На стария гръб на планетата тежат планини от надежди - ДОБРИ ЖОТЕВ
ДВАМАТА ЛУДИ
Сред двора на остарялата лудница
се срещнаха двамата луди.
Разчорлен и бледичък, Първият
се вгледа обезпокоително във Втория
и с пръст на устата попита:
“Човече, да имаш очаквания? ”
Тогаз понаведе се Вторият,
направи фуния с ръце,
потърси ухото на Първия,
натъпка гърди с атмосфера
и викна като гръмовержец:
“О, имам ги, колкото искаш! ”
Но Първият хвана ръката му,
приклещи я в своята
и ужасно обезпокоително зашепна:
“Не бива!
Събраха се доста!
На остарелия тил на планетата
тежат планини от очаквания!
Тя към този момент напълно изнемогва!
Ако натоварим земята
със още едничка вяра,
не ще издържи!
Тъй, така, ще изплесне мигом
от своята орбита!
А след това иди я спасявай,
отиде ли в тъмната пропаст!
за бога, не трябва!
Земята е в смъртна заплаха! ”
Огледа се смутено Вторият:
“Така е!
По-скоро да кажем на хората!
Аз потеглям наляво!
Ти бягай надясно! ”
И в двете съдбовни направления
се втурнаха двамата луди.
Простете, естествени другари!
Това не чаках от себе си,
само че както ги гледах и аз,
се втурнах във трета посока.
