Фентъзи роман разказва за вечната битка между добро и зло
Дванадесетгодишната Мая ще открие света на магията, надалеч от своето обично семейство, с цел да се срещне със своята скрита мощ, да откри необикновено занимателни, само че и безпределно предани другари и най-много, да се пребори със своя максимален среднощен боязън. Читателят на тази книга, написана като приказка с детайли от литературата за израстването и фентъзи-романа, ще поеме на изпълнено с рискове, само че и доста смях, странствуване, с цел да взе участие във безконечната борба, която положителното води със злото. Може ли едно невръстно момиче да играе основна роля в търсенето на Дървото на живота? Може ли магията ненадейно да се трансформира в всекидневие? Може ли това, което ни наподобява логичен невероятно, в действителност да бъде единственият път към нас самите?
Тези отговори сервира „ Пътешествието на Мая в търсене на Дървото на живота “ от А. А. Георгиев. Премиерата бе в зала 7 на НДК преди седмица. Романът бе показан от Саня Борисова и Александър Кадиев и към този момент набира първите си ревностни читатели. Актьорите четоха фрагменти от книгата, артистично вживявайки се в основните персонажи. Видео филмов откъс на романа, пресъздаващ част от сюжетната линия на книгата, борбата сред положителната вълшебница Елеонор и обладания от тъмни сили гоблин, пък натрупа известност в Youtube - ето по какъв начин наподобява по този начин той.
Авторът на романа А.А.Георгиев от години се занимава с вътрешни бойни изкуства - тай чи и багуа джан. В своя път към себе си той придобива нравствен опит, за който споделя посредством книгата. Идеята е да се употребява жанра на фентъзито, който обаче да не се ограничи само до сюжетни ингриги, а до значимите духовните прозрения, до които е достигнал. Книгата издава самичък, със лично издателство. Тя може да се поръча със известие на страницата на романа, която може да намерите тук.
" Книгата е надалеч от нравоучителното поднасяне на подготвени отговори, в нея можем да открием по-скоро история за нуждата да променяме своята позиция към действителността. Особено, в случай че тя ни наподобява посивяла, застрашителна, безалтернативна и стартираме да се усещаме в нея като щракнал зад тила ни капан. Страница след страница, читателят вероятно ще си напомни чувството, че на изхода от своето детство е трябвало да изгуби нещо, с цел да заживее в света на възрастните. Дали това ще се случи и с Мая? Дали окончателно ще загуби вълшебството от света на дребните, или ще успее да придвижи през прага на зрелостта парченце от тази скъпоценна детска независимост и религия, че светлината може постоянно да открие метод да разпръсне мрака? ", споделя за романа Мария Калинова, която преподава в Софийски университет " Св. Климент Охридски " и е редактор на книгата.
Ето и някои определени момента от романа:
1. Небесен вятър, макар своето драконово успокоение, излъчваше мощен интерес:
– Каква е тази мощ?
– Това е…. – Майсторът замълча за миг като направи трагична пауза. Драконът наостри уши. – Безупречността.
– Безупречността ли?
– Да. Това е да правиш най-хубавото за себе си и за другите.
2. Майсторството не е в това да победиш някого. Майсторството е да окажеш помощ на другия да разбере за какво е изгубил. Тогава и двамата сте спечелили, въпреки че врагът ти е паднал.
3. Все още не мога да схвана. – сподели Небесен вятър мощно комплициран.
„ Истинската победа е да повдигаш себе си и другите. “ Този принцип идва от Любовта. Той е най – сложният за схващане, само че приложиш ли го, към този момент нищо не може да те допре.
4. Помниш ли, бях ти споделил преди, че е добре да побеждаваш по този начин, че и двамата да печелите. – сподели Майстора.
Драконът замислено кимна в отговор и добави:
– Признавам си, че към момента не разбирам защо приказваш. Как да се приложи на процедура?
– Всичко, което срещаш в живота си, е твое отражение. Външният спор е демонстрация на вътрешния спор. Ако ти нямаш подобен в себе си и външния спор ще изчезне.
5. Домът на Елеонор, Светлата вълшебница, се намираше на синьо-зелената Небегра – свят, облян от слънце, където съществата живееха в мир и благополучие. Замъкът беше кацнал на склон на планината, от който се виждаше пъстра котловина със сребърно езеро в центъра си. Водните пръски от кристално чистия водопад близо до замъка създаваха дъги и хладина в горещите обедни часове.
6. Елеонор го хвана за ръката и му сподели, че го схваща, тъй като и тя е предходна по този път. Слънчев лъч я погледна невярващо.
– Моля те да ме послушаш. Не бъди високомерен, тъй като по този начин отваряш сърцето си за мрака. Да унищожаваш е сигурен метод да бъдеш погубен или да преминеш на страната на Тъмната мощ. И не забравяй, че всички сме едно.
7. Някакво чувство за напън в тила я накара да се обърне внимателно обратно. Зад нея нямаше никой, само че тя видя, че бялото леке се е разделило на две. Като се проясни, разбра, че това бяха белите очи на нейния преследвач. Мая се сковава от боязън и въпреки че искаше да избяга, нито един мускул по тялото й не се подчини. От тъмното последователно се появи човешка фигура, това беше мъж, чиито контури трепкаха като жив, черен огън.
8. Мая направи стъпка върху черната земя. Вдигна взор и съумя да разграничи черните облаци на фона на черния небосвод.
– Не още веднъж. – обезверено сподели Мая.
Пред нея, като че ли току -що появила се, зееше пропастта с реката от лава на дъното. Момичето инстинктивно се обърна, усещайки че я дебне заплаха. Фигурата, като че ли изработен от жив, черен огън, постепенно се приближаваше, пронизвайки мрака с белите си очи…
9. Мая подвигна плещи и заразглежда по-нататък. Огромен древен глобус на някаква пъстра като дъга планета се въртеше във въздуха на педя над повърхността на бюрото. По глобуса тя можеше да види ято пролетни птици, въртящи се урагани, плискането на вълните, изригването на вулкани. Отдолу на махагонова плочка имаше вградени доста разнообразни скъпоценни камъни. Около един от тях – бял кристал – имаше жълта светлина, а под него пишеше „ Кристален свят “. Мая прекара длан под или над глобуса, само че не откри опори или въженца.
– „ Много забавно. Това е същинска магия. “ – възкликна мислено Мая.
Тези отговори сервира „ Пътешествието на Мая в търсене на Дървото на живота “ от А. А. Георгиев. Премиерата бе в зала 7 на НДК преди седмица. Романът бе показан от Саня Борисова и Александър Кадиев и към този момент набира първите си ревностни читатели. Актьорите четоха фрагменти от книгата, артистично вживявайки се в основните персонажи. Видео филмов откъс на романа, пресъздаващ част от сюжетната линия на книгата, борбата сред положителната вълшебница Елеонор и обладания от тъмни сили гоблин, пък натрупа известност в Youtube - ето по какъв начин наподобява по този начин той.
Авторът на романа А.А.Георгиев от години се занимава с вътрешни бойни изкуства - тай чи и багуа джан. В своя път към себе си той придобива нравствен опит, за който споделя посредством книгата. Идеята е да се употребява жанра на фентъзито, който обаче да не се ограничи само до сюжетни ингриги, а до значимите духовните прозрения, до които е достигнал. Книгата издава самичък, със лично издателство. Тя може да се поръча със известие на страницата на романа, която може да намерите тук.
" Книгата е надалеч от нравоучителното поднасяне на подготвени отговори, в нея можем да открием по-скоро история за нуждата да променяме своята позиция към действителността. Особено, в случай че тя ни наподобява посивяла, застрашителна, безалтернативна и стартираме да се усещаме в нея като щракнал зад тила ни капан. Страница след страница, читателят вероятно ще си напомни чувството, че на изхода от своето детство е трябвало да изгуби нещо, с цел да заживее в света на възрастните. Дали това ще се случи и с Мая? Дали окончателно ще загуби вълшебството от света на дребните, или ще успее да придвижи през прага на зрелостта парченце от тази скъпоценна детска независимост и религия, че светлината може постоянно да открие метод да разпръсне мрака? ", споделя за романа Мария Калинова, която преподава в Софийски университет " Св. Климент Охридски " и е редактор на книгата.
Ето и някои определени момента от романа:
1. Небесен вятър, макар своето драконово успокоение, излъчваше мощен интерес:
– Каква е тази мощ?
– Това е…. – Майсторът замълча за миг като направи трагична пауза. Драконът наостри уши. – Безупречността.
– Безупречността ли?
– Да. Това е да правиш най-хубавото за себе си и за другите.
2. Майсторството не е в това да победиш някого. Майсторството е да окажеш помощ на другия да разбере за какво е изгубил. Тогава и двамата сте спечелили, въпреки че врагът ти е паднал.
3. Все още не мога да схвана. – сподели Небесен вятър мощно комплициран.
„ Истинската победа е да повдигаш себе си и другите. “ Този принцип идва от Любовта. Той е най – сложният за схващане, само че приложиш ли го, към този момент нищо не може да те допре.
4. Помниш ли, бях ти споделил преди, че е добре да побеждаваш по този начин, че и двамата да печелите. – сподели Майстора.
Драконът замислено кимна в отговор и добави:
– Признавам си, че към момента не разбирам защо приказваш. Как да се приложи на процедура?
– Всичко, което срещаш в живота си, е твое отражение. Външният спор е демонстрация на вътрешния спор. Ако ти нямаш подобен в себе си и външния спор ще изчезне.
5. Домът на Елеонор, Светлата вълшебница, се намираше на синьо-зелената Небегра – свят, облян от слънце, където съществата живееха в мир и благополучие. Замъкът беше кацнал на склон на планината, от който се виждаше пъстра котловина със сребърно езеро в центъра си. Водните пръски от кристално чистия водопад близо до замъка създаваха дъги и хладина в горещите обедни часове.
6. Елеонор го хвана за ръката и му сподели, че го схваща, тъй като и тя е предходна по този път. Слънчев лъч я погледна невярващо.
– Моля те да ме послушаш. Не бъди високомерен, тъй като по този начин отваряш сърцето си за мрака. Да унищожаваш е сигурен метод да бъдеш погубен или да преминеш на страната на Тъмната мощ. И не забравяй, че всички сме едно.
7. Някакво чувство за напън в тила я накара да се обърне внимателно обратно. Зад нея нямаше никой, само че тя видя, че бялото леке се е разделило на две. Като се проясни, разбра, че това бяха белите очи на нейния преследвач. Мая се сковава от боязън и въпреки че искаше да избяга, нито един мускул по тялото й не се подчини. От тъмното последователно се появи човешка фигура, това беше мъж, чиито контури трепкаха като жив, черен огън.
8. Мая направи стъпка върху черната земя. Вдигна взор и съумя да разграничи черните облаци на фона на черния небосвод.
– Не още веднъж. – обезверено сподели Мая.
Пред нея, като че ли току -що появила се, зееше пропастта с реката от лава на дъното. Момичето инстинктивно се обърна, усещайки че я дебне заплаха. Фигурата, като че ли изработен от жив, черен огън, постепенно се приближаваше, пронизвайки мрака с белите си очи…
9. Мая подвигна плещи и заразглежда по-нататък. Огромен древен глобус на някаква пъстра като дъга планета се въртеше във въздуха на педя над повърхността на бюрото. По глобуса тя можеше да види ято пролетни птици, въртящи се урагани, плискането на вълните, изригването на вулкани. Отдолу на махагонова плочка имаше вградени доста разнообразни скъпоценни камъни. Около един от тях – бял кристал – имаше жълта светлина, а под него пишеше „ Кристален свят “. Мая прекара длан под или над глобуса, само че не откри опори или въженца.
– „ Много забавно. Това е същинска магия. “ – възкликна мислено Мая.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ