Мъчителни въпроси
Двама умни господа ме успокоиха. Напоследък. А след това още веднъж безпокойството ме обзе.
Аз не съм сложен за увещание в неприятното. Всеки българин не е сложен за увещание в неприятното. Кажеш ли на българин положително – може и да не повярва. Но в случай че му кажеш неприятно – незабавно ще повярва. Това важи за всички хора по света – сигурно – само че аз знам българите.
Хубаво е да си подсещаме, че като споделяме „ българин ” или „ българите ” ние нормално имаме поради нещо като събирателен отрицателен облик, събирателен облик на отрицателните черти на нашите сънародници. И също – да си даваме сметка, че споделяме ли „ българин ” и „ българите ” все едно споделяме „ човек ” и „ хора ”. Защото - в случай че има сред нас и другите хора по света някакви разлики – то те са минимални.
Просто ние си познаваме единствено себе си (и то не изключително добре), и по тази причина сме склонни да преувеличаваме „ уникалността си ”. И в положителното, само че най-много – в неприятното.
Та по този начин. Въпреки хубавият си, български скептицизъм и мнителност, аз повярвах с възторг на тия двама господа.
Владимир Каролев и Иван Нейков. Те споделиха в общи линии, че България няма да почине по демографски метод. Няма да се изпълнят тия мрачно-песимистични прокоби, пардон - прогнози, в които се споделя, че след петдесет години на нашата територия към този момент няма да живеят българи. Няма да има към този момент расови наследници на траки, славяни и прабългари, а единствено наследници на тюрките огуз (турци) и наследници на асинганите от Индийския субконтинент (роми).
Господата споделиха, че българите към този момент се развъждат добре, че има покачване на раждаемостта, която се дължи на усъвършенстваните стопански условия. Големият демографски срив на 90-те бил отминал.
Аз, апропо, постоянно съм бил на това мнение. Крайният, войнстващ, оглушителен и блажен скептицизъм ми е комичен!
Тоест – мога да открия елементарно неговите смешни, мазохистично-инфантилни корени и да им се посмея. Децата обичат да имат запек и да изпъват жили в напъните си над гърнето. Така и значително възрастни обичат да „ страдат ” от яростно „ обезсърчение ”, в което всеки що годе проникновен човек ще види в действителност садо-мазохистично наслаждение. Те, тези, нападателните песимисти, споделят с смешна, детска, мъчителна приятност: Толкова сме зле, че по-зле в никакъв случай не сме били! И: Отиваме към ръба на пропастта! Катастрофа!
Онанистчетата на батко! - бих споделил със снизходителна усмивка. – Харесва им да изпъват жили и да изричат прокоби! Харесва им да придават неудобен драматизъм и даже трагизъм на живота! Просто тъй като се е случило по този начин, че това е техния живот.
На такива споделям: пишльовци, апелирам, спомнете си 1347-а, когато от Кафа на северния черноморски бряг в Европа нахлува „ черната гибел ”. И уморява за две години една трета от популацията на континента! Спомнете си това и не ми дрънкайте за произшествия и ужасии, откакто сте се наяли в някой ведомстен ресторант със свински момици и телешко варено. Моля!
Много ви харесва да придавате ужасяващ трагизъм на обикновеничкия ни и смешноват живот...на нашия лишен (Слава, популярност Богу!) от същински нещастия и катаклизми живот! А тъй като сте и образовани хора – като говорите с тоя възторг, с тоя трагизъм за настоящия ни живот – наплашвате и елементарния народ! И елементарния народ споделя: Ето, учени глави споделиха: По-зле не е било!
А елементарния народ по никакъв начин и няма да прочете за „ черната гибел ” и за всякакви други хубави моменти от предишното, та да си даде сметка, че сме претърпели и в действителност ужасни интервали. И освен сме ги претърпели, на и сме ги на-живели и сме процъфтявали след тях!
Така че е малко срамно да преувеличаваме сегашните си неволи!
Та – споделям от време на време на същите тия войнстващи песимисти: Не си ли давате сметка, че единствено преди 60 години в тая наша постоянно кротка България, на влизане в едно село е можело да видиш (в пероид от три или шест месеца) първо отрязани партизански глави, а малко по-късно – отрязани глави на учители и попове, оказали се врагове на „ националната власт ”?
Така че – да не прекаляваме със „ в този момент е най-зле, в този момент вървим към злополука! ”
Така че съм податлив да допускам на тия, които приказват обнадеждаващо. Или най-малко – умерено обнадеждаващо.
И Каролев и Нейков са дали малко статистически данни. Но пък и те...
Значи, хубаво са споделили господата, че да се приказва за страшна демографска рецесия и за изгубване на българския етнос не може и да става дума. И са дали за образец очевидното покачване на раждаемостта от 2003-а докъм 2009-а.
Спадът от 90-е е надмогнат, - споделят те - той се е дължал на изключително тежките стопански условия тогава. Сега изискванията не са толкоз тежки, по тази причина от 2003-а има непрестанен напредък на раждаемостта. И през 2009-а има връх от 81-а хиляди родени бебета!
Но...
2009-а, година на подозрително, полукризисно положение – мисля си аз - беше с такава висока раждаемост по няколко вероятни аргументи: България просто не беше изключително наранена от Кризата. А също по този начин – неотдавна беше призната за член на Европейския съюз!
А аз в никакъв случай не съм пренебрегвал индивидуално-психологическите фактори, които са в основата на обществени придвижвания и процеси. И си споделям: Ентусиазираните хора несъмнено раждат повече деца. Не по-богатите, а по-ентусиазираните.
И в този момент: Хубаво е, че към 2009-а имаме връх на ражданията, само че от този момент до момента се разказва един непрестанен и то – доста безапелационен спад. Докато през 2017-а се регистрира най-ниската раждаемост от 1945-а насам. По-ниска и от 1997-а, когато един млад доктор като мене със заплатата си можеше да си купи пет пилета и двайсет хляба за месец. (И все пак точно в предходната 1996-а – също извънредно тежка и мизерна година – се роди моята щерка Калина.)
Сега българите може и да не са толкоз покъртително смачкани финансово, колкото тогава...но като става въпрос за ентусиазма...какво да кажем за него?
Хората, споделям си, раждат деца не когато имат някакви си „ усъвършенствани стопански условия ”. А когато знаят, че децата им няма да бъдат нещастни. В бъдещето.
И ето: 2009-а година младият българин (само си го представям, просто фантазирам) си е казвал: Сега моето още неродено дете ще се роди...и ще е към този момент жител на Европа! Ще може да отиде където си изиска, за разлика от мен – в моето детство! Ще може да върви на забавачка в Испания! Като порасне - ще учи медицина в Сорбоната! А аз ще го устоявам, работейки като градинар в някой британски парк с лебеди! И казвайки си по този начин – младият българин незабавно се е заемал да направи това малко дете с огромни вероятности!
Сега Европа е едно комплицирано и объркващо място. На което видяхме хубостите, само че най-много - неприятните страни. А и изядохме част от лебедите в британските паркове. Или най-малко фантазно реализирахме този акт на архетипно отмъщение – във кино лентата Мисия Лондон. Ха, да видиш ти!
Европа към този момент не ентусиазира българите. Подобрените стопански условия (твърде условно усъвършенстваните условия) също не ентусиазират българина. А още по-малко го ентусиазират неразбираемото бъдеще и мисълта, че децата му, бъдещите му деца, няма да са по-щастливи от него. А той самият не е бил изключително благополучен.
Глупостите за „ ярко бъдеще ” на социализма – споделям си понякога – не са били чак такива нелепости.
Защото човек живее с илюзии, а и тези илюзии не са никога „ празни ” - в действителност те са самия, същинския живот – тъй като те са мотора на човешкия блян. Без религия в бъдещето някак си не се живее. А пък за правене на деца – да не приказваме.
Хареса ми за известно време да имам вяра на господата Каролев и Нейков – и в действителност – от все сърце съм на мнение, че крайният, нападателен скептицизъм е малоумен.
Но 56 хиляди родени през 2017 спрямо 81 хиляди през 2009 – не е чак толкоз оптимистично.
Как се основава обаче ярко бъдеще – това е през днешния ден въпросът!
Не че не може с неистини – споделям си – та нали по този начин си беше до 89-а. Малко неистини, малко агитация и – ето ти ярко бъдеще.
Но в този момент има хора преситени от неистини и похитрели. Аз примерно. Всичките ми връстници. И по-големите от мене. И много от по-малките от мене. Не че ние ще стартираме да сътворяваме деца. Но става въпрос, че ние не бихме приели неистини, посредством които да ни се сътвори заблуда за вероятно „ ярко бъдеще ”. Ще би трябвало да ни се предложат не неистини, а проекти. Логични и смислени.
Апропо: Младите хора са отровени с скептицизъм точно от нас!
Каролев-Нейков споделят, че просто няма задоволително дами в детеродна възраст. И това е по този начин. Решението е в мощно повишение раждаемостта на тия, които въпреки всичко са.
Пак споделям – една жена и един мъж ще основават деца и то – с възторг – единствено в случай че виждат нещо в бъдещето. Някаква светлина. Светлина в бъдещето може да има единствено, в случай че се вършат проекти. И тия проекти звучат свястно, разумно, обосновано.
Светлина в бъдещето може да има, в случай че се поставят цели. И тези цели звучат свястно и изпълнимо. И са обнадеждаващи цели.
Каква цел има заложена пред България в този момент? Общонародна цел, проект за общо придвижване и обща вероятност?
Няма цел, тъй като светът не ни е дал... – би споделил някой. Светът е подобен – тъмен и безчинен – в този момент.
Но аз бих споделил, че един волеви човек...или една, дано го кажа: волева, осъзната страна (мисля, че се получи добър израз) си поставя задачите независимо и без значение от външните условия. Не че не се интересува от тях и не се преценява с тях. Но не е безпомощно подвластен от тях! Човекът или страната не чакат Светът да им даде задачите и да им уточни пътя!
Всъщност – по този начин вършат слабите, глупави хора и страни.
Умните, прозорливите, мъдрите вършат по този начин – сами залагат хубави и изпълними цели пред себе си. И когато ги реализиран – щастливи са. И си слагат незабавно, навръх мига – нови цели! Защото без огромна цел не се седи, не се живее!
И тогава младите и способните да раждат – мисля си – имайки хубави и обнадеждаващи цели – виждат нещо ярко в бъдещето.
И – коства ми се – тъкмо тогава стартират да раждат. Хубави, български деца. От български, турски, арменски, цигански, гагаузки, гръцки, цинцарски, каракачански, еврейски и какъвто и да е генезис. Хубави, бъдещи деца. С опция за благополучие. В бъдещето.
Аз не съм сложен за увещание в неприятното. Всеки българин не е сложен за увещание в неприятното. Кажеш ли на българин положително – може и да не повярва. Но в случай че му кажеш неприятно – незабавно ще повярва. Това важи за всички хора по света – сигурно – само че аз знам българите.
Хубаво е да си подсещаме, че като споделяме „ българин ” или „ българите ” ние нормално имаме поради нещо като събирателен отрицателен облик, събирателен облик на отрицателните черти на нашите сънародници. И също – да си даваме сметка, че споделяме ли „ българин ” и „ българите ” все едно споделяме „ човек ” и „ хора ”. Защото - в случай че има сред нас и другите хора по света някакви разлики – то те са минимални.
Просто ние си познаваме единствено себе си (и то не изключително добре), и по тази причина сме склонни да преувеличаваме „ уникалността си ”. И в положителното, само че най-много – в неприятното.
Та по този начин. Въпреки хубавият си, български скептицизъм и мнителност, аз повярвах с възторг на тия двама господа.
Владимир Каролев и Иван Нейков. Те споделиха в общи линии, че България няма да почине по демографски метод. Няма да се изпълнят тия мрачно-песимистични прокоби, пардон - прогнози, в които се споделя, че след петдесет години на нашата територия към този момент няма да живеят българи. Няма да има към този момент расови наследници на траки, славяни и прабългари, а единствено наследници на тюрките огуз (турци) и наследници на асинганите от Индийския субконтинент (роми).
Господата споделиха, че българите към този момент се развъждат добре, че има покачване на раждаемостта, която се дължи на усъвършенстваните стопански условия. Големият демографски срив на 90-те бил отминал.
Аз, апропо, постоянно съм бил на това мнение. Крайният, войнстващ, оглушителен и блажен скептицизъм ми е комичен!
Тоест – мога да открия елементарно неговите смешни, мазохистично-инфантилни корени и да им се посмея. Децата обичат да имат запек и да изпъват жили в напъните си над гърнето. Така и значително възрастни обичат да „ страдат ” от яростно „ обезсърчение ”, в което всеки що годе проникновен човек ще види в действителност садо-мазохистично наслаждение. Те, тези, нападателните песимисти, споделят с смешна, детска, мъчителна приятност: Толкова сме зле, че по-зле в никакъв случай не сме били! И: Отиваме към ръба на пропастта! Катастрофа!
Онанистчетата на батко! - бих споделил със снизходителна усмивка. – Харесва им да изпъват жили и да изричат прокоби! Харесва им да придават неудобен драматизъм и даже трагизъм на живота! Просто тъй като се е случило по този начин, че това е техния живот.
На такива споделям: пишльовци, апелирам, спомнете си 1347-а, когато от Кафа на северния черноморски бряг в Европа нахлува „ черната гибел ”. И уморява за две години една трета от популацията на континента! Спомнете си това и не ми дрънкайте за произшествия и ужасии, откакто сте се наяли в някой ведомстен ресторант със свински момици и телешко варено. Моля!
Много ви харесва да придавате ужасяващ трагизъм на обикновеничкия ни и смешноват живот...на нашия лишен (Слава, популярност Богу!) от същински нещастия и катаклизми живот! А тъй като сте и образовани хора – като говорите с тоя възторг, с тоя трагизъм за настоящия ни живот – наплашвате и елементарния народ! И елементарния народ споделя: Ето, учени глави споделиха: По-зле не е било!
А елементарния народ по никакъв начин и няма да прочете за „ черната гибел ” и за всякакви други хубави моменти от предишното, та да си даде сметка, че сме претърпели и в действителност ужасни интервали. И освен сме ги претърпели, на и сме ги на-живели и сме процъфтявали след тях!
Така че е малко срамно да преувеличаваме сегашните си неволи!
Та – споделям от време на време на същите тия войнстващи песимисти: Не си ли давате сметка, че единствено преди 60 години в тая наша постоянно кротка България, на влизане в едно село е можело да видиш (в пероид от три или шест месеца) първо отрязани партизански глави, а малко по-късно – отрязани глави на учители и попове, оказали се врагове на „ националната власт ”?
Така че – да не прекаляваме със „ в този момент е най-зле, в този момент вървим към злополука! ”
Така че съм податлив да допускам на тия, които приказват обнадеждаващо. Или най-малко – умерено обнадеждаващо.
И Каролев и Нейков са дали малко статистически данни. Но пък и те...
Значи, хубаво са споделили господата, че да се приказва за страшна демографска рецесия и за изгубване на българския етнос не може и да става дума. И са дали за образец очевидното покачване на раждаемостта от 2003-а докъм 2009-а.
Спадът от 90-е е надмогнат, - споделят те - той се е дължал на изключително тежките стопански условия тогава. Сега изискванията не са толкоз тежки, по тази причина от 2003-а има непрестанен напредък на раждаемостта. И през 2009-а има връх от 81-а хиляди родени бебета!
Но...
2009-а, година на подозрително, полукризисно положение – мисля си аз - беше с такава висока раждаемост по няколко вероятни аргументи: България просто не беше изключително наранена от Кризата. А също по този начин – неотдавна беше призната за член на Европейския съюз!
А аз в никакъв случай не съм пренебрегвал индивидуално-психологическите фактори, които са в основата на обществени придвижвания и процеси. И си споделям: Ентусиазираните хора несъмнено раждат повече деца. Не по-богатите, а по-ентусиазираните.
И в този момент: Хубаво е, че към 2009-а имаме връх на ражданията, само че от този момент до момента се разказва един непрестанен и то – доста безапелационен спад. Докато през 2017-а се регистрира най-ниската раждаемост от 1945-а насам. По-ниска и от 1997-а, когато един млад доктор като мене със заплатата си можеше да си купи пет пилета и двайсет хляба за месец. (И все пак точно в предходната 1996-а – също извънредно тежка и мизерна година – се роди моята щерка Калина.)
Сега българите може и да не са толкоз покъртително смачкани финансово, колкото тогава...но като става въпрос за ентусиазма...какво да кажем за него?
Хората, споделям си, раждат деца не когато имат някакви си „ усъвършенствани стопански условия ”. А когато знаят, че децата им няма да бъдат нещастни. В бъдещето.
И ето: 2009-а година младият българин (само си го представям, просто фантазирам) си е казвал: Сега моето още неродено дете ще се роди...и ще е към този момент жител на Европа! Ще може да отиде където си изиска, за разлика от мен – в моето детство! Ще може да върви на забавачка в Испания! Като порасне - ще учи медицина в Сорбоната! А аз ще го устоявам, работейки като градинар в някой британски парк с лебеди! И казвайки си по този начин – младият българин незабавно се е заемал да направи това малко дете с огромни вероятности!
Сега Европа е едно комплицирано и объркващо място. На което видяхме хубостите, само че най-много - неприятните страни. А и изядохме част от лебедите в британските паркове. Или най-малко фантазно реализирахме този акт на архетипно отмъщение – във кино лентата Мисия Лондон. Ха, да видиш ти!
Европа към този момент не ентусиазира българите. Подобрените стопански условия (твърде условно усъвършенстваните условия) също не ентусиазират българина. А още по-малко го ентусиазират неразбираемото бъдеще и мисълта, че децата му, бъдещите му деца, няма да са по-щастливи от него. А той самият не е бил изключително благополучен.
Глупостите за „ ярко бъдеще ” на социализма – споделям си понякога – не са били чак такива нелепости.
Защото човек живее с илюзии, а и тези илюзии не са никога „ празни ” - в действителност те са самия, същинския живот – тъй като те са мотора на човешкия блян. Без религия в бъдещето някак си не се живее. А пък за правене на деца – да не приказваме.
Хареса ми за известно време да имам вяра на господата Каролев и Нейков – и в действителност – от все сърце съм на мнение, че крайният, нападателен скептицизъм е малоумен.
Но 56 хиляди родени през 2017 спрямо 81 хиляди през 2009 – не е чак толкоз оптимистично.
Как се основава обаче ярко бъдеще – това е през днешния ден въпросът!
Не че не може с неистини – споделям си – та нали по този начин си беше до 89-а. Малко неистини, малко агитация и – ето ти ярко бъдеще.
Но в този момент има хора преситени от неистини и похитрели. Аз примерно. Всичките ми връстници. И по-големите от мене. И много от по-малките от мене. Не че ние ще стартираме да сътворяваме деца. Но става въпрос, че ние не бихме приели неистини, посредством които да ни се сътвори заблуда за вероятно „ ярко бъдеще ”. Ще би трябвало да ни се предложат не неистини, а проекти. Логични и смислени.
Апропо: Младите хора са отровени с скептицизъм точно от нас!
Каролев-Нейков споделят, че просто няма задоволително дами в детеродна възраст. И това е по този начин. Решението е в мощно повишение раждаемостта на тия, които въпреки всичко са.
Пак споделям – една жена и един мъж ще основават деца и то – с възторг – единствено в случай че виждат нещо в бъдещето. Някаква светлина. Светлина в бъдещето може да има единствено, в случай че се вършат проекти. И тия проекти звучат свястно, разумно, обосновано.
Светлина в бъдещето може да има, в случай че се поставят цели. И тези цели звучат свястно и изпълнимо. И са обнадеждаващи цели.
Каква цел има заложена пред България в този момент? Общонародна цел, проект за общо придвижване и обща вероятност?
Няма цел, тъй като светът не ни е дал... – би споделил някой. Светът е подобен – тъмен и безчинен – в този момент.
Но аз бих споделил, че един волеви човек...или една, дано го кажа: волева, осъзната страна (мисля, че се получи добър израз) си поставя задачите независимо и без значение от външните условия. Не че не се интересува от тях и не се преценява с тях. Но не е безпомощно подвластен от тях! Човекът или страната не чакат Светът да им даде задачите и да им уточни пътя!
Всъщност – по този начин вършат слабите, глупави хора и страни.
Умните, прозорливите, мъдрите вършат по този начин – сами залагат хубави и изпълними цели пред себе си. И когато ги реализиран – щастливи са. И си слагат незабавно, навръх мига – нови цели! Защото без огромна цел не се седи, не се живее!
И тогава младите и способните да раждат – мисля си – имайки хубави и обнадеждаващи цели – виждат нещо ярко в бъдещето.
И – коства ми се – тъкмо тогава стартират да раждат. Хубави, български деца. От български, турски, арменски, цигански, гагаузки, гръцки, цинцарски, каракачански, еврейски и какъвто и да е генезис. Хубави, бъдещи деца. С опция за благополучие. В бъдещето.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ