Двамата ми братя дойдоха да ме видят в мига, в

Двамата ми братя пристигнаха да ме видят в мига, в който стана ясно, че няма да хвърля топа. Обичах ги, само че на двайсет и две и на двайсет си имаш задоволително други ползи, които не включват диалози с откачената ти огромна сестра за още по-откачения случай, който е претърпяла във фабриката. Кат, бог да я благослови, тя, несъмнено, беше върхът, нямаше да мога без нея, само че работният ѝ ден във фризьорския салон беше безконечен и трябваше да пътува четиресет и пет минути с рейс от болничното заведение, с цел да се прибере, по тази причина не можеше да идва постоянно, макар че доста ѝ се радвах, когато я виждах. Тя обичаше да ми споделя кой е спечелил премията за най-ужасна прическа на седмицата и по какъв начин се е пробвала да убеди дамата да направи нещо друго, само че тя не била съгласна, обезверено ѝ се желало да е като Черил Коул или някоя друга от риалити формат, макар че въпросната клиентка била с къса, мазна, кестенява, проскубана коса, на която нямало метод да се сложат екстеншъни, заради което щяла да се върне след седмица с крясъци и викове и да заплаши, че ще съди салона, тъй като и дребното останало от косата ѝ капело.
– Казвам им аз – разправя Кат, – само че те не слушат. Никой не ме слуша.
Тя ме накара да се погледна в огледалото в банята и да си кажа, че ще се оправя. Изглеждах потресаващо. Очите ми бяха кръвясали от всичките антибиотици и изглеждаха малко пожълтели; къдравата ми коса – нормално руса, благодарение на Кат, само че в този момент прораснала – беше ситно къдрава и щръкнала, също като на някоя луда, а бледата ми кожа имаше същия цвят и тип като на болничната овесена каша. Кат се постара да ми вдъхне убеденост, най-много тъй като тя си е такава, само че и тъй като в салона би трябвало да споделя сходни неща на шейсетгодишните дами, които са с по деветдесет кг наднормено тегло и като влязат, желаят да замязят на Колийн Руни, само че и двете знаем, че напъните им са напразни.
Така че през множеството време бяхме сами с Клер. Беше необичайно, тъй като се опознахме доста по-бързо, в сравнение с при други условия. Също по този начин осъзнах, ненапълно шокирана, че се веселя, че към този момент не съм с Дар. Той беше почтен вид, само че с него не можеше да се води диалог. Ако трябваше да идва, с цел да ме вижда всеки ден, щеше да е цялостна катастрофа; на третия ден нямаше да има защо да си приказваме с изключение на за чипс и „ Манчестър Сити “. Без шансове да се понатискаме (все още имам система на ръката и тръбичка за пишкане – оправдавам се, – а даже да нямах, самата мисъл, че имам едвам осем пръста, нямаше да ми разреши в никакъв случай повече да се усещам секси), просто не знам по какъв начин щяхме да изкараме. Докато бях болна, съумях да помисля над нещата. Бях унищожена, когато скъсахме (той все се пробваше да ми изневерява, а в град с размерите на Кидинсъбра, това не можеше да остане загадка дълго време. Защитата му – че постоянно имал неуспехи – не му оказа помощ много), само че единственото, което ми липсваше в този момент, бе дребният апартамент, който бяхме взели чартърен.
Той обаче беше дал на брат ми Джо кутия бонбони за мен (които Джо бързо изяде, защото е на двайсет) и ми пусна есемес, с цел да се увери, че съм добре. Мисля даже, че беше подготвен да си ме върне, с пръсти или без пръсти. Чух, че бил тъкмо толкоз сполучлив като неангажиран, колкото и по времето с мен, само че може Кат просто да се опитваше да ме накара да се усещам по-добре.
Мисля, че без Клер щях да полудея от досада и скука. Преди шест месеца си бях купила на ниска цена смарт телефон и в този момент проклинах шанса си, задето нямах на какво да играя, с изключение на на тъпата игра „ Снейк ит “. Четях доста книги, само че има разлика сред това да четеш книга, когато си изтощена след през целия ден на работа и нямаш самообладание да се пъхнеш във ваната и да се насладиш на няколко странички с чаша чай, даже когато двайсет и четири годишният ти брат блъска по вратата и крещи, че желае гела си за коса, и да четеш книга, тъй като нямаш никакво друго занятие.
Освен това одобрявах какви ли не медикаменти и ми беше труд¬но да се съсредоточа. В далечния ъгъл имаше тв приемник, който не спираше да боботи, само че беше нагласен на един канал по през целия ден и на мен ми писна да виждам всякакви дебелаци, които си крещят, по тази причина си слагах слушалките. Беше супер, когато идваха да ме виждат, единствено дето нямах какво да им кажа, с изключение на какъв брой доста течности се отцеждат от раната ми и всякакви други против¬ни неща, тъй че не ми беше прелестно и да говоря.
Сестрите бяха приятни и радостни, само че постоянно бързаха, а док¬торите пък изглеждаха скапани и множеството не проявяваха интерес – интересуваха се само от крайници ми, само че той все едно беше част от котка и те не обръщаха никакво внимание на останалата част от мен над глезена. Останалите дами в отделението бяха остарели. Ама в действителност доста остарели. „ Къде съм? Войната ли е още? “ – толкоз остарели. Беше ми жалост и за тях, и за нетърпеливите им, изтощени фамилии, които идваха всеки ден, с цел да чуят следващото „ няма смяна “, само че аз не общувах с тях. Не си бях давала сметка, че младежите – относително младите – не се разболяват постоянно. Дори да им имаше нещо, въпросът се решаваше в операционната, рязваха им някоя фрапираща част, други бяха претърпели злополука или пък се възстановяваха след страхотна нощ, която най-после се беше прецакала, не бяха тук на медикаменти, както беше с възрастните пациенти, на които не им бяха наред по 100 неща и нямаше къде другаде да отидат.
Така че беше ужасно облекчение да си седнал съм безшумно и добродушно с Клер и да дублирам непрестанно avoir и être и да помня разликата сред близко минало и дълготрайно минало и да се изучавам по какъв начин вярно да изговарям r. („ Трябва “, не спираше да повтаря тя, „ да работиш настойчиво над акцента си. Бъди французойка. Придобий най-френския акцент. Стани страховит контрольор Клузо и размахвай ръце “. „ Чувствам се като глупачка “, признах. „ Точно по този начин “, съгласи се Клер. „ Така и ще бъде, до момента в който не проговориш френски и французите не стартират да те схващат “.)