Двама студенти адаши пробваха себе си като стажанти в пловдивска

...
Двама студенти адаши пробваха себе си като стажанти в пловдивска
Коментари Харесай

Младежи от Техническия набират кандидати за стажантски...

Двама студенти съименници пробваха себе си като стажанти в пловдивска компания за елементи за мотокари. Убедиха шефовете си, че могат да им доведат още младежи. И откакто получиха картбланш от тях, направиха щанд на компанията в тазгодишния конгрес „ Кариери ” в пловдивския филиал на Техническия университет. Понеже знаят от какво се впечатляват връстниците им, сложиха от горната страна и три типа спирачки за подемните машини.

„ Трябват експерти за стругове, фрези и лазерно рязане. Това са доста търсени фрагменти. Машините са с цифрово-програмно ръководство, само че компанията провежда образования за работа с тях. Нужни са ни виновни хора ”, изясни Мирослав Иванов. И то толкоз авторитетно, че всеки би го взел за млад управнически кадър във компанията. Всъщност е второкурсник по автоматика в Техническия университет в Пловдив.

Съименникът му Мирослав Събев пък приключва индустриално инженерство в ТУ -София. „ Компанията е стартирала преди 10 години с 15 индивида, а в този момент са над 90. Била е на два декара, сега халетата се простират върху 7 и още се строи ”, разказа той на собствен ред вероятностите. Фирмата има експорт за Съединени американски щати и Белгия.

И двете момчета стигнали до стажуването по пътя, който прави работа на доста компании от индустриалния бранш и машиностроенето, където е най-големият недостиг на фрагменти - някой, който работи във компанията, възпламенява дете на другар. Освен по този метод фирмите от сектора към този момент търсят интензивно млади попълнения на кариерни и стажантски конгреси, влагат и в дуална форма на образование. Готови са да обезпечат и финансова поддръжка по време на следването, за „ да си отглеждат ” фрагменти.

Приеха ме доста добре, споделя второкурсникът Миро. Още първия ден го предизвестили за ситуацията. Исках да видя нещо ново и към този момент година работя за компанията и паралелно с това не преставам да изучавам, изяснява той. Работодателят е склонен с гъвкаво постоянно време - тъй че хем да върви в предприятието, хем от това да не страдат лекциите и упражненията.

„ В някои дни работя 4 часа, в други - 6. Ако не отида един ден, на другия оставам цялостен работен ден ”, споделя Мирослав Иванов. Освен че в цеховете получава практическа подготовка и има финансова автономия, работата там го научила и на още нещо - дисциплинираност.

Променило се и отношението на студента към следването. „ Вече диря по-прагматичната страна, смених гледната точка и съм по-отговорен ”, обобщава той. Дипломирането е още надалеч, само че като приключи, желае да продължи да работи във компанията за елементи за мотокари. Оттам също към този момент са го харесали. Даже имало диалог един ден на собствен ред Миро да управлява екипи от хора. В момента предприятието заплаща семестриалните такси на момчето във вуза. Това е нормална процедура за фрагментите, в които вижда капацитет. С всекиго договаря поотделно с какво го обвързва това - интервал от време, в който да остане на работа в завода.

Четвъртокурсникът Мирослав пък в понеделник бил на последната си лекция в Техническия университет и му следва да написа дипломна работа на тематика логистика. Амбицията му е да продължи с магистратура по логистика и национална защита, само че паралелно счита отново да работи в пловдивското дружество.

Десетки компании се включиха в обичайния конгрес „ Стажове ” в ТУ-Пловдив, с цел да намерят амбициозни момчета и девойки като двамата Мировци. Предложиха предложения за стажантски стратегии, летни академии и свободни работни позиции в сфери от основаване на софтуерни приложения, през произвеждане на бойлери, хладилници и лагери, чак до самолетостроенето.

Кандидатите за работа стават все по-мобилни

Търсенето на работа изисква все по-голяма подвижност. Затова и обявите в уеб страниците към този момент са за обитаемо място плюс периметър от 50 км край него. А и претендентите от ден на ден демонстрират податливост да пътуват до местоработата си.

При нас да вземем за пример идват хора чак от Казанлък, Стара Загора, Пирдоп и Златица, споделя Светлана Криконенко, експерт по човешки запаси на SKF с бази в Сопот и още две обитаеми места в Подбалкана. Шведската компания за лагери и лагерни съставни елементи им обезпечава превоза. Нагласата непрекъснато да се пътува зависи значително от възрастта и фамилното състояние, сочи опитът.

В момента компанията търси инженери за работни позиции и стажантски стратегии. Стажантите ще са три месеца в производството и ще се образоват на практика, като вземат участие в разработки и решение на съответни проблеми.
Източник: marica.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР