Кажи ми „Обичам те“
Двама дребни другари, чийто телефон от въже се простирал сред островите, били принудени непрекъснато да размотават намотките, като при стартиране на въздушен дракон, когато искаш той да се издигне по-нависоко.
„ Вече съвсем не те слушам “ – споделило момичето от своята стая в Манхатън, мижейки в бинокъла на татко си с вярата да зърне на прозореца своя другар.
„ Значи би трябвало да крещя “ – споделил приятелят й от своята стая в Шести регион, настройвайки подарения му предходната година телескоп към нейния апартамент.
Въжето на телефона им се опъвало пределно и на нея й се налагало от самото начало да го удължава с други въженца, свързани дружно: въже от йо-йо, дантела от говорещата й кукла, ластика от бележника на татко й, восъчният конец, непозволяващ на мънистата от огърлицата на баба й да се разсипят по пода, ластика, удържащ детското одеялце да не се трансформира в планина от дрипи.
От в този момент нататък с изключение на всичко друго ги свързвало йо-йо, кукла, дневник, огърлица и одеяло. Те имали още толкоз доста да си кажат един на различен, а въжетата ставали все по-малко.
Момчето помолило момичето да прошепне „ Обичам те “ в нейната консервена кутия, без да изяснява за какво.
И тя не попитала за какво и не споделила „ Глупости “ или „ Още ни е рано да обичаме “ и даже не почнала да се оправдава,твърдейки, че споделя „ Обичам те “ единствено тъй като той я е предиздвикал.
Тя просто му споделила: „ Обичам те “. Нейните думи пробягали през йо-йо-то, куклата, дневника, огърлицата, одеялото, простора, коледния подарък, арфата, чаените пакетчета, тенис ракетата.
Момчето затворило капака на консервената кутия, отвързал я от въжето и скрил уловената в нея обич в чекмеджето на дрешника си. Естествено, не трябвало да отваря консервата, тъй като тогава всичко съдържащо се в нея щяло да отлети.
Но на него му стигало просто да знае, че го има.
