на Вазов таман през 1925 година. (Множество други реликви, които са ѝ били подарени от Вазов, остават чак до през днешния ден затворени в дома ѝ на улица „ Бачо Киро “.) Не можем и да гадаем дали към този момент е имала визия какво ще направи с получените пари и дали е изпитвала вътрешната насила да върне по някакъв метод своя „ дълг “ към паметта на Патриарха на българската литература. Това, което знаем сигурно, е, че три години по-късно стартира да осъществя един персонално неин и доста упорит план. Родила се е концепцията да подари на своите съвременници вербален монумент на (разклатеното тогава) национално достолепие. Трудно е да се измисли нещо по-близко до духа и буквата на Вазовото наличие в българската просвета.
Сборникът е разграничен на четири тематично обособени елементи: „ Историко-географски обзор “, „ Духовна просвета “, „ Материална просвета “ и „ Чужди вероизповедания, институти и учебни заведения “. Най-голяма е втората част, „ Духовна просвета “, включваща в себе си това, което през днешния ден бихме нарекли държавно обучение, музейно дело, правосъдна процедура, книгоиздаване, периодически щемпел и даже НПО-та като Българска лига за отбрана правата на индивида, Съюз на българските съдии, Български женски съюз и така нататък Общо става въпрос за четиресет и една публикации, които са голям извор на историческо познание.
В специфичната част, отдадена на непознатите вероизповедания, институти и учебни заведения, научаваме доста и за етническите групи в България: турци, евреи, арменци, даже за немската евангелска общност…
Реализацията на сборника „ Полувековна България “ е тъкмо това, което бихме нарекли възрожденско дело. По думите на проф. Милена Кирова, която е създател на предговора: „ Не си припомням да има нещо друго, направено в българската просвета през 20-те години, посрещнато по толкоз еднопосочен и всеобщо ласкателен метод.
Историческата памет обаче може да бъде смайващо къса. Няколко десетилетия по-късно това „ изумително достижение “ ще бъде забравено и заровено, „ физически “ и духовно, в руините на своето време. Едва през днешния ден, след близо век, то най-накрая възкръсва “.
Днешното фототипно издание (изд. " Колибри " ) е посветено на 100-годишнината от гибелта на Патриарха на българската литература.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ