Защо българите и хората по света обръщат гръб на новините и как да променим това?
Двата огромни казуса: Интересът и ангажираността на аудиториите към новините понижава и единствено дребна част от аудиторията и публицистите имат вяра на публицистиката
Според данните на годишните Reuters Digital News проучвания, ползата към новините по света прогресивно понижава. Само половината от популацията в България (51%) се интересува " извънредно " или " доста " от вести. Нивото на интерес на хората към новините в България е спаднало съвсем с една пета през последните 5 години. Траекторията на интерес е сходна и в доста други страни. Например, в Румъния и Съединени американски щати 52% и 47% от хората " извънредно " или " доста " се интересуват от новините, а тяхната съразмерност е намаляла с повече от една пета в Румъния и с една четвърт в Съединени американски щати през последните пет години.
Според последното проучване на цифровите вести от Ройтерс през 2022 година, 80% от запитаните българи са признали, че заобикалят новините " най-малко понякога ", а съвсем половината запитани (47%) са споделили, че заобикалят новините " неведнъж " или " от време на време ". Според същото проучване единствено към една трета от хората в България (35%), в Обединеното Кралство (34%), в Румъния (33%) и във Франция (29%) имат вяра на новините. За страдание, доверието в новините е намаляло през последните пет години в доста страни, в това число и в България.
Статистиката, която най-вече ме изненада, обаче, е ниското равнище на доверие измежду публицистите в България към специалността си. Според проучването на Worlds of Journalism, извършено за финален път през 2017 година, единствено 11% от публицистите в България са записали високо равнище на доверие към специалността си. България е на 49-то място от 51 страни по равнище на доверие към новинарските медии.
Според проучванията на фондацията на Тони Блеър в 95 страни, сега единствено 12% от държавните управления в света са популистки. А забележителното е, че от 10-те страни с най-ниско равнище на доверие към новинарските медии, шест (т.е., 60% от всичките) са имали популистки държавни управления по време на проучването. Налага се извода че в страните с популистки държавни управления публицистите са доста по-склонни да не имат вяра в новинарските медии.
" Политическият подтекст или степента, в която управляващите почитат медийната автономност е от фундаментално значение за свободата на медиите. За да има независимост политическата среда би трябвало да се управлява от правилата на плурализма " споделя Надя Брайт радиоводещ в Радио Фокус и коуч за смяната. А плурализмът е под офанзива когато държавното управление в една страна е популистко.
За да задържат аудиториите, които напущат новинарските медии, е належащо публицистите да се преборят с факторите, които карат хората да се отдръпват от новините. Два от тези фактора са: зависимостта на новините от политически и стопански ползи, което води до новинарска пристрастност и незадоволителното потребление на обстоятелства и научни проучвания в новините.
За да се поддържа ползата към новините, новинарските медии би трябвало да завоюват доверието на хората - като отстояват независимостта си и като се уповават повече на статистиката и обстоятелствата.
В цифровото си проучване през 2022 година Ройтерс Институт за Изследване на Журналистиката е попитал българите, които заобикалят новините, за какво го вършат. Четири на всеки 10 дават отговор, че го вършат, тъй като новините им се отразяват отрицателно на настроението; една трета показват, че се усещат изтощени от голямото количество вести и съвсем една трета, тъй като не имат вяра на новините. Оказва се, че новинарското наличие не е задоволително настоящо: то не отразява потребностите на българската публика.
Според най-новите данни на Digital News Report, 85% от българите (срещу 74% от световните аудитории) настояват, че за тях е значимо новинарските издания да са самостоятелни, безпристрастни и да отразяват разнообразни гледни точки. Според проучването " Какво четем " от 2018 година на Асоциацията на европейските публицисти в България, обаче, новините са пристрастни и не държат хората на власт задоволително виновни за дейностите си. Изследването, включващо 10 водещи вестника в страната, заключава че: " с дребни изключения измежду изданията е налице наклонност на създаване на позитивен облик на политическото и властово статукво " и още, че "...прозира компликация при производство на журналистическо наличие отвън посланията, произлизащи от институции, политически и бизнес субекти. "
Това умозаключение се удостоверява от изключително ниското място на България в международния показател за независимост на медиите на Репортери без граници сред 2014 и 2021 година. Надя Брайт изяснява, че в интервала сред 7.11.2014г. до 12.5.2021г., ГЕРБ е съществена и най-силна политическа мощ " през който интервал в законодателната власт плурализмът е мощно нарушен. Липсата на коректив и други възможности в политическия ни живот в този интервал води до невъзможността на публицистиката да потърси и показа други гледни точки. "
За наслада, през последните две години мястото на България в показателя за независимост на медиите е почнало постепенно да се усъвършенства. " С поредност от политически събития през 2021г. беше разтърсен моделът на мощната и безалтернативна власт, в който всички битувахме, което допускам, изяснява и издигането ни в класацията на Репортери без граници ", заключава Брайт.
Другият проблем, обвързван с ниската меродавност на медиите в България, е ниската степен на социална ангажираност с обстоятелства и научни открития, което основава плодородна почва за дезинформация в страната. Според специфичното проучване на Евробарометър през 2021 година, 70% от българите против 46% от междинните европейци считат, че науката е прекомерно комплицирана с цел да бъде разбрана. Три пъти по-малко българи от другите европейци се интересуват от нови научни открития или употребяват научни списания като източници на информация.
Тази ниска заинтригуваност от науката води до по-висока религия в тайни теории. Например, съгласно същото проучване на Евробарометър, повече от половината изследвани българи (52%) имат вяра на тайната доктрина, че " вирусите са създадени в държавни лаборатории, с цел да управляват нашата независимост ". Това е съвсем два пъти повече от % на европейците, които имат вяра в тази тайна доктрина (28%).
За да могат публицистите да си възвърнат вярата в личната си специалност, е значимо публицистиката да пази независимостта си от стопански и политически ползи и да се базира на повече обстоятелства. Фактите са основата на къщата, а мненията са горните етажи. Без основата не можем да градим етажите. Къщата ще рухне.
За да обезвреждаме тези значими проблеми, преди всичко е значимо публицистите в България (и по света) да решат дали публицистиката да е просто огледало на обществото - такова каквото е, с всичките си заболявания, или да е движеща мощ в интерес на обществото. Аз персонално, защищавам за второто. Според мен ролята на публицистиката е да разкрива истории и информация, които хората на власт не желаят обществото да знае; да дава глас на безгласните и на нечуваните и по този метод да се бори за едно по-балансирано, обединено и крепко общество. А с цел да реализираме това ни е нужна почтеност, ученолюбивост, религия в науката, храброст и вяра, че това което вършим има капацитета да промени едно кътче на света за по-добро.
* Авторът Люба Късова е съосновател на интернационалната консултантска организация, публицист и анализатор. През предходната седмица тя приказва на конференцията на, отдадена на трансформациите в цифровата публицистика.
Според данните на годишните Reuters Digital News проучвания, ползата към новините по света прогресивно понижава. Само половината от популацията в България (51%) се интересува " извънредно " или " доста " от вести. Нивото на интерес на хората към новините в България е спаднало съвсем с една пета през последните 5 години. Траекторията на интерес е сходна и в доста други страни. Например, в Румъния и Съединени американски щати 52% и 47% от хората " извънредно " или " доста " се интересуват от новините, а тяхната съразмерност е намаляла с повече от една пета в Румъния и с една четвърт в Съединени американски щати през последните пет години.
Според последното проучване на цифровите вести от Ройтерс през 2022 година, 80% от запитаните българи са признали, че заобикалят новините " най-малко понякога ", а съвсем половината запитани (47%) са споделили, че заобикалят новините " неведнъж " или " от време на време ". Според същото проучване единствено към една трета от хората в България (35%), в Обединеното Кралство (34%), в Румъния (33%) и във Франция (29%) имат вяра на новините. За страдание, доверието в новините е намаляло през последните пет години в доста страни, в това число и в България.
Статистиката, която най-вече ме изненада, обаче, е ниското равнище на доверие измежду публицистите в България към специалността си. Според проучването на Worlds of Journalism, извършено за финален път през 2017 година, единствено 11% от публицистите в България са записали високо равнище на доверие към специалността си. България е на 49-то място от 51 страни по равнище на доверие към новинарските медии.
Според проучванията на фондацията на Тони Блеър в 95 страни, сега единствено 12% от държавните управления в света са популистки. А забележителното е, че от 10-те страни с най-ниско равнище на доверие към новинарските медии, шест (т.е., 60% от всичките) са имали популистки държавни управления по време на проучването. Налага се извода че в страните с популистки държавни управления публицистите са доста по-склонни да не имат вяра в новинарските медии.
" Политическият подтекст или степента, в която управляващите почитат медийната автономност е от фундаментално значение за свободата на медиите. За да има независимост политическата среда би трябвало да се управлява от правилата на плурализма " споделя Надя Брайт радиоводещ в Радио Фокус и коуч за смяната. А плурализмът е под офанзива когато държавното управление в една страна е популистко.
За да задържат аудиториите, които напущат новинарските медии, е належащо публицистите да се преборят с факторите, които карат хората да се отдръпват от новините. Два от тези фактора са: зависимостта на новините от политически и стопански ползи, което води до новинарска пристрастност и незадоволителното потребление на обстоятелства и научни проучвания в новините.
За да се поддържа ползата към новините, новинарските медии би трябвало да завоюват доверието на хората - като отстояват независимостта си и като се уповават повече на статистиката и обстоятелствата.
В цифровото си проучване през 2022 година Ройтерс Институт за Изследване на Журналистиката е попитал българите, които заобикалят новините, за какво го вършат. Четири на всеки 10 дават отговор, че го вършат, тъй като новините им се отразяват отрицателно на настроението; една трета показват, че се усещат изтощени от голямото количество вести и съвсем една трета, тъй като не имат вяра на новините. Оказва се, че новинарското наличие не е задоволително настоящо: то не отразява потребностите на българската публика.
Според най-новите данни на Digital News Report, 85% от българите (срещу 74% от световните аудитории) настояват, че за тях е значимо новинарските издания да са самостоятелни, безпристрастни и да отразяват разнообразни гледни точки. Според проучването " Какво четем " от 2018 година на Асоциацията на европейските публицисти в България, обаче, новините са пристрастни и не държат хората на власт задоволително виновни за дейностите си. Изследването, включващо 10 водещи вестника в страната, заключава че: " с дребни изключения измежду изданията е налице наклонност на създаване на позитивен облик на политическото и властово статукво " и още, че "...прозира компликация при производство на журналистическо наличие отвън посланията, произлизащи от институции, политически и бизнес субекти. "
Това умозаключение се удостоверява от изключително ниското място на България в международния показател за независимост на медиите на Репортери без граници сред 2014 и 2021 година. Надя Брайт изяснява, че в интервала сред 7.11.2014г. до 12.5.2021г., ГЕРБ е съществена и най-силна политическа мощ " през който интервал в законодателната власт плурализмът е мощно нарушен. Липсата на коректив и други възможности в политическия ни живот в този интервал води до невъзможността на публицистиката да потърси и показа други гледни точки. "
За наслада, през последните две години мястото на България в показателя за независимост на медиите е почнало постепенно да се усъвършенства. " С поредност от политически събития през 2021г. беше разтърсен моделът на мощната и безалтернативна власт, в който всички битувахме, което допускам, изяснява и издигането ни в класацията на Репортери без граници ", заключава Брайт.
Другият проблем, обвързван с ниската меродавност на медиите в България, е ниската степен на социална ангажираност с обстоятелства и научни открития, което основава плодородна почва за дезинформация в страната. Според специфичното проучване на Евробарометър през 2021 година, 70% от българите против 46% от междинните европейци считат, че науката е прекомерно комплицирана с цел да бъде разбрана. Три пъти по-малко българи от другите европейци се интересуват от нови научни открития или употребяват научни списания като източници на информация.
Тази ниска заинтригуваност от науката води до по-висока религия в тайни теории. Например, съгласно същото проучване на Евробарометър, повече от половината изследвани българи (52%) имат вяра на тайната доктрина, че " вирусите са създадени в държавни лаборатории, с цел да управляват нашата независимост ". Това е съвсем два пъти повече от % на европейците, които имат вяра в тази тайна доктрина (28%).
За да могат публицистите да си възвърнат вярата в личната си специалност, е значимо публицистиката да пази независимостта си от стопански и политически ползи и да се базира на повече обстоятелства. Фактите са основата на къщата, а мненията са горните етажи. Без основата не можем да градим етажите. Къщата ще рухне.
За да обезвреждаме тези значими проблеми, преди всичко е значимо публицистите в България (и по света) да решат дали публицистиката да е просто огледало на обществото - такова каквото е, с всичките си заболявания, или да е движеща мощ в интерес на обществото. Аз персонално, защищавам за второто. Според мен ролята на публицистиката е да разкрива истории и информация, които хората на власт не желаят обществото да знае; да дава глас на безгласните и на нечуваните и по този метод да се бори за едно по-балансирано, обединено и крепко общество. А с цел да реализираме това ни е нужна почтеност, ученолюбивост, религия в науката, храброст и вяра, че това което вършим има капацитета да промени едно кътче на света за по-добро.
* Авторът Люба Късова е съосновател на интернационалната консултантска организация, публицист и анализатор. През предходната седмица тя приказва на конференцията на, отдадена на трансформациите в цифровата публицистика.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ