Дискусията по закона на Пеевски за медиите мина формално, със заявки за добри намерения
Двама от вносителите на законопроекта - Йордан Цонев и Велислава Кръстева (вдясно), паралелно до ръководителя на медийната комисия Вежди Рашидов и еврокомисарката по осведомителни технологии Мария Габриел.
© Надежда Чипева Още по тематиката
Медийната клоунада на Пеевски
Новите промени в гласувания на първо четене проектозакон на Движение за права и свободи за медиите са продължение на подигравката с Народното събрание и властта
13 юли 2018
Комисия за защита на конкуренцията отби номера с разбора на медийния пазар
Комисията установи, че няма данни, които да проучва, и дава рамо на законопроекта на Пеевски
29 юни 2018
Догодина - още по-надолу
България слиза все по-ниско в класацията на " Репортери без граници " по медийна независимост
3 май 2018 Европейската комисия работи върху кодекс за битка с онлайн дезинформацията, който ще бъде подготвен до края на този месец. Работната група, която се занимава с текста, е натоварена да изготви знаци, посредством които да се следи дали този кодекс работи. През декември се чака комисията да показа разбор за неговата успеваемост и, в случай че има проблеми, текстовете ще бъдат допълнени и прецизирани. Това заяви еврокомисарят по осведомителни технологии Мария Габриел по време на полемиката, проведена от парламентарната комисия по просвета и медии в Народното събрание за признатия на първо четене законопроект за бистрота на медиите.
Сбъркан получател
Законопроектът за медийната бистрота, импортиран от четирима депутати от Движение за права и свободи - Делян Пеевски, Йордан Цонев, Хамид Хамид и Велислава Кръстева, в действителност планува промени в Закона за наложителното складиране на печатни и други творби. С тези промени се основават редица отговорности за медиите, които действително нямат никакво отношение към депозирането. В края на август, в писмо до Народното събрание и до министъра на културата Боил Банов, Националната библиотека " Св. св. Кирил и Методий " предизвести, че тези промени са напълно отвън обсега на закона за депозирането на печата. Навсякъде по света, където има такива закони за наложителното складиране на печатни и други творби, не съдържат текстове за бистрота на медиите, защото това няма по какъв начин са е част от тематиката, се споделя в писмото. Същото се споделя и в мнението на Министерството на културата, както и позицията на Асоциацията на европейските публицисти, публикувана през днешния ден. По време на днешната полемика зам. ръководителят на медийната комисия Дияна Саватева (ГЕРБ) обърна внимание, че може би името на закона би трябвало да се промени.
Вносителите от Движение за права и свободи настояват, че предлаганите промени в Закона за наложителното складиране на печатни и други творби ще имат позитивен резултат за прозрачността на собствеността на медиите и гарантиране на свободата на словото. Проектът планува да се задължат всички медии да показват на уеб страниците си информация за действителния си притежател и да заявяват годишно всяко финансиране, неговия размер и съображение, както и данни за лицата, които са го дали. Но от декларирането се изключва информацията за банковите заеми, приходите от реклама и договорите по информационни стратегии от европейски фондове, които от години се употребяват за прикрито финансиране.
Законопроектът беше признат на първо четене през юли, след което беше даден дълъг период за оферти преди второто четене, които по-късно да бъдат разисквани. Срокът изтече на трети септември.
Дискусия за " закона за медийната бистрота " на четирима депутати от Движение за права и свободи (Пеевски-Цонев-Хамид-Кръстева) в парламентарната комисия по просвета и медии.
Фотограф: Надежда Чипева
В днешната полемика участваха представители на всички заинтригувани страни: институции, издателите на огромните печатни медии, неправителствени организации. Сред участниците бяха и генералният шеф на Българска национална телевизия Константин Каменаров, генералният шеф на БНР Александър Велев, членът на УС на БНР юрист Зина Трифонова, която изложи мнение от името на радиото и други Самата полемика обаче мина много официално, като главната част от нея бе отдадена на представянето на мненията на обособените участници, които към този момент са качени на уеб страницата на медийната комисия. Въпреки някои упования полемиката мина без борба.
Тънката граница
Единият от вносителите - Йордан Цонев от Движение за права и свободи - съобщи, че доста добре осъзнават какъв брой е сензитивна тематиката за законови промени, които засягат медиите. " Знаем какъв брой е тънка границата сред наредба и независимост на изложение. Затова сме били доста деликатни, законът планува единствено събиране на информация за бистрота и не съдържа регулация и наредба ", съобщи Цонев. Той даде обещание през идната седмица, когато ще е разискването на плана на второ четене в комисията, да бъдат разисквани предложенията и че " ще бъде регистриран духът на полемиката ".
Повечето от участниците бяха единомислещи, че санкцията, планувана в закона за неналичието на декларация за собствеността, е доста висока - минималният й размер е 10 000 лева, а при повторност - 20 000 лева Според ръководителя на Съюза на издателите в България (СИБ) Теодор Захов сходни санкции ще са изключително унищожителни за дребните медии. По думите му, въпреки че преди второто четене на закона главната част от минусите му са отстранени, той не е панацея за проблемите на бранша. " Трябва още работа, по тази причина ние от СИБ резервираме своите запаси за закона и ще следим деликатно какъв ще е окончателният текст, който ще влезе за гласоподаване. " Същевременно той разяснява и същинските претекстове на законопроекта като една " целенасочена акция да се оспори изказванието, че депутатът от Движение за права и свободи Делян Пеевски управлява огромна част от пазара за разпространяване на печатни медии ".
Глобите не могат да са по мярката на медиите, съобщи в отговор Велислава Кръстева от Движение за права и свободи, която е измежду вносителите на законопроекта. Глобите са такива, че да се работи без нарушавания и да не се постановат, разяснява тя.
Депутатът от ГЕРБ Красимир Велчев изрази други опасения: " Не виждам в закона текст, който да визира въпроса може ли притежател на дадена медия да е офшорна комапания. Ако това не се включи за никакво изсветляване на можем да приказваме. " Йордан Цонев му отговори, че в закона ще бъде записано, че в случай че дадена медийна компания е записана в офшорна зона, тя да има задължението да заявява крайния си притежател.
Няко и от участниците заговориха за основаване на медиен съвет, който да усили пълномощията на Съвета за електронни медии или пък да се сътвори изцяло нов орган, който за бъде претрупан с уговорките, заложени в законопроекта.
Идеите на Пеевски
Проектът планува да се задължат доставчиците на медийни услуги, в това число печатни, електронни и онлайн медии, да заявяват до 30 юни всяко получено финансиране в миналата календарна година, в това число заеми от частни лица и банкови заеми, както и безплатно приемане на парични средства и имущество. На обявление подлежат размерът на финансирането, основанието, както и данни за лицето, което го е предоставило.
В декларацията ще се показва цената на всички контракти, подписани през миналата година с държавни и общински институции или сдружения с такова присъединяване, с политически партии, вследствие на публични поръчки, както и рекламни контракти с лица, осъществяващи активност, подлежаща на регулация. Предвижда се още да бъде заявено и финансиране от европейските фондове.
Всички тези условия обаче ще важат за една година обратно от влизането на закона в действие. Преди време депутатът от Движение за права и свободи Хамид Хамид, който е и измежду вносителите на законопроекта, удостовери, че не се планува обявление на финансирането със задна дата. Така медиите, благосъстоятелност на Пеевски или свързвани с него, ще се отърват от имиджовия товар на милионите заеми от КТБ, за които прокуратурата по този начин и не се поинтересува дали не са погасявани с други пари от банкрутиралата банка.
Същото се отнася и за договорите за разпространение на активността на държавното управление и по информационни стратегии на европейски фондове, с които властта от години си обезпечава медиен комфорт.
В секторен разбор, пожелан от работната група към Министерския съвет, Комисията за защита на конкуренцията удостовери, че огромните рекламни бюджети се насочват към огромните медийни групи и това слага пред тестване по-малките участници, само че без да показва имена. Комисията предложи всяко финансиране с обществени средства да се прави при ясни правила и прецизен надзор.
Антимонополният орган също желае указател, който да отразява крайните притежатели на всички медии - малките екрани, радио, печатни издания, онлайн новинарски издания и притежателите на разпространителите (дистрибуторите) на медийно наличие, само че като цяло не видя необикновен проблем на медийния пазар.
© Надежда Чипева Още по тематиката
Медийната клоунада на Пеевски
Новите промени в гласувания на първо четене проектозакон на Движение за права и свободи за медиите са продължение на подигравката с Народното събрание и властта
13 юли 2018
Комисия за защита на конкуренцията отби номера с разбора на медийния пазар
Комисията установи, че няма данни, които да проучва, и дава рамо на законопроекта на Пеевски
29 юни 2018
Догодина - още по-надолу
България слиза все по-ниско в класацията на " Репортери без граници " по медийна независимост
3 май 2018 Европейската комисия работи върху кодекс за битка с онлайн дезинформацията, който ще бъде подготвен до края на този месец. Работната група, която се занимава с текста, е натоварена да изготви знаци, посредством които да се следи дали този кодекс работи. През декември се чака комисията да показа разбор за неговата успеваемост и, в случай че има проблеми, текстовете ще бъдат допълнени и прецизирани. Това заяви еврокомисарят по осведомителни технологии Мария Габриел по време на полемиката, проведена от парламентарната комисия по просвета и медии в Народното събрание за признатия на първо четене законопроект за бистрота на медиите.
Сбъркан получател
Законопроектът за медийната бистрота, импортиран от четирима депутати от Движение за права и свободи - Делян Пеевски, Йордан Цонев, Хамид Хамид и Велислава Кръстева, в действителност планува промени в Закона за наложителното складиране на печатни и други творби. С тези промени се основават редица отговорности за медиите, които действително нямат никакво отношение към депозирането. В края на август, в писмо до Народното събрание и до министъра на културата Боил Банов, Националната библиотека " Св. св. Кирил и Методий " предизвести, че тези промени са напълно отвън обсега на закона за депозирането на печата. Навсякъде по света, където има такива закони за наложителното складиране на печатни и други творби, не съдържат текстове за бистрота на медиите, защото това няма по какъв начин са е част от тематиката, се споделя в писмото. Същото се споделя и в мнението на Министерството на културата, както и позицията на Асоциацията на европейските публицисти, публикувана през днешния ден. По време на днешната полемика зам. ръководителят на медийната комисия Дияна Саватева (ГЕРБ) обърна внимание, че може би името на закона би трябвало да се промени.
Вносителите от Движение за права и свободи настояват, че предлаганите промени в Закона за наложителното складиране на печатни и други творби ще имат позитивен резултат за прозрачността на собствеността на медиите и гарантиране на свободата на словото. Проектът планува да се задължат всички медии да показват на уеб страниците си информация за действителния си притежател и да заявяват годишно всяко финансиране, неговия размер и съображение, както и данни за лицата, които са го дали. Но от декларирането се изключва информацията за банковите заеми, приходите от реклама и договорите по информационни стратегии от европейски фондове, които от години се употребяват за прикрито финансиране.
Законопроектът беше признат на първо четене през юли, след което беше даден дълъг период за оферти преди второто четене, които по-късно да бъдат разисквани. Срокът изтече на трети септември.
Дискусия за " закона за медийната бистрота " на четирима депутати от Движение за права и свободи (Пеевски-Цонев-Хамид-Кръстева) в парламентарната комисия по просвета и медии.
Фотограф: Надежда Чипева
В днешната полемика участваха представители на всички заинтригувани страни: институции, издателите на огромните печатни медии, неправителствени организации. Сред участниците бяха и генералният шеф на Българска национална телевизия Константин Каменаров, генералният шеф на БНР Александър Велев, членът на УС на БНР юрист Зина Трифонова, която изложи мнение от името на радиото и други Самата полемика обаче мина много официално, като главната част от нея бе отдадена на представянето на мненията на обособените участници, които към този момент са качени на уеб страницата на медийната комисия. Въпреки някои упования полемиката мина без борба.
Тънката граница
Единият от вносителите - Йордан Цонев от Движение за права и свободи - съобщи, че доста добре осъзнават какъв брой е сензитивна тематиката за законови промени, които засягат медиите. " Знаем какъв брой е тънка границата сред наредба и независимост на изложение. Затова сме били доста деликатни, законът планува единствено събиране на информация за бистрота и не съдържа регулация и наредба ", съобщи Цонев. Той даде обещание през идната седмица, когато ще е разискването на плана на второ четене в комисията, да бъдат разисквани предложенията и че " ще бъде регистриран духът на полемиката ".
Повечето от участниците бяха единомислещи, че санкцията, планувана в закона за неналичието на декларация за собствеността, е доста висока - минималният й размер е 10 000 лева, а при повторност - 20 000 лева Според ръководителя на Съюза на издателите в България (СИБ) Теодор Захов сходни санкции ще са изключително унищожителни за дребните медии. По думите му, въпреки че преди второто четене на закона главната част от минусите му са отстранени, той не е панацея за проблемите на бранша. " Трябва още работа, по тази причина ние от СИБ резервираме своите запаси за закона и ще следим деликатно какъв ще е окончателният текст, който ще влезе за гласоподаване. " Същевременно той разяснява и същинските претекстове на законопроекта като една " целенасочена акция да се оспори изказванието, че депутатът от Движение за права и свободи Делян Пеевски управлява огромна част от пазара за разпространяване на печатни медии ".
Глобите не могат да са по мярката на медиите, съобщи в отговор Велислава Кръстева от Движение за права и свободи, която е измежду вносителите на законопроекта. Глобите са такива, че да се работи без нарушавания и да не се постановат, разяснява тя.
Депутатът от ГЕРБ Красимир Велчев изрази други опасения: " Не виждам в закона текст, който да визира въпроса може ли притежател на дадена медия да е офшорна комапания. Ако това не се включи за никакво изсветляване на можем да приказваме. " Йордан Цонев му отговори, че в закона ще бъде записано, че в случай че дадена медийна компания е записана в офшорна зона, тя да има задължението да заявява крайния си притежател.
Няко и от участниците заговориха за основаване на медиен съвет, който да усили пълномощията на Съвета за електронни медии или пък да се сътвори изцяло нов орган, който за бъде претрупан с уговорките, заложени в законопроекта.
Идеите на Пеевски
Проектът планува да се задължат доставчиците на медийни услуги, в това число печатни, електронни и онлайн медии, да заявяват до 30 юни всяко получено финансиране в миналата календарна година, в това число заеми от частни лица и банкови заеми, както и безплатно приемане на парични средства и имущество. На обявление подлежат размерът на финансирането, основанието, както и данни за лицето, което го е предоставило.
В декларацията ще се показва цената на всички контракти, подписани през миналата година с държавни и общински институции или сдружения с такова присъединяване, с политически партии, вследствие на публични поръчки, както и рекламни контракти с лица, осъществяващи активност, подлежаща на регулация. Предвижда се още да бъде заявено и финансиране от европейските фондове.
Всички тези условия обаче ще важат за една година обратно от влизането на закона в действие. Преди време депутатът от Движение за права и свободи Хамид Хамид, който е и измежду вносителите на законопроекта, удостовери, че не се планува обявление на финансирането със задна дата. Така медиите, благосъстоятелност на Пеевски или свързвани с него, ще се отърват от имиджовия товар на милионите заеми от КТБ, за които прокуратурата по този начин и не се поинтересува дали не са погасявани с други пари от банкрутиралата банка.
Същото се отнася и за договорите за разпространение на активността на държавното управление и по информационни стратегии на европейски фондове, с които властта от години си обезпечава медиен комфорт.
В секторен разбор, пожелан от работната група към Министерския съвет, Комисията за защита на конкуренцията удостовери, че огромните рекламни бюджети се насочват към огромните медийни групи и това слага пред тестване по-малките участници, само че без да показва имена. Комисията предложи всяко финансиране с обществени средства да се прави при ясни правила и прецизен надзор.
Антимонополният орган също желае указател, който да отразява крайните притежатели на всички медии - малките екрани, радио, печатни издания, онлайн новинарски издания и притежателите на разпространителите (дистрибуторите) на медийно наличие, само че като цяло не видя необикновен проблем на медийния пазар.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ