Златни пръстени печати от 12-ти век показва историческият музей в Габрово
Два златни пръстена, които са служили и за печати, демонстрира Регионалният исторически музей. Те са открити при археологически разкопки в средновековния некропол в местността "Пречиста " край севлиевското село Градница и са датирани към 12-ти век. Това оповестиха от музея и показаха, че двете археологически находки са определени за културни полезности на февруари.
Пръстените са били инвентар от две погребения и са открити през 1970 година в средновековния некропол. Повърхността им е изцяло непокътната, а благородният метал не е потъмнял от времето, описа археологът на музея Росен Йосифов. Представляват плоски халки с кръгла форма, чиито плещи се уголемяват в кръгли плочки-щитове.
Бургазлии събраха над осем хиляди лв. за реституция на икони
Монограми на гръцки език с буквите М и IW са гравирани върху полираната повърхнина в центъра на плочките. Украса има единствено единият пръстен. Тя е разгърната по полето на плочката отвън монограма и съставлява гравирана виеща се клонка с лозови листа.
Пръстените са били отлети в специфични калъпи, след което са били дообработени със златарски резци, изясни археологът.
По думите му пръстените са служили за нанасяне на восъчни отпечатъци, само че и като скъпоценни украшения, отговарящи на усета и ранга на своя притежател. Тяхната приложимост се свързва със остаряла антична традиция, съхранена в персоналния и публичния живот на Византия. На Балканите потреблението на пръстени печати става фешън наклонност измежду гражданското съсловие и аристократичния хайлайф.
Изборът на културна полезност за февруари музеят е посветил на 160-годишнината от оповестяването на Габрово за град и 100-годишнината от началото на археологическите изследвания в Габровска област.
Пръстените са били инвентар от две погребения и са открити през 1970 година в средновековния некропол. Повърхността им е изцяло непокътната, а благородният метал не е потъмнял от времето, описа археологът на музея Росен Йосифов. Представляват плоски халки с кръгла форма, чиито плещи се уголемяват в кръгли плочки-щитове.
Бургазлии събраха над осем хиляди лв. за реституция на икони Монограми на гръцки език с буквите М и IW са гравирани върху полираната повърхнина в центъра на плочките. Украса има единствено единият пръстен. Тя е разгърната по полето на плочката отвън монограма и съставлява гравирана виеща се клонка с лозови листа.
Пръстените са били отлети в специфични калъпи, след което са били дообработени със златарски резци, изясни археологът.
По думите му пръстените са служили за нанасяне на восъчни отпечатъци, само че и като скъпоценни украшения, отговарящи на усета и ранга на своя притежател. Тяхната приложимост се свързва със остаряла антична традиция, съхранена в персоналния и публичния живот на Византия. На Балканите потреблението на пръстени печати става фешън наклонност измежду гражданското съсловие и аристократичния хайлайф.
Изборът на културна полезност за февруари музеят е посветил на 160-годишнината от оповестяването на Габрово за град и 100-годишнината от началото на археологическите изследвания в Габровска област.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ