Най-недоволни сме от качеството на живот в Европа, но има и положителни моменти
Двама от трима българи (67,7%), които могат да работят (на възраст сред 15 и 64 години), имат работа. Статистиката отразява тъкмо междинното състояние в Европейския съюз, демонстрира интерактивна инфографика, създадена от Евростат, написа в. " 24 часа ".
По отношение на заетостта България е в златната среда - най-ниското равнище е записано в Гърция - 54,9%, а най-високото е в Швеция - 77,4%.
Още по-хубавата вест е, че половината от работещите са удовлетворени от това, което работят. 36,6 на 100 обаче не са задоволени от специалността си, а 18,2% я харесват доста. Така общото задоволство от работата на българите образува 6,4 от 10 точки, което ни слага на дъното на класацията и ни приближава до Гърция, която със своите 6,2 точки е на последно място. Средното равнище в Европейски Съюз е 7,2 точки, а най-доволни са финландците с 8,1 пункта.
Средният приход на българското домакинство е 3590 евро на година. Това ни слага на дъното в Европа, зад нас е единствено Румъния с 3824 евро. Страната ни е доста надалеч от междинната годишна заплата в Европейски Съюз, която е 16 843 евро, и още по-далеч от Люксембург, където е 40 270 евро. Така че е ясно, че българите са най-недоволни от приходите си в целия Европейски Съюз - равнището ни е 4,3 от 10 точки, като 70,6% от хората имат ниска задоволеност и едвам 5,6 на 100 - висока.
В същото време българските семейства нямат задоволително място за живеене. 41,6% от тях не могат да си разрешат обособена стая за всяка двойка или всеки възрастен човек, за младежите или една стая за две дребни деца. За съпоставяне - междинното равнище на претъпканост в Европейски Съюз е 17,1%, а най-голямо е в Румъния - 46,3%.
Повечето българи са показали, че има на кого да разчитат при потребност - 94%, което е над междинното равнище и се приближава до Словакия, където 98,6% от хората разчитат на другите. Въпреки това българите са минимум удовлетворени от персоналните си взаимоотношения - 27,5% са доста щастливи от тях, само че 36,4% са по-скоро разочаровани. Това може би се дължи на многото часове, които прекарваме в работа. В България междинното време е 40,4 часа на седмица, до момента в който в Европейски Съюз то е 37,1. В Гърция работят повече и от нас - 42 часа, до момента в който минимум време в службата прекарват нидерландците - 30,4. Затова и ние сме най-неудовлетворени във връзка с разпределението на времето ни, като едвам 14,6% са доста удовлетворени, а 33,9% - приблизително удовлетворени.
Българите също така живеят минимум в цяла Европа - междинната дълготрайност на живота е 75 година при междинна 81 години. У нас е и най-високото равнище на престъпност - 21,8% от българите са докладвали за закононарушение при приблизително 11,5% от европейците. Затова и половината от сънародниците ни се усещат незащитени. Оттук и доверието в правната система е на равнище от едвам 3 от 10 точки.
Всъщност българинът е най-недоволен от качеството си на живот в цяла Европа. Този индикатор у нас е едвам 5,4 от 10 точки при приблизително 7,3. Едва 9,5% от популацията са удовлетворени от живота като цяло, а 36,6% - приблизително задоволено.
По отношение на заетостта България е в златната среда - най-ниското равнище е записано в Гърция - 54,9%, а най-високото е в Швеция - 77,4%.
Още по-хубавата вест е, че половината от работещите са удовлетворени от това, което работят. 36,6 на 100 обаче не са задоволени от специалността си, а 18,2% я харесват доста. Така общото задоволство от работата на българите образува 6,4 от 10 точки, което ни слага на дъното на класацията и ни приближава до Гърция, която със своите 6,2 точки е на последно място. Средното равнище в Европейски Съюз е 7,2 точки, а най-доволни са финландците с 8,1 пункта.
Средният приход на българското домакинство е 3590 евро на година. Това ни слага на дъното в Европа, зад нас е единствено Румъния с 3824 евро. Страната ни е доста надалеч от междинната годишна заплата в Европейски Съюз, която е 16 843 евро, и още по-далеч от Люксембург, където е 40 270 евро. Така че е ясно, че българите са най-недоволни от приходите си в целия Европейски Съюз - равнището ни е 4,3 от 10 точки, като 70,6% от хората имат ниска задоволеност и едвам 5,6 на 100 - висока.
В същото време българските семейства нямат задоволително място за живеене. 41,6% от тях не могат да си разрешат обособена стая за всяка двойка или всеки възрастен човек, за младежите или една стая за две дребни деца. За съпоставяне - междинното равнище на претъпканост в Европейски Съюз е 17,1%, а най-голямо е в Румъния - 46,3%.
Повечето българи са показали, че има на кого да разчитат при потребност - 94%, което е над междинното равнище и се приближава до Словакия, където 98,6% от хората разчитат на другите. Въпреки това българите са минимум удовлетворени от персоналните си взаимоотношения - 27,5% са доста щастливи от тях, само че 36,4% са по-скоро разочаровани. Това може би се дължи на многото часове, които прекарваме в работа. В България междинното време е 40,4 часа на седмица, до момента в който в Европейски Съюз то е 37,1. В Гърция работят повече и от нас - 42 часа, до момента в който минимум време в службата прекарват нидерландците - 30,4. Затова и ние сме най-неудовлетворени във връзка с разпределението на времето ни, като едвам 14,6% са доста удовлетворени, а 33,9% - приблизително удовлетворени.
Българите също така живеят минимум в цяла Европа - междинната дълготрайност на живота е 75 година при междинна 81 години. У нас е и най-високото равнище на престъпност - 21,8% от българите са докладвали за закононарушение при приблизително 11,5% от европейците. Затова и половината от сънародниците ни се усещат незащитени. Оттук и доверието в правната система е на равнище от едвам 3 от 10 точки.
Всъщност българинът е най-недоволен от качеството си на живот в цяла Европа. Този индикатор у нас е едвам 5,4 от 10 точки при приблизително 7,3. Едва 9,5% от популацията са удовлетворени от живота като цяло, а 36,6% - приблизително задоволено.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ