Съвременният капитализъм има нужда от лечение
Двама от най-богатите мъже на Щатите: Реймън "Рей " Далио - създател на един от най-големите хеджингови фондове в света Bridgewater Associates, и Джеймс "Джейми " Даймънд - основен изпълнителен шеф на "Джей Пи моргън Чейз ", показаха преди десетина дни прочувствени опасения за положението на капиталистическата система, от която толкоз пълноценно са се възползвали. Даймън проучва в писмо от 50 страници до акционерите си минусите на актуалния капитализъм, предложи набор от способи за лекуването му и похвали европейската традиция за обществена народна власт с всичките й "силни осигурителни мрежи ". Далио бе малко по-кратък, само че не по-малко угрижен в есето си в LinkedIn и предизвести за "някаква форма за гражданска война ", в случай че общественото неравноправие не се поправя неотложно.
Подобни послания са много необикновени за толкоз богати хора. Чистото положение на Далио е оценено на 18.6 милиарда щ. $ от списание "Форбс ". Докато Даймън има 1.3 милиарда $, а през предходната година е получил заплащане от 31 млн. $ - съвсем 2600 пъти по-високо от най-ниско платения касиер на "Джей Пи Моргън Чейз ". Все отново, двамата мъже заслужават овации за напъните си да проучват задълбочаващото се заболяване на международната стопанска система и за евентуалните лекове, като поддържат горещо по-високите налози за най-богатите.
В своето есе в LinkedIn Далио акцентира, че актуалният капитализъм не работи сполучливо за множеството американци и би трябвало да бъде реформиран. Той излага шокиращи данни за неравенството в Щатите.
Далио разделя стопанската система на две съществени елементи - 40% лица с високи приходи и 60% - със скромни приходи. По негови сметки от десетилетия е налице дребен или нулев действителен растеж на приходите на болшинството американци, като трудоспособните от ниската част на скалата (60%) не са получавали действително нарастване на приходите си от 1980-а. Същевременно, през същия интервал най-успелите 10% са удвоили приходите си, а най-богатият 1% са ги утроили. Лицата от върховите 40% към този момент са приблизително 10 пъти по-богати от "бедните " 60% (срещу шест пъти през 1980-а). А положението на американците от върховия 1% е по-голямо в сравнение с 90% от популацията - същата разлика както през 1935-1940-а - интервал на огромни вътрешни и външни спорове за множеството страни по света. Делът на децата, които печелят повече от родителите си, е паднал от 90% през 1970-а на 50% през 2019-а.
Мнозинството работещи от долната 60-процентова канара са небогати като едвам една трета от тях могат да отделят пари в брой или във финансови активи от приходите си. Според последното изследване на Федералния запас 40% от всичките американци биха заделили с големи старания по 400 щ. $ за изключителни потребности.
Най-неприемливо за Далио обаче е, че американската система не поставя положителни грижи за доста деца, като огромна част от тях са небогати, заболели физически и душевен и зле образовани. Бедността измежду подрастващите в Щатите е 17.5% към началото на 2019-а и съвсем непроменена спрямо 2017-а, когато близо 17% от децата са живеели в фамилии, които не са успявали да им обезпечават съответна издръжка поради незадоволително приходи. По този индикатор американците се подреждат след Полша, Гърция и Чили. Ефектите на домината от тези условия са скъпи. Ниските приходи, зле финансираните учебни заведения и незадоволителната фамилна поддръжка за децата водят до слаби резултати от образованието, а те, на собствен ред - до ниска продуктивност и ниски хонорари за хората, които се трансформират в стопански товар за обществото.
Далио излага и пътищата за реформиране на актуалния капитализъм.
На първо място, да се разгласят неравенствата на приходите и на трудовите благоприятни условия за въпрос на националната сигурност, тъй като никакви промени не могат да се създадат, в случай че не се ангажират хората, които държат лостовете на властта.
На второ място, да се разработят ясни ограничения за оценка на триумфа. По този метод ще бъде насърчена културата на отчетност до обособените човеци и те ще са наясно дали са чисти вносители или чисти потребители за обществото. След което с общи старания ще бъде изработен опит потребителите да се трансформират в чисти сътрудници.
На трето място, да се преразпределят ресурсите, с цел да се отстраняват неравенствата. В тази връзка рекомендациите на Далио са в три насоки:
- да се основат публично-частни партньорства, които да преценят и да влагат в планове, носещи и обществена и икономическа изгода;
- да се усилят налозите върху замърсителите на околната среда и върху други действия, предизвикващи здравословни проблеми;
- да се вкарат целеви нараствания на налозите на най-богатите, като средствата от тях се насочат към обществени стратегии, целящи стимулиране на продуктивността на стопанството.
На четвърто място, да се реализира по-добра съгласуваност сред паричната и фискалната политика, тъй че парите да отиват в ръцете на тези, които ще ги харчат (по-бедните и междинната класа), а не да ги икономисват, както вършат богатите.
В умозаключение на есето си Далио дава обещание да влага 100 млн. щ. $ за учебни заведения и микрофинансиране в щата Кънектикът при изискване, че щатските управляващи и други филантропи създадат съизмерими дарения.
Семейната фондация на Джейми Даймън също е вложила десетки милиони долари в просветителни начинания в Чикаго и Бронкс, Ню Йорк. Даймън пледира също, че не би трябвало да се държи сметка единствено за ползите на акционерите в дадена компания, само че и за нейните чиновници, за клиентите и за общностите, в които развива активност, тъй като това ще е в дълготраен интерес на вложителите.
Докато предложенията на Далио за комбинирана форма на капитализъм и социализъм сигурно ще би трябвало да се борят за поддръжка, от ден на ден се постанова убеждението, че богаташите ще би трябвало да заплащат повече. Бившият началник на "Старбъкс " Хауърд Шулц, чието персонално положение се прави оценка на 3.7 милиарда щ. $ към април 2019-а и който обмисля да се кандидатира за идващите президентски избори в Щатите, съобщи през март, че е належащо богатите да бъдат обложени с по-високи от сегашните си налози.
Подобни послания са много необикновени за толкоз богати хора. Чистото положение на Далио е оценено на 18.6 милиарда щ. $ от списание "Форбс ". Докато Даймън има 1.3 милиарда $, а през предходната година е получил заплащане от 31 млн. $ - съвсем 2600 пъти по-високо от най-ниско платения касиер на "Джей Пи Моргън Чейз ". Все отново, двамата мъже заслужават овации за напъните си да проучват задълбочаващото се заболяване на международната стопанска система и за евентуалните лекове, като поддържат горещо по-високите налози за най-богатите.
В своето есе в LinkedIn Далио акцентира, че актуалният капитализъм не работи сполучливо за множеството американци и би трябвало да бъде реформиран. Той излага шокиращи данни за неравенството в Щатите.
Далио разделя стопанската система на две съществени елементи - 40% лица с високи приходи и 60% - със скромни приходи. По негови сметки от десетилетия е налице дребен или нулев действителен растеж на приходите на болшинството американци, като трудоспособните от ниската част на скалата (60%) не са получавали действително нарастване на приходите си от 1980-а. Същевременно, през същия интервал най-успелите 10% са удвоили приходите си, а най-богатият 1% са ги утроили. Лицата от върховите 40% към този момент са приблизително 10 пъти по-богати от "бедните " 60% (срещу шест пъти през 1980-а). А положението на американците от върховия 1% е по-голямо в сравнение с 90% от популацията - същата разлика както през 1935-1940-а - интервал на огромни вътрешни и външни спорове за множеството страни по света. Делът на децата, които печелят повече от родителите си, е паднал от 90% през 1970-а на 50% през 2019-а.
Мнозинството работещи от долната 60-процентова канара са небогати като едвам една трета от тях могат да отделят пари в брой или във финансови активи от приходите си. Според последното изследване на Федералния запас 40% от всичките американци биха заделили с големи старания по 400 щ. $ за изключителни потребности.
Най-неприемливо за Далио обаче е, че американската система не поставя положителни грижи за доста деца, като огромна част от тях са небогати, заболели физически и душевен и зле образовани. Бедността измежду подрастващите в Щатите е 17.5% към началото на 2019-а и съвсем непроменена спрямо 2017-а, когато близо 17% от децата са живеели в фамилии, които не са успявали да им обезпечават съответна издръжка поради незадоволително приходи. По този индикатор американците се подреждат след Полша, Гърция и Чили. Ефектите на домината от тези условия са скъпи. Ниските приходи, зле финансираните учебни заведения и незадоволителната фамилна поддръжка за децата водят до слаби резултати от образованието, а те, на собствен ред - до ниска продуктивност и ниски хонорари за хората, които се трансформират в стопански товар за обществото.
Далио излага и пътищата за реформиране на актуалния капитализъм.
На първо място, да се разгласят неравенствата на приходите и на трудовите благоприятни условия за въпрос на националната сигурност, тъй като никакви промени не могат да се създадат, в случай че не се ангажират хората, които държат лостовете на властта.
На второ място, да се разработят ясни ограничения за оценка на триумфа. По този метод ще бъде насърчена културата на отчетност до обособените човеци и те ще са наясно дали са чисти вносители или чисти потребители за обществото. След което с общи старания ще бъде изработен опит потребителите да се трансформират в чисти сътрудници.
На трето място, да се преразпределят ресурсите, с цел да се отстраняват неравенствата. В тази връзка рекомендациите на Далио са в три насоки:
- да се основат публично-частни партньорства, които да преценят и да влагат в планове, носещи и обществена и икономическа изгода;
- да се усилят налозите върху замърсителите на околната среда и върху други действия, предизвикващи здравословни проблеми;
- да се вкарат целеви нараствания на налозите на най-богатите, като средствата от тях се насочат към обществени стратегии, целящи стимулиране на продуктивността на стопанството.
На четвърто място, да се реализира по-добра съгласуваност сред паричната и фискалната политика, тъй че парите да отиват в ръцете на тези, които ще ги харчат (по-бедните и междинната класа), а не да ги икономисват, както вършат богатите.
В умозаключение на есето си Далио дава обещание да влага 100 млн. щ. $ за учебни заведения и микрофинансиране в щата Кънектикът при изискване, че щатските управляващи и други филантропи създадат съизмерими дарения.
Семейната фондация на Джейми Даймън също е вложила десетки милиони долари в просветителни начинания в Чикаго и Бронкс, Ню Йорк. Даймън пледира също, че не би трябвало да се държи сметка единствено за ползите на акционерите в дадена компания, само че и за нейните чиновници, за клиентите и за общностите, в които развива активност, тъй като това ще е в дълготраен интерес на вложителите.
Докато предложенията на Далио за комбинирана форма на капитализъм и социализъм сигурно ще би трябвало да се борят за поддръжка, от ден на ден се постанова убеждението, че богаташите ще би трябвало да заплащат повече. Бившият началник на "Старбъкс " Хауърд Шулц, чието персонално положение се прави оценка на 3.7 милиарда щ. $ към април 2019-а и който обмисля да се кандидатира за идващите президентски избори в Щатите, съобщи през март, че е належащо богатите да бъдат обложени с по-високи от сегашните си налози.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ