Два варианта за бюджет за 2023 г. разработват във финансовото

Два разновидността за бюджет за 2023 година създават във финансовото министерство, които ще бъдат препоръчани на новия парламент. Преди създаването на разновидностите, които постоянно определено държавно управление да внесе в Народното събрание, Велкова е събрала информация от всички министерства и ведомства както за осъществяването на тазгодишния бюджет, по този начин и упованията за 2023 година Преди месец служебният министър разгласи че ще приготви базов сюжет за новия бюджет. В него няма да се съдържат политики.  Единият от разновидностите за нов бюджет залага 2,2% растеж на стопанската система следващата година, инфлация от 5,8% в края на годината, както и спомагателни 5,5 милиарда лева за финансиране на разноски, записани в актуализацията на настоящия бюджет. 
Заложено е 12% нарастване на пенсиите от 1 юли 2023 година и заледяване на минималната заплата.  При тези сметки дотацията за Национален осигурителен институт би трябвало да се усили с 3,2 милиарда лева, а с 600 млн. лева ще се вдигне бюджетът на НЗОК. С 600 млн. лева повече ще коства издръжката на служителите поради тазгодишните индексации на заплатите. 
Общините ще получат спомагателен трансфер от 803 млн. лева за действия и администрация. Предвидени са и 300 млн. лева за увеличени лихвени заплащания по дълга.  
При тези параметри дефицитът ще бъда около  11,5 милиарда лева, или 6,8% от Брутният вътрешен продукт. За да се покрие той и с цел да се обслужват остарели дългови заплащания през март следващата година, специалистите на Велкова оферират нов предел на дълга с 5 милиарда лева повече от тазгодишния, който е 10,3 милиарда лв.. Вторият вид на бюджет, планува орязване на разноски за обезщетения и опазване на обществената стратегия. При него ще е допустимо покачване на минималната заплата, която според  евродиректива от следващата година би трябвало да стане 50% от междинната.  Ако продължат трендовете за поевтиняване на тока и на газа, е по-вероятно да не се наложи предвиждането на обезщетения за тях, което би довело до икономии от близо 1 милиард на месец. За тази година да вземем за пример до момента на бизнеса са изплатени над 8 милиарда лв. като обезщетения за скъпия ток. Помощите са в действие до края на 2022 година За октомври, ноември и декември ще са нужни 3,4 милиарда лв., които обаче не са планувани в актуализацията на бюджета.
Парите се събират във фонд " Сигурност на енергийната система " и идват от свръхпечалбата на държавните енергийни сдружения, заради което не се чака да има проблем с изплащането на обезщетенията. Още повече че през последния месец цената на тока на борсата падна доста и с доставка за на следващия ден да вземем за пример е малко над 580 лева, а страната покрива разликата при цена над 250 лева
" Внасянето на бюджет в Народното събрание в този момент е рисково на фона на задаващата се икономическа обстановка идната година ", разяснява пред България он еър. Според него огромното предизвикателство за бюджета 2023 е да бъде овладяна инфлацията и да не бъде обречен икономическият напредък. " И двата разновидността за мен са нереални. Базисният вид разрешава едно бъдещо постоянно държавно управление да стъпи на него и на тази база ясно да каже какви са му политиките. Ако те вършат политика, какъвто е вторият вид, това значи много по-сериозни задължения от страна на служебното държавно управление ", акцентира той
850 лева би трябвало да стане минималната заплата от следващата година, в случай че ще влизаме в еврозоната. Няма страна която е влезнала с по-малко от 500 евро минимална заплата ", съобщи Любослав Костов от КНСБ. По закон до 30 октомври бюджетът би трябвало да бъде импортиран в Народното събрание. >  >