Половината от водата в океаните на земята е дошла от астероиди
Двама „ галактически химици “ от Щатския университет в Аризона са създали първите измервания на вода, съдържаща се в проби от повърхността на метеорит.
Пробите идват от метеорит Итокава (Itokawa) и са събрани от японската галактическа сонда Hayabusa.
Констатациите на екипа сочат, че въздействията от сходни метеорити при започване на историята на Земята биха могли да доведат до появяването на половината от океанската вода на нашата планета.
„ Открихме, че пробите, които изследвахме, бяха обогатени с вода в съпоставяне със междинните за обекти от вътрешната част на Слънчевата система “, споделя Зилянг Жин, от Института за проучване на Земята и Космоса на АSU (Arizona State University). Той е водещият създател на обявата, отчитаща упоменатите резултати. Неин съавтор е Майтрайе Бозе, помощник в същата научна организация.
„ Това беше привилегия, че японската галактическа организация JAXA имаше предпочитание да показа пет частици от Итокава с американски откриватели “, споделя Бозе.
Идеята на екипа за търсене на вода в пробите от Итокава е изненада за плана Hayabusa.
„ Докато не го предложихме, никой и не помисляше да търси вода там “, споделя Бозе. – „ Щастлив съм да оповестя, че нашите интуиции се потвърдиха “.
В две от петте частици екипът разпознава минерала пироксен. В земните проби пироксенът има вода в кристалната си конструкция. Бозе и Жин подозират, че в частиците от Итокава също има следи от вода, само че вземат решение да ревизират тъкмо какъв брой.
Астероидът Итокава е имала сложна история, включваща интервал на голям брой въздействия и удари с други обекти, шокове и неколкократна фрагментация. Всичко това е повишило температурата на минералите на метеорита и е изхвърлило водата.
За да се изследват пробите, всяка от които е с величина към половината от дебелината на човешки косъм, екипът е употребявал нано спектрометър (NanoSIMS), който може да мери с огромна сензитивност такива дребни минерални проби.
Измерванията с NanoSIMS демонстрират, че пробите са ненадейно богати на вода. Те също по този начин допускат, че даже номинално сухите метеорити, като Итокава, в реалност могат да съдържат повече вода, в сравнение с до момента се предполагаше.
Итокава е метеорит с форма на фъстък с дължина към 548.6 метра и широчина от 213 до 305 метра. Той обикаля Слънцето на всеки 18 месеца при приблизително разстояние 1,3 пъти от дистанцията Земя-Слънце. Част от пътя на Итокава го довежда в орбитата на Земята, а в най-отдалечената му част се доближава и до тази на Марс.
Базирайки се на спектъра на Итокава в земните телескопи, планетарните учени го слагат в клас S. Това го свързва с каменистите астероиди, за които се счита, че са фрагменти от метеорити от вид S, отчупени при конфликти.
„ Астероидите от S-тип са един от най-често срещаните предмети в астероидния пояс “, споделя Бозе. „ Те в началото са се образували на разстояние от Слънцето от една трета до три пъти дистанцията сред Земята и Слънцето. “ Тя прибавя, че въпреки и да са дребни, тези метеорити са запазили каквато и да е вода и други летливи материали, с които са се формирали.
Жин и Бозе показват, че днешния Итокава е излишък от по-голямо тяло от което се е откъснал. Първоначалното тяло в някакъв миг е било загрято сред 538 и 815 градуса по Целзий. То е претърпяло няколко огромни удара от други обекти, с едно последно разбиващо събитие, което го е разчупило. В следствие два от фрагментите се сливат и образуват днешния Итокава, който доближава настоящия си размер и форма преди към 8 милиона години.
„ Частиците, които анализирахме, идват от част от Итокава, наречена Muses Sea “, споделя Бозе. „ Това е област на метеорита, която е гладка и покрита с прахуляк “.
Жин прибавя: „ Въпреки че пробите са били събрани от повърхността, ние не знаем къде са били тези зърна в първичното тяло на обекта. Но най-хубавото съмнение е, че преди да се разчупи, те са били заровени на повече от 100 метра дълбочина в него. “
Той прибавя, че макар пагубното раздробяване на родителското тяло, макар радиацията и въздействия от микрометеорити на повърхността, минералите към момента демонстрират доказателства за вода, която не е била изгубена за космоса.
„ Минералите имат изотопни композиции на водород, които са неразличими от тези на Земята “, изяснява Бозе: „ Това значи, че метеоритите от S-тип са евентуално сериозен източник на вода и няколко други детайли за скалистите планети. “
Тя прибавя: „ И можем да кажем това единствено въз основата на изотопните измервания на пробите от астероиден реголит – повърхностния им пласт от прахуляк и скали “.
Друга японска задача, Hayabusa 2, сега е на метеорит на име Рюгу, където ще събира проби, които ще върне на Земята през декември 2020 година
Апаратура на ASU също е на борда на сондата на НАСА OSIRIS-REx, която обикаля към метеорит на име Бену покрай Земята. Наред с другите принадлежности, галактическият транспортен съд носи термичния спектрометър OSIRIS-REx (OTES), планиран и издигнат от професора в ASU Филип Кристенсен. OSIRIS-REx е планувано да вземе проби от Бену през лятото на 2020 година и да ги върне на Земята през септември 2023 година
За планетарните учени и галактическите химици, които изследват картината на образуването на Слънчевата система, метеоритите са огромен запас. Като остатъчни градивни детайли за планетарната система, въпреки да се разграничават доста между тях, те резервират материалите от началото на историята на Слънчевата система.
Публикувано в ScienceDaily.
