Два туристически автобуса се движат по тесния, виещ се път,

Два туристически рейса се движат по тесния, виещ се път, който минава край жълто сабо с човешки растеж. Автобус след рейс се редят да оставят нетърпеливите си пасажери, образувайки големи колони към дигите докъдето ти стига погледът.

В село Киндердайк, край Ротердам, има 19 вятърни мелници. Характерен пейзаж за холандското изобразително изкуство, това е една от най-сниманите дестинации в Холандия. Излизайки в мъглата и дъжда, изпълнени с упования туристите отварят алените си чадъри, а екскурзоводът им размахва червен знак, обяснявайки смисъла на това неповторимо място, влезнало в предпазения лист на международното културно завещание на ЮНЕСКО.

Мелниците, които са шедьовър в ръководството на водите, в миналото са подпомагали отводняването на терените, предотвратявайки наводнения през 1740 година. Това обаче не е музей. Мелниците са изпълнени с живот. На някои жители на мелниците към този момент им е писнало. Те сътвориха картички, с които приканват туристите да помислят за последствията от обиколките си.

Поход през лалетата

Имам доста, доста неприятен опит с туристите, споделя Йохан Велтуизен, 56-годишен програмист на роботи. Той постоянно е живял в Киндердайк и ръководи локалната група за отбрана на естествените условия на живот, която упорства пред кмета за по-добро ръководство на всеобщия туризъм. Цели фамилии тичат през градината ми. Седим си и пием чай на слънце, поглеждаме и виждаме цяло семейство китайци да тъпче цветята ми, споделя Велтуизен. В началото бяха единствено туристи от Съединени американски щати и Англия, в този момент са от Китай и Япония. Те са толкоз доста милиони и всички желаят да дойдат и да се снимат с вятърна мелница, добавя той.

Свръхтуризмът и какво да вършим с него

Автобуси блокират пътищата, коли завземат избраните за инвалиди паркоместа, а туристи без опит в колоезденето са приканени да яхнат велосипеда, с цел да се потопят напълно в холандската атмосфера.

Видео, оповестено от екипа на Йохан, демонстрира някои от проблемите, които основава свръхтуризмът в в миналото спокойното холандско село, което в този момент страда поради това, което е. Преди десетилетие мястото бе съвсем непознато оттатък дигите.

Градският съвет се опита да сведе до най-малко нарушаването на спокойствието, като забрани рейсовете и кемперите в центъра на Киндердайк, построи нови паркинги в покрайнините на селото и ускори инспекциите на колите, което докара до съвсем двойно повече санкции сред 2017 и 2018 година.

Правя чаши за кафе и подложки за чаши като занимание, споделя господин Вeлтуизен. Туристите обаче идват, снимат се и не купуват нищо, хранят се на круизните кораби, оплаква се той.

Въпреки недоволството си той не е склонен с неотдавнашната самодейност на локални мелничари да раздават картички на туристите с обръщение, намекващо, че те са част от казуса. Картичките имат следното обръщение: "Живеем тук от епохи. Всяка година ни посещават 600 000 туристи, а ние сме 60. Съотношения 10 000 към 1 #свръхтуризъм ".

Макар задачата да е картичките да бъдат изпратени на другари, с цел да бъдат отказани други гости, по-вероятно е да бъдат непокътнати като сувенир.

Местният мелничар и деен ползвател на Instagram Петер Пол Клапвайк отбелязва: Това е обект от международното културно завещание, не е Дисниленд. И би трябвало с него да се отнасят като с такова ".

Все отново годишната поддръжка на една мелница коства 100 000 евро (115 000 английски лири или 130 000 долара), тъй че туристическите доходи от фондацията Kinderdijk, която ръководи обекта, е жизненоважен източник на средства.

"Ние сме част от наследството ", споделя господин Клапвайк. "Не ненавиждаме туристите, само че фондацията ни третира като гъска, която снася златно яйце. " "Просто ни трябват правила ". Входни билети на цена 8 евро за възрастни и стотици круизни кораби, спрели наоколо, обезпечават на фондацията всяка година към 4 милиона евро.

Повечето пари се реинвестират в поддръжката на селото, само че локалните поданици се оплакват, че нямат достъп до консултациите на съвета и не виждат изгодите от посрещането на вълната от туристи.

Те започнаха многочислени правосъдни каузи, с цел да се опитат да защитят собствеността си и да не позволен разширение на туристическия обект. "Не можеш да го спреш. Просто се нуждаем от правила. Туристите нормално идваха единствено през лятото и спираха визитите през октомври, а в този момент е целогодишно, оплаква се Йохан Велтуизен.

Решението съгласно мелничаря Петер Пол Клапвайк е да се сътвори връзка с посетителите, да ги накараш по-добре да схванат метода на живот на локалните.

Сега щом види екскурзиант да насочва дългия си обектив към фамилната му къща, той го кани вътре на чай.