История за свитъците от боклука - какво всъщност имаме като земя и шанс
Двата циклостилни тома с над хиляда страници общо бяха оставени до контейнера за отпадък. Издание на Националния аграрно-промишления съюз, аналог на Министерството на земеделието по време на социализма, те съдържат статистически данни за селското стопанство в страните-членки на Съвет за икономическа взаимопомощ, на развитите буржоазен страни и общо в света в интервалите 1965-76 година и частично 1977 и 1978. Авторът на тези редове прибра грижливо това удостоверение на времето, по аналог със свитъците от Мъртво море, го назова " свитъците от боклука " и го даде на специалиста, който можеше да прочете сред редовете и сред таблиците доста повече от това, което се вижда на пръв взор.
Експертът - потвърденият агробизнесмен и съветник Красимир Кумчев, ги одобри с наслада. След време разгласява няколко от страниците в персоналната си страница във Фейсбук и остана замаян от броя споделяния. Информацията в тези пожълтели страници беше в действителност сензационна. Той пресметна, че в случай че земната повърхност на България по отношение на международната земна повърхност е 0,074%, през 1976 година сме имали място в международното земеделско произвеждане и то не в една просвета. Производството ни на череши е било 3,5% от международното, на сливи - 5,3%, на круши- 2,1%, на зелен пипер- 4,9%, на тютюн - 2,9%, на домати - 1,9%, на зеле. - 0,8%, на пшеница. - 0,74% и това надалеч не е всичко.
Другояче казано,. Сега сме на никое място.
Всъщност в тази история за плодове, зеленчуци, земя, времена и обществени мрежи, има намесен и мексикански президент. Actualno.com беседва по тематиката с Красимир Кумчев .
Каква е връзката на българското селско стопанство с мексиканския президент?
През 1978 година на държавно посещаване в България е президентът на Мексико - Хосе Лопес Портильо. На 27 май в Пловдив той споделя: Сега в света има две чудеса - японското - в региона на електрониката и българското - в развиване на земеделието . Такива квалификации от държавни глави не се дават постоянно и ей по този начин. Напомни ми го една остаряла фотография, пусната в обществените мрежи от пловдивския оператор Тодор Даскалов.
Какво е особеното на естествените ни дадености, кое ни прави толкоз рядко комбиниране в света?
Географското разположение на страната ни е неповторимо, кътче от Рая.. А това, наред с технологиите, е определящото за развиване на земеделието. Да, има страни, които имат вода, само че нямат слънце, има такива, които имат слънце, само че нямат вода, има най-сетне и такива, които имат и слънце и вода, само че нямат плодородни почви.
Някой задавал ли си е въпроса - за какво Пловдив е най-старият жив град в Европа? Причината е една и единствена - плодородието на Тракия. Всичко останало - кръстопът сред Европа и Мала Азия, развиване на търговията, занаятите, културата е разследване, а не подбуда.
Бяхте водещ експерт в това време, с какво възприятие четохте статистическите данни и кое ви изненада най-вече?
Статистическите данни не ме изненадаха. В последна сметка аз съм бил един от хилядите, които са създавали тези богатства. Но тези данни предизвикаха желанието ми за разбор на един четиридесет годишен интервал. И то без политика, без опит за прослава на нещо и отказване на друго. Просто , като източниците са публични - от Национален аграрно-промишлен съюз и Аграрния отчет на Министерство на земеделието и горите за 2018 година.
Да стартираме с ябълките , царицата на плодовете. Производството ни през 1976 година е 369 хиляди тона, четиридесет години по-късно - 44 хиляди тона, девет пъти по-малко. Знаете ли какво значи това, в случай че тази наклонност се резервира? Това значи, че сборът от производството ни от 2019 до 2028 година ще бъде еднакъв на този, създаден единствено за една година -1976 ! А моите прогнози са, че това прозводство дотогава ще изчезне, в случай че не се вземат ограничения. Сега, незабавно.
Подобно е ситуацията с крушите - в случай че се резервира настоящето равнище, то производството от 1976 година може да се доближи от сбора на производството от 2019 до 2101 година!
Преди години съжалявахме, че големият Комбинат за цветни метали е бил издигнат на една от най-плодородните земи край Пловдив. Това не ни попречи в днешно време да сътворяваме индустриални зони в други, даже по-плодородни земи отново към Пловдив. Ще има ли най-накрая потомство, което ще оцени същински цената на тази земя и допустимо ли е тя да се обработва още веднъж?
Учудващо е, по какъв начин не можем да ценим най-голямото си благосъстояние - земята. Говоря за всички, само че най-много за политиците. Това е благосъстояние, което за разлика от всички останали не се изчерпва, не се амортизира, не се " плаши " нито от пожари, нито от трусове. От нищо. Обратно - на всеки 100 години хумусният пласт се усилва с 1 см. И става още по-богата. Аз настоявам, че при една вярна земеделска политика, България може да залее Европа с разнородни и вкусни плодове и зеленчуци.
Какви забавни и любопитни детайлности за земеделието и отглеждането на животни ни излизат от тия " свитъци от боклука "?
Любопитните детайлности са доста и надали можем да назовем всичките. Вече загатнах за ябълките. Нека загатна и за пипера и месото .
Когато си произвеждал 5% от международното произвеждане на пипер и 40 години по-късно потребностите ти за прясна консумация и за преправка са 200 пъти по-големи от производството ти, защо да приказваме?!
Или, когато с 3 100 000 тона създадено зърно си осигурявал хлебния и фуражен баланс на страната и с това си произвеждане си произвеждал 201 100 тона свинско и говеждо месо , а в този момент с 5 662 721 тона зърно производството ти на месо е едвам 91 хиляди тона. Ако сравним двете производства - на зърно и месо, то при настоящето прозводство на зърно трябваше да произведем 367 хил.т месо. Консумацията ни в този момент е 200 хиляди тона. С други думи българинът щеше да употребява единствено българско месо и щеше да има излишък от 167 хиляди тона за експорт! За информация - в този момент 80% от месото, което ние консумираме е... импорт!!!
Ясно е, че при различен строй, при друга организация и на земята, и на труда, и на пазара, тези данни са били вероятни. Кои от тях са вероятни през днешния ден при днешните условия? И кой е потребният извод - отвън вероятната носталгия, прагматично?
Дали е допустимо да бъдем отново международен фактор в производството на храни? Не единствено е допустимо. Задължително е. Вече споделих - нужна е нова земеделска политика. Нужни са хора - визионери, които могат да я разработят и да я осъществят.
Интервю на Веселина Божилова
Експертът - потвърденият агробизнесмен и съветник Красимир Кумчев, ги одобри с наслада. След време разгласява няколко от страниците в персоналната си страница във Фейсбук и остана замаян от броя споделяния. Информацията в тези пожълтели страници беше в действителност сензационна. Той пресметна, че в случай че земната повърхност на България по отношение на международната земна повърхност е 0,074%, през 1976 година сме имали място в международното земеделско произвеждане и то не в една просвета. Производството ни на череши е било 3,5% от международното, на сливи - 5,3%, на круши- 2,1%, на зелен пипер- 4,9%, на тютюн - 2,9%, на домати - 1,9%, на зеле. - 0,8%, на пшеница. - 0,74% и това надалеч не е всичко.
Другояче казано,. Сега сме на никое място.
Всъщност в тази история за плодове, зеленчуци, земя, времена и обществени мрежи, има намесен и мексикански президент. Actualno.com беседва по тематиката с Красимир Кумчев .
Каква е връзката на българското селско стопанство с мексиканския президент?
През 1978 година на държавно посещаване в България е президентът на Мексико - Хосе Лопес Портильо. На 27 май в Пловдив той споделя: Сега в света има две чудеса - японското - в региона на електрониката и българското - в развиване на земеделието . Такива квалификации от държавни глави не се дават постоянно и ей по този начин. Напомни ми го една остаряла фотография, пусната в обществените мрежи от пловдивския оператор Тодор Даскалов.
Какво е особеното на естествените ни дадености, кое ни прави толкоз рядко комбиниране в света?
Географското разположение на страната ни е неповторимо, кътче от Рая.. А това, наред с технологиите, е определящото за развиване на земеделието. Да, има страни, които имат вода, само че нямат слънце, има такива, които имат слънце, само че нямат вода, има най-сетне и такива, които имат и слънце и вода, само че нямат плодородни почви.
Някой задавал ли си е въпроса - за какво Пловдив е най-старият жив град в Европа? Причината е една и единствена - плодородието на Тракия. Всичко останало - кръстопът сред Европа и Мала Азия, развиване на търговията, занаятите, културата е разследване, а не подбуда.
Бяхте водещ експерт в това време, с какво възприятие четохте статистическите данни и кое ви изненада най-вече?
Статистическите данни не ме изненадаха. В последна сметка аз съм бил един от хилядите, които са създавали тези богатства. Но тези данни предизвикаха желанието ми за разбор на един четиридесет годишен интервал. И то без политика, без опит за прослава на нещо и отказване на друго. Просто , като източниците са публични - от Национален аграрно-промишлен съюз и Аграрния отчет на Министерство на земеделието и горите за 2018 година.
Да стартираме с ябълките , царицата на плодовете. Производството ни през 1976 година е 369 хиляди тона, четиридесет години по-късно - 44 хиляди тона, девет пъти по-малко. Знаете ли какво значи това, в случай че тази наклонност се резервира? Това значи, че сборът от производството ни от 2019 до 2028 година ще бъде еднакъв на този, създаден единствено за една година -1976 ! А моите прогнози са, че това прозводство дотогава ще изчезне, в случай че не се вземат ограничения. Сега, незабавно.
Подобно е ситуацията с крушите - в случай че се резервира настоящето равнище, то производството от 1976 година може да се доближи от сбора на производството от 2019 до 2101 година!
Преди години съжалявахме, че големият Комбинат за цветни метали е бил издигнат на една от най-плодородните земи край Пловдив. Това не ни попречи в днешно време да сътворяваме индустриални зони в други, даже по-плодородни земи отново към Пловдив. Ще има ли най-накрая потомство, което ще оцени същински цената на тази земя и допустимо ли е тя да се обработва още веднъж?
Учудващо е, по какъв начин не можем да ценим най-голямото си благосъстояние - земята. Говоря за всички, само че най-много за политиците. Това е благосъстояние, което за разлика от всички останали не се изчерпва, не се амортизира, не се " плаши " нито от пожари, нито от трусове. От нищо. Обратно - на всеки 100 години хумусният пласт се усилва с 1 см. И става още по-богата. Аз настоявам, че при една вярна земеделска политика, България може да залее Европа с разнородни и вкусни плодове и зеленчуци.
Какви забавни и любопитни детайлности за земеделието и отглеждането на животни ни излизат от тия " свитъци от боклука "?
Любопитните детайлности са доста и надали можем да назовем всичките. Вече загатнах за ябълките. Нека загатна и за пипера и месото .
Когато си произвеждал 5% от международното произвеждане на пипер и 40 години по-късно потребностите ти за прясна консумация и за преправка са 200 пъти по-големи от производството ти, защо да приказваме?!
Или, когато с 3 100 000 тона създадено зърно си осигурявал хлебния и фуражен баланс на страната и с това си произвеждане си произвеждал 201 100 тона свинско и говеждо месо , а в този момент с 5 662 721 тона зърно производството ти на месо е едвам 91 хиляди тона. Ако сравним двете производства - на зърно и месо, то при настоящето прозводство на зърно трябваше да произведем 367 хил.т месо. Консумацията ни в този момент е 200 хиляди тона. С други думи българинът щеше да употребява единствено българско месо и щеше да има излишък от 167 хиляди тона за експорт! За информация - в този момент 80% от месото, което ние консумираме е... импорт!!!
Ясно е, че при различен строй, при друга организация и на земята, и на труда, и на пазара, тези данни са били вероятни. Кои от тях са вероятни през днешния ден при днешните условия? И кой е потребният извод - отвън вероятната носталгия, прагматично?
Дали е допустимо да бъдем отново международен фактор в производството на храни? Не единствено е допустимо. Задължително е. Вече споделих - нужна е нова земеделска политика. Нужни са хора - визионери, които могат да я разработят и да я осъществят.
Интервю на Веселина Божилова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ